Решение № 4653 от 3.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на Г. Стоилова, подадена чрез процесуалния й представител адв. С. Батинков, срещу решение 2252 от 29.11.2022 г., постановено по адм. дело 2688/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост с към 94-01-1034/1/29.09.2022 г. на главния архитект на Община Марица и е осъдена да заплати направените в производството разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество със законните последици, включително присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът главен архитект на Община Марица, в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез юрк. Пенева, ангажира становище за нейната неоснователност и моли обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 210 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу мотивиран отказ на главния архитект на Община Марица да издаде удостоверение за търпимост за сграда, находяща се в имот с идентификатор 66915.502.210 по КККР на [населено място], общ.Марица,обл.Пловдив, като се е мотивирал, че сградата не попада в хипотезите на § 16 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията /ПР ЗУТ/ и на § 127 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ /ПЗР ЗИД ЗУТ/. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата. Прието е за неоснователно възражението за немотивираност на оспорения отказ, тъй като макар и да не съдържа подробно изложени фактически и правни основания, това не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, достатъчно да обоснове отмяна само на това основание, тъй като не препятстват правото на адресата да разбере съдържанието на обективираното в отказа волеизявление и да упражни правото си на защита. Освен това съдът е приел, че съществуващата на място еднофамилна жилищна сграда, предмет на поисканото удостоверение за търпимост, е изградена през периода 09.10.2003 г. - 06.03.2008 г., тъй като е отразена в действащата КККР с площ, различна от посочената в нотариален акт от 1996 г. и тази по действащия план от 1985г. , поради което не може да се определи като търпим строеж. Така постановеното решение е неправилно и необосновано, като постановено при неизяснена фактическа обстановка досежно годината на изграждане на процесната сграда, параметрите на съществуващата сграда , заснета в действащия план от 1985г. и увеличената застроена площ с 20кв.м. От данните по делото се установява, че със заявление с вх. 94-01-1034/26.09.2022 г., подадено от Г. Стоилова за издаване на удостоверение за търпимост е сезиран главния архитект на Община Марица за сграда с идентификатор 66915.502.210.1 по КККР на [населено място], общ.Марица , обл.Пловдив, която е описана в КК като еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 85кв.м. Твърденията на заявителката са, че сградата е построена / завършена/ през 1996г. В приложеният нот. акт 174 по нот.дело 694/2003г. , с който праводателят на Стоилова е придобил имота, сградата фигурира като масивна стопанска сграда със ЗП от 65,00 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения. В предходния нот. акт за покупко-продажба от 06.09.1996 г. сградата е описана като стопанска сграда със ЗП от 65,00 кв.м. От приложената извадка от действащия регулационен план на [населено място], одобрен със заповед ИК-392 от 15.05.1985 г. на ОбНС Пловдив , в процесния имот с планоснимачен номер 210 в кв. 22 по плана на [населено място], идентичен с идентификатор 66915.502.210 по КККР област Пловдив, са заснети сгради с означения МС и МЖ, долепени една до друга. Това е индиция, че към момента на одобряване на плана /1985 г./, в имота е съществувала изградена жилищна сграда , която обаче в документите за собственост от 1996г. и 2003г. фигурира като стопанска постройка и то с различна от заявената квадратура. Горепосочените обстоятелства сочат на неизясненост на основните относими факти досежно параметрите на съществувалата към 1985г. сграда /сгради / в имота и нейните характеристики. Административният съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че двете посочени в действащия план от 1985 г. сгради съвпадат като местоположение със сградата с идентификатор 66915.502.210.1, за която е заявено издаването на удостоверението за търпимост, но в нарушение на съдопроизводствените правила не е изяснил дали тези сгради съвпадат по граници, разположение и площ със заявената за търпима сега съществуваща в имота сграда. По делото липсват установявания и за обстоятелството, заявената като търпима сграда нов строеж ли съставлява или е съществувалата към 1985г. сграда , но с различни / увеличени/ параметри. Първоинстанционният съд се е позовал в тази насока единствено на обстоятелството, че в действащата КККР, одобрена със заповед РД-18-36/06.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, процесната сграда е отразена със ЗП 85,00 кв. м., което е приел за достатъчно, за да определи сградата като изградена в период, който не се обхваща от разпоредбите на § 16 от ПР ЗУТ и на § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ след 2001г. В тази връзка и с оглед противоречивите данни по делото относно времето на изграждане на сградата, съдът е следвало да събере необходимите доказателства, включително и чрез специални знания и назначаване на съдебно-техническа експертиза, за да може безпротиворечиво да се установи, дали съществуващата сега в имота еднофамилна жилищна сграда е с различни параметри и местоположение, в сравнение с тази, отразена в плана от 1985 г., има ли извършен строеж поетапно в годините до 2008г /одобряване на КККР/ и съответства ли отразяването в КК на фактическото състояние на процесната сграда. Едва след изясняване на статута на съществувалата сграда към 1985г. във връзка с увеличената квадратура на сградата към 2008г. /по КК/ е възможна преценката дали се касае за новопостроена сграда или за преустройство на съществуващите и отразени в плана от 1985 г. две масивни стопанска и жилищна сгради. Следва в тази връзка да се съберат и доказателства за периода на изграждане /реконструкция, преустройство/ на съществуващата сграда от 85кв.м., с оглед на преценката за търпимост по някоя от хипотезите на ал.1,ал.2, ал.3 на §16 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР на ЗУТ, като се има предвид, че тези норми обхващат четири отделни режима на търпимост, с различни основания, според времевия период на изграждане на незаконния строеж. С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на дадените задължителни указания. По искането на касатора за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 АПК произнасяне дължи първоинстанционният съд. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,