Решение № 77 от 9.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 894/2016 г.

Решение № 77 от 9.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 894/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 335 от 21.12.2015 г. по т. д. № 46/2015 г. на Варненския апелативен съд. С това решение, съставът на ВнАС се е произнесъл по жалбата на [фирма] срещу Решение № 1161 от 5.12.2014 г. по т. д. № 1465/2013 г. на Варненския окръжен съд с което е бил уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 63758.94 лв. - получена на отпаднало основание сума в резултат на извършено прихващане между вземане на ищеца и негово задължение към ответника, произтичащо от цена за достъп на притежаваната от [фирма] фотоволтаична електроцентрала (Ф.) до електроразпределителната мрежа на ответника. За да отхвърли иска, съставът на ВнАС е приел, че отмяната от съда на индивидуален административен акт (Решение Ц-33 от 14.09.2012 г.) с който ДКЕВР е определил временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи вкл. мрежата на [фирма], няма обратно действие и не води до недължимост на цена за достъп. Поради това и извършена компенсация е породила правно действие. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за правните последици на отмяната на административен акт по чл. 32, ал. 4 във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 13, предл. първо ЗЕ (Решение Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР), с който са определени временни цени за такса достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до преносната и разпределителните мрежи, по отношение ликвидността на вземането и възможността с него да бъде извършена компенсация. В жалбата се подържа основанието по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на въззивния акт поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Искането е за касиране на решението на ВнАС и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважен предявеният иск. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание в производството по чл. 290 ГПК изразява становище, че не оспорва жалбата, след постановяване на определението по чл. 288 ГПК е заплатил претендираната сума извънсъдебно и представя доказателства за това. Като взе предвид становищата на страните и извърши преценка на доводите им и доказателствата по делото, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: По правния въпрос. Със своите актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд прие, че съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, Решения № 4083 от 25.III.2013 г. по адм. д. № 12494/2012 г. ВАС и потвърждаващото го Решение № 8937 от 19.VI.2013 г. по адм. д. № 6082/2013 г. на 5- чл. с-в на ВАС с което по административноправен ред е отменено Решение № Ц-33 от 14.11.2012 г. на ДКЕВР, има сила за страните по делото, но ако с него оспореният адм. акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички (erga omnes) вкл. за търговскоправните им отношения. Съобразно практиката на Върховния административен съд - ТР № 2/27.06.2016 г. по тълк. д. № 22015 г. на I и II колегии, проявлението на конститутивното действие на съдебното решение за отмяна на индивидуалния административен акт се състои в отпадане на правните последици от издадения акт считано от момента на издаването му, т. е. има обратна сила. Становището на ВКС е, че отмяната на решение Ц-33 на ДКЕВР, имащо правната характеристика на индивидуален административен акт, води до отпадане на т. нар. "временни цени" за периода, предхождащ решението на ВАС. Поради обстоятелството, че макар и елемент от търговски договор, съдържащ белезите на търговска продажба по Гл. ХХII ТЗ, цената за достъп до електропреносната мрежа не подлежи на свободно договаряне от страните, а е предмет на административна регулация от ДКЕВР (каквато за периода липсва), то тя не може да бъде определена по правилата за други търговски сделки, напр. чл. 326, ал. 2 ТЗ. В този случай, платената от търговеца сума, съставляваща елемент от цената по сделката, подлежи на връщане. Становището на настоящия съдебен състав е, че макар достъпът да електропреносната мрежа да е бил фактически осъществен, то липсата на цена (административния елемент, подлежащ на определяне от държавен орган) не може да бъде определен от търговския/гражданския съд по тълкувателен път досежно размера и, като цена по търговска сделка под общия режим. Същевременно, в рамките на търговския спор, не може да бъде задължен държавния регулатор (КЕВР) да предприеме компенсаторни мерки за периода на липса на цени или да уреди завареното положение с друг свой административен акт. От отговора на правния въпрос произтича и преценката по съществото на спора. Задължителната сила на решението на ВАС следва да бъде зачетена, тъй като спорът по настоящото дело е от обусловен от факта, че въз основа на отменения, невлязъл в сила индивидуален административен акт е било осъществено плащане от страна на [фирма] и именно дължимостта на това плащане подлежи на преценка от търговския съд. Това налага извода, че касационна жалба е основателна. За [фирма] е съществувало въведеното с чл. 84, ал. 2 ЗЕ задължение да сключи договор за достъп с оператора на електроразпределителната мрежа. Издадена е била фактура № 16/30.04.2013 г. за сумата 163487.91 лв. Няма спор, че има частично плащане, като остатъкът от 63758.94 лв. е бил заявен за погасяване, чрез прихващане. Прихващането е извършено с насрещни вземания, предмет на протокол от 10.05.2013 г. и е отразено в счетоводните документи и на двете страни по делото. Това е установено и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. От отговора на правния въпрос следва изводът, че извършеното прихващане е с недължима от [фирма] сума, поради което подлежи връщането и на отпаднало основание - чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Поради изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 предл. 3 ГПК, въззивното решение ще следва да бъде касирано и ВКС се произнесе по съществото на спора, като уважи предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД за сумата 63758.94 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2014 г. (датата на исковата молба) и до окончателното плащане. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да заплати на касатора-ищец направените по делото разноски, възлизащи на 11595.54 лв. общо за трите съдебни инстанции. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о.