Решение № 3631 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1935/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Стара Загора, чрез юрк. Алексиев като процесуален представител, срещу решение 3112 от 16.10.2024 г., постановено по адм. дело 104/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменена негова заповед 349з-402/29.01.2024 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че е спазена регламентираната процедура при издаване на заповедта, като в хода на дисциплинарното производство са събрани достатъчно и убедителни доказателства, от които може да се установи по несъмнен начин извършването на тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Навежда доводи за неправилност на извода на съда за издаване на оспорения акт в несъответствие с материалния закон. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се потвърди оспорената заповед, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е и частна жалба на директора на ОДМВР Стара Загора, чрез юрк. Митева, против определение 3971 от 13.12.2024 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с което е отхвърленo искането му за изменение на решението в частта, с която ОДМВР Стара Загора е осъдена да заплати 2 410 лева разноски по делото, като се намали присъдената в полза на оспорващия сума от 2 400 лева, съставляваща заплатен адвокатски хонорар.

Ответникът Ц. Н. Н., лично и чрез пълномощника си адв. Иванов, в писмени бележки и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната и на частната жалби. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваните съдебни актове.

Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:

1. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отменена заповед 349з-402/29.01.2024 г., издадена от директора на ОДМВР Стара Загора, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР поради неспазване на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 89 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, на младши инспектор Ц. Н. - старши полицай в група патрулно-постова дейност на сектор "Охранителна полиция" към второ РУ Стара Загора при ОДМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР като държавен служител, считано от датата на връчване на заповедта 30.01.2024 г.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 204, т. 3 и чл. 227 ЗМВР, в съответствие с изискванията за форма и съдържание по чл. 210 ЗМВР, в предвидените в разпоредбата на чл. 195 ЗМВР преклузивни срокове, но при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След съвкупна преценка на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, показанията на разпитаните свидетели и извършения оглед на веществени доказателства - 2 бр. CD, чрез преглед на съдържащите се в тях видеозаписи, достига до извод, че дисциплинарно наказващият орган (ДНО) неправилно приема за извършено от настоящия ответник описаното в оспорената заповед дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Излага съображения, че нито едно от сочените в акта доказателства, на които се основава дисциплинарното обвинение за извършено от мл. инспектор Ц. Н. нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, не установява по категоричен начин и съответно не доказва направените от дисциплинарно разследващия орган (ДРО) и възприети от ДНО фактически констатации за наличието на несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР деяние на полицейския служител, изразяващо се в това, че при задържане на лицето П. П., докато същият е на земята, мл. инспектор Ц. Н. му е нанесъл удари с крак. По тези съображения отменя оспорената заповед.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на направените фактически констатации, които се подкрепят от приетите доказателства, са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.

Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 210 ЗМВР, както и в предвидените по чл. 195 ЗМВР преклузивни срокове. Настоящият състав споделя извода за постановяване на административния акт в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По делото не е спорно, че мл. инспектор Ц. Н. ст. полицай в група патрулно-постова дейност на сектор Охранителна полиция към Второ РУ Стара Загора, е назначен в наряд, осъществяващ ППД, в екип с мл. инспектор М. В. Г., за времето от 20.15 часа на 30.12.2023г. до 08.15 часа на 31.12.2023г. Във връзка с получен сигнал за мъж, който заплашва непълнолетни лица с нож, екипът е изпратен за съдействие на техни колеги, като впоследствие патрулният автомобил, с който пристигат Н. и Г., се включва в преследване на автомобила, управляван от лицето, за което е подадено сигнала. Няма спор и относно факта, че мл. инспектор Ц. Н. е един от полицейските служители, които предприемат действия по изваждането на лицето П. П. от преследвания автомобил и неговото задържане.

Нарушението на служебната дисциплина, за което на Н. е наложено дисциплинарно наказание уволнение, е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съответно нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР определя като тежки нарушения на служебната дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение", деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Вмененото на мл. инспектор Ц. Н. нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал.2, т.4 ЗМВР, от правна страна е обосновано с нарушаване на т. 15 (Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме); т. 19 (Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява); т. 20 (Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си) и т. 89 (Държавният служител не подлага задържаните лица на изтезание, физическо или психическо насилие, нечовешко или унизително отношение) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Описаното в обстоятелствената част на оспорената заповед поведение на санкционираното лице, възприето от ДНО като съставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, се основана на това, че на 30.12.2023г., около 21.10 часа в гр. Стара Загора, при задържане на лицето П. П., докато същият е на земята, мл. инспектор Ц. Н. му е нанесъл удари с крак, като тези противоправни деяния са станали и достояние на широк кръг от хора, които са реагирали негативно.

Приетата за установена фактическа обстановка по случая и съответно изводът за доказаност на дисциплинарното обвинение в мотивите на оспорената заповед се основават на събраните в хода на проведеното дисциплинарното производство доказателства: видеофайл VID_20231230_210612 и видеофайл video-6f21b3baee8ab81ca2799270c55ee8cf-V, протокол за извършена експертна справка 61 от 19.01.2024г.; сведения от изброени лица, както и публикации от средствата за масово осведомяване и социалните мрежи.

Правилен е изводът на съда, че описаните доказателства не установяват по несъмнен начин направените от ДРО и възприети от издателя на акта фактически констатации по отношение деянието на полицейския служител, изразяващо се в това, че при задържане на лицето П. П., докато същият е на земята, служителят му е нанесъл удари с крак.

Настоящият състав споделя заключението на съда относно видеофайл VID_20231230_210612 и видеофайл video-6f21b3baee8ab81ca2799270c55ee8cf-V, посочени от ДНО като първо потвърждаващо противоправното поведение на мл. инспектор Н. доказателство. В обобщената справка от 24.01.2024 г. и в обстоятелствената част на оспорената заповед изрично е посочено, че на записите се вижда единствено как той, приближавайки се към задържаното лице, с десен крак нанася удари в посока към лежащия на земята П., но не и къде попадат ударите, като това обстоятелство се установявало от свидетелските показания на служителите. Правилно съдът приема, че в протокола за извършена експертна справка 61/19.01.2024 в резултат на извършеното видеотехническо изследване на приобщените към дисциплинарната преписка видеозаписи, противно на изложеното в оспорената заповед, не е направено заключение за установени действия по нанасяне на удари с крак от страна на мл. инспектор Ц. Н. в тялото на П. П. към момента на задържането му и докато лицето е на земята. От тези видеозаписи категорично се установява единствено, че служителят към момента, когато останалите полицейски служители правят опити за отваряне на вратата откъм водача на МПС, отива към предната дясна част на автомобила, замахва с ръка и с крак към стъклото откъм пасажерското място два пъти, след което се насочва към предната част на автомобила, изважда белезниците си и с тях удря предното стъкло на автомобила. Видно е още, че след като останалите полицейски служители отварят вратата откъм мястото на водача на автомобила и го издърпват навън, Н. прибира белезниците, отива към групата полицейски служители, осъществяващи задържането, заобикаляйки ги отстрани, като замахва два пъти с крак по посока на лежащото на платното задържано лице, след което заедно с останалите служители осъществява действия по задържане. При тези данни правилно съдът приема, че от посочените видеозаписи не се извличат данни и информация за релевантните фактически обстоятелства, на които се основана дисциплинарното обвинение, а именно, че замахванията с крак на полицейския служител попадат в тялото на задържаното лице, респ. от него да са нанесени удари докато П. е на земята.

Правилна е преценката на съда относно даденото сведение рег. 349р-422/04.01.2024 г. от мл. инспектор М. В. Г., посочено от ДНО като второ доказателство, потвърждаващо противоправното поведение на мл. инспектор Н.. В цитираното сведение не е налице изявление на този служител за възприети от него като отправени/нанесени удари с крак от страна на Н. или за каквито и да е било извършени от полицейския служител действия по неправомерно използвана физическа сила при или по повод задържането на П.. В дадените сведения мл. инспектор Г. описва като непосредствено възприети от него действия на друг полицейски служител - Ж. С., за който сочи, че е нанесъл по задържаното лице няколко удара с крак в горната част на тялото му. При проведения разпит в съдебно заседание пред решаващия съд в качеството на свидетел М. Г. също заявява, че единствените възприети от него като извършени от Ц. Н. действия към момента на изваждането на лицето от автомобила и задържането му, са тези по поставянето на белезниците, като потвърждава отразеното в даденото в хода на дисциплинарното производство сведение.

Обоснован е изводът на съда и относно сведения рег. 349р-537/04.01.2024 г., рег. 349р-528/04.01.2024 г. и рег. 349000-1288/16.01.2024 г., дадени от мл. инспектор В. Г. В., мл. инспектор Н. Б. И. и Д. П. Д., посочени от ДНО като трето, четвърто и пето относими към поведението на мл. инспектор Н. доказателства. В тези сведения липсва документирано изявление за непосредствено възприети от тях отправени/нанесени удари с крак от страна на уволнения служител спрямо задържания, като е заявено, че друг полицейски служител се е държал агресивно срещу гражданите и и към задържаното лице, спрямо което е упражнил физическа сила.

Анализът на сведение рег. 349р-411/04.01.2024 г., дадено от мл. инспектор И. С., посочено от ДНО като шестото потвърждаващо противоправното поведение на мл. инспектор Н. доказателство, не води до извод, че описаното от него обективира лични възприятия. Правилно съдът приема, че в случая се касае за възпроизвеждане на видяното от показаните му видеозаписи, като при разпита на същия в качеството на свидетел в съдебно заседание, не поддържа дадените в хода на извършената в ОДМВР Стара Загора проверка по случая сведения, доколкото са взети под натиск. Изрично заявява, че при опитите за поставяне на белезниците Ц. Н., който е от дясната му страна, прави опити да издърпа черна мъжка чанта, поставена през рамо на водача на автомобила и в която се предполагало, че има огнестрелно оръжие.

Категорични данни за осъществено от наказаното лице противоправно поведение не се съдържат и в сведение рег. 349р-415/04.01.2024 г., посочено от ДНО като седмото потвърждаващо извършеното деяние доказателство. При разпита му в съдебно заседание мл. инспектор М. М. заявява, че участващите в задържането полицейски служители са използвали физическа сила до постигане на законовата цел - за поставяне на белезниците и задържането на лицето, но не е възприел нанасяне на удари от страна на Н. спрямо него, като мъжът бил хванал колегата му за крака и той се опитвал да се освободи.

От съда е извършен подробен анализ и на сведение рег. 349000-271/04.01.2024 г., дадено от И. Б. А., посочено като последно доказателство от ДНО, което е съпоставено с показанията на това лице при разпита му като свидетел. Правилна е преценката, че А. не потвърждава като лично възприятие, че полицейският служител, който блъска страничната врата и предното стъкло на автомобила, е ритал задържаното лице. Отделно от това е съобразено обстоятелството, че местоположението на управлявания от свидетеля таксиметров автомобил спрямо мястото на задържането (в дясната част на отсрещното пътно платно) и установената от видеозаписите липса на каквато и да е била видимост към тялото на задържаното лице от тази страна, обективно не позволява А. да възприеме нанесени от Н. удари по тялото на задържаното лице. Твърдението му, че един полицай ритна няколко пъти водача в тялото, не може еднозначно и по несъмнен начин да бъде обвързано с действия на наказания служител, тъй като съвкупната преценка на събраните в дисциплинарното производство и по делото доказателства сочи за неправомерно упражнена физическа сила от друг полицейски служител. Противно на доводите в касационната жалба, извод за извършено противоправно действие от страна на Н. по начина, описан в оспорената заповед, не може да се изведе и от показанията на св. Я. П.. Заявеното от него, че е видял как полицейски служители нанасят удари на задържаното лице, което се потвърждава и от качения от него в интернет пространството видеоклип, не обосновава категорично заключение, че един от тези служители е именно санкционираното лице.

Настоящият състав споделя извода на съда, че от доказателствата, на които се основава дисциплинарното обвинение за извършено от мл. инспектор Ц. Н. нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, не се доказва по несъмнен начин описаното от ДНО деяние, което да се квалифицира като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, изразяващо се в това, че при задържане на лицето П. П., докато същият е на земята, служителят му е нанесъл удари с крак. Анализът на снетите в хода на дисциплинарното производство сведения от полицейски служители и от граждани, присъствали на местопроизшествието, не установява категорично, че двукратно сочените замахвания с крак от страна на мл. инспектор Н. в посока към задържаното лице, попадат в неговото тяло. Такива безспорни данни не могат да бъдат извлечени и от приложените по делото видеозаписи. Съответно недоказано се явява извършването от мл. инспектор Н. на деянието, с което ДНО обвързва и обосновава противоправното му поведение - неспазване на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 89 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР.

Ангажирането на дисциплинарната отговорност на държавен служител от МВР в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, изисква кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки: 1. деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и 2. с това деяние да се уронва престижа на службата. След като не се установява и не се доказва по безспорен и несъмнен начин фактът на извършване на вмененото на Ц. Н. деяние и съответно не е доказано наличието на обуславящото наложеното дисциплинарно наказание поведение на полицейския служител, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР (т. е. липсва първият кумулативно изискуем елемент от състава на дисциплинарното нарушение по цитирания текст), правилно съдът не обсъжда дали с това поведение се уронва престижа на службата.

Настоящият състав споделя и извода за съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. При провеждането на дисциплинарното производство формално е спазена процедурата, регламентирана в ЗМВР и в Инструкция 8121з-877 от 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, но от страна на ДРО и на ДНО са допуснати съществени пропуски във връзка със задълженията им по чл. 206, ал. 4 и чл. 207, ал. 3 ЗМВР, съответно по чл. 35 АПК. Нормативно регламентирано право на полицейския служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, е да прави необходимите извлечения и копия от материалите по производството, при условията на чл. 34 АПК (чл. 207, ал. 8, т. 3 ЗМВР). В случая това право е упражнено с подадената молба от 08.01.2024 г. за предоставяне на възможност за преглеждане на документите по дисциплинарната преписка от Ц. Н. и от упълномощения от него адвокат, както и за предоставяне на копия и преписи от документи. Копия на исканата част от материалите по дисциплинарното производство, вкл. CD, са предоставени на служителя обаче едва на 26.01.2024 г., в 12.10ч. т. е. след връчване на 25.01.2024 г. обобщената справка и само четири часа преди изтичането на определения краен срок (26.01.2024г., 16.30 часа) за представяне на писмени обяснения до ДНО. На следващо място, в дадените от Ц. Н. писмени обяснения от 26.01.2024 г. подробно е обосновано, че в по-голямата си част сведенията, дадени от полицейски служители и от граждани, приети от ДРО като потвърждаващи направените фактически и правни изводи за извършване на вмененото му дисциплинарно нарушение, не подкрепят дисциплинарното обвинение, а в други сведения се установява вътрешно противоречие относно неговите действия при задържането на П. П., при направени доказателствени искания за снемане на допълнителни сведения от присъствалите на местопроизшествието лица, вкл. за проверка на изложеното от него още при даденото сведение в хода на предварителната проверка. ДРО, въпреки задължението си по чл. 207, ал. 3 ЗМВР да извърши всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване, в изготвеното становище от 26.01.2024 г., с лаконични доводи отхвърля като необосновани и неоснователни исканията на полицейския служител за събиране на допълнителни доказателства, както и изложените доводи в защитната му теза, като за заключението си за извършване от Н. на вмененото дисциплинарно нарушение, се позовава на видеозаписите, за които в обобщената справка изрично се сочи, че не се вижда къде попадат ударите с крак. В тази връзка не са извършени всички необходими действия за пълно и всестранно разследване и за установяване на обективната истина, чрез използване на допустими процесуални средства, вкл. присъединяване на материали от досъдебно производство 1/ 2024г. по описа на НСлС - протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на труп/протокол за аутопсия и др. Правилно съдът приема, че в случая са кредитирани само тези доказателства, които подкрепят тезата за извършеното дисциплинарно нарушение без да е извършена съвкупна преценка на всички събрани в хода на дисциплинарното производство. След като нито едно от посочените в изготвената от ДРО обобщена справка и съответно в издадения от ДНО акт за налагане на дисциплинарно наказание доказателства не се потвърждава по категоричен начин дисциплинарното обвинение и извършването на деянието, с което се свързва противоправното поведение на мл. инспектор Н., то правилно съдът приема, че не са извършени всички необходими действия за установяване на факта, че заснетите замахвания с крак от страна на полицейския служител попадат върху тялото на П. П.. Законосъобразен е изводът, че ДНО не изпълнява задължението си по чл. 206, ал. 4 ЗМВР, тъй като повечето от сведенията, посочени в мотивната част на оспорената заповед не документират изявления за непосредствено възприятие от свидетелите именно за това противоправно деяние.

Предвид изложеното, касационната инстанция споделя заключението на съда, че описаните от ДНО действия не могат да почиват на предположения и вероятност, а само на действителни факти. Ето защо, като достига до извод за недоказаност на авторството на деянието, решаващата инстанция законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото приема, че не са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на полицейския служител, поради което отменя оспорената заповед.

С оглед изложеното и при липса на сочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

1. Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок.

С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е отхвърлено искането на административния орган за изменение на решението в частта за разноските, като се намали сумата от 2 400 лева, която ОДМВР Стара Загора е осъдена да заплати за адвокатско възнаграждение в полза на оспорващия поради неговата прекомерност.

Определението е правилно.

За да отхвърли искането за редуциране на претендирания адвокатски хонорар, от съда е съобразено, че пълномощникът на оспорващия осъществява защита в пълен обем, включваща изготвяне на жалба, събиране и анализ на доказателствата, процесуално представителство, депозиране на писмена защита. Действително, заплатената сума надвишава минималния размер от 750 лева, определен в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), но сумата от 2 400 лева не е прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на делото. Преценката на съда в тази насока е правилна, при отчитане на всички относими обстоятелства - обема на доказателствения материал, броя на съдебните заседания, направените доказателствени искания и реално извършените от пълномощника на страната процесуални действия. Изводите му за липса на основания за редуциране на заплатеното адвокатско възнаграждение се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят.

Обжалваното определение като законосъобразно следва да се остави в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника Ц. Н. Н. искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, ОДМВР - Стара Загора следва да заплати такива, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева съобразно договор за правна защита и съдействие от 02.03.2025 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение