Решение № 2334 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2019/2017 г.

ВАСIV отделение21.02.2018 г.докладчик Бисерка Цанева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6261 от 14.10.2016 г., постановено от Административен съд С. - град, по адм. д. № 4425/2015 г., поправено с решение № 7104 от 15.11.2016 г. по същото дело. ВРЪЩА преписката на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания за прилагане на закона. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2334 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2019/2017 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, гр. С., представлявана от председателя И. И., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Велчева, против решение № 6261 от 14.10.2016 г., постановено от Административен съд - С. - град, по адм. д. № 4425 по описа на съда, поправено с решение № 7104 от 15.11.2016 г. постановено по делото. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и развива подробни аргументи за законосъобразност на атакуваното решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, като неправилно и да потвърди горепосоченото решение на регулаторния орган в частта по т. 3. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - "Т. П." ЕАД, оспорва касационната жалба чрез своя процесуален представител адв. Дерелиева, който в съдебно заседание и с писмено становище пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение и излага съображения за допуснати нарушения при постановяване на решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. в оспорената част по т. 3. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба в частта по отношение непризнаването на разходите за въглеродни емисии. В останалата част счита решението за правилно и законосъобразно. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 6261 от 14.10.2016 г., поправено с решение № 7104 от 15.11.2016 г., постановено от Административен съд С. - град, по адм. д. № 4425/2015 г. е отменено по жалба на "Т. П." ЕАД, решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, към настоящия момент преименувана на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по т. 3, с която ДКЕВР е утвърдила по отношение на дружеството пределни цени на топлинна енергия и цени на електрическа енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 01.07.2014 г. както следва: 1) Преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 201,01 лв./МВтч, в т. ч.: - индивидуална цена на електрическа енергия - 140,01 лв./МВтч; - добавка по чл. 33, ал. З от ЗЕ - 61 лв./МВтч; 2) Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител водна пара без ДДС 79,05 лв./МВтч; 3) Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС - 59,09 лв/МВтч. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че решението в оспорената част е издадено от компетентния орган, в съответствие с правомощията на КЕВР, визирани в чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 33, ал. 1 от ЗЕ. Същото е прието при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЕ КЕВР разполага с правомощието да регулира цените, по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединени клиенти, както и цените за продажба на електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ЗЕ. Това се осъществява съобразно правилата на раздел IV "Ц. регулиране" от глава трета на ЗЕ, НРЦТЕ (отм.) и НРЦЕЕ. В конкретния случай предвидената в чл. 39-53 от НРЦЕЕ процедура е спазена. Жалбоподателят подава заявление до ДКЕВР за утвърждаване на размера на цените, като представя необходимата информацията и приложения. ДКЕВР насрочва дата за открито заседание за обсъждане на заявлението, което е оповестено по предвидения ред и е публикувано заявлението заедно с доклада на специалистите. На закрито заседание регулаторният орган приема проект на решение по заявлението, който е подложен на обществено обсъждане. Общественото обсъждане е проведено съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЕ - за участие са поканени държавни органи, ведомства, организации, енергийни предприятия, граждани и търговски дружества. Решението на регулаторния орган е взето при извършена преценка на заявлението и обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията, след което е връчено на заявителя и е публикувано. Оспореното решение е мотивирано, налице са подробни мотивите към същото, включително е налице и подробен доклад на работната група. Възраженията на дружеството са обсъдени в доклада. На следващо място съдът е отчел допуснато от страна на административния орган неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Видно от отговора на задача № 7 от извършената съдебно- икономическа експертиза, разходи за закупуването на емисии СО2 в периода 01.07.2014 - 30.04.2015 г. са извършени реално до м. 04.2015 г., като е посочен размер за такива разходи- 1 259 858,06 лв. Непризнаването на разходите за въглеродни емисии за разглеждания регулаторен период с мотива за "по-късно реално плащане" според вещите лица е икономически необосновано, тъй като по-късното реално плащане, което се сочи в мотивите на решението се случва до 30-ти април всяка година, което означава, че макар и в края на съответния регулаторен период разходите за въглеродни емисии са относими за периода и са реално платими през регулаторния период. Като основателни са приети и възраженията на дружеството относно намаленото количество на топлинна енергия за технологични разходи за преноса. В тази връзка е прието, че подходът на регулатора за завишаване количеството на реализираната енергия с разликата, приета като намаление на топлинната загуба по преноса е икономически необоснована, тъй като тази енергия не генерира приходи и следователно не се включва във възвръщаемостта на капитала. На следващо място съдът е приел за основателни възраженията в жалбата относно непризнатите разходи за сделки с балансираща енергия. Останалите възражения на дружеството са отхвърлени като неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са релевираните в касационната жалба възражения за неправилност на решението поради неправилно тълкуване и прилагане на приложимите материалноправни разпоредби. Настоящата съдебна инстанция приема, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), като орган, натоварен с регулиране на дейностите в енергетиката /чл. 10, ал. 1 ЗЕ/, има правомощието да регулира цените, по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединени потребители, както и тези, по които топлопреносното предприятие продава топлинна енергия на потребители /чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗЕ/. Същата комисия според чл. 33, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ има правомощието и да определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, на база индивидуалните разходи за производство и добавка, определена от комисията по групи производители и по критерии съгласно Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). При изпълнението на регулаторните си правомощия ДКЕВР се ръководи от принципите, въведени с нормата на чл. 23, ал. 1 ЗЕ, включително т. 4 - осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите. Методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията и утвърждаването на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство се определят по реда на Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ), както и на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). За целите на ценообразуването намират приложение и отменените, но действали към момента на приема на процесното решение Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала" ("Указания - НВ"), приети с протоколно решение № 30 от 24.02.2014 г. по т. 2 на ДКЕВР. В тях е предвиден електронен модел, съдържащ формули и зависимости, чрез които се изчисляват цените на топлинната и електрическата енергия. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗЕ, цените на електрическата и на топлинната енергия се образуват от енергийните предприятия, съобразно изискванията на закона, наредбите и указанията, дадени от Комисията. Правната рамка на метода на ценово регулиране "Норма на възвръщаемост на капитала" се съдържа в Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от НРЦТЕ при метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" комисията след проведен регулаторен преглед утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за регулаторен период не по-кратък от една година; следващ регулаторен преглед се извършва по решение на комисията или по заявление на енергийното предприятие при съществени отклонения между одобрените и отчетените елементи на необходимите приходи. Със същото съдържание е и нормата на чл. 4, ал. 2, т. 1 от НРЦЕЕ. По смисъла на § 1, т. 15, б. "а" от Допълнителните разпоредби както на НРЦТЕ, така и на НРЦЕЕ, "регулаторен преглед" означава дейност, при която комисията извършва анализ и оценка на отчетната информация за базисната година и прогнозната информация за следващ ценови / регулаторен период, предоставена от енергийните предприятия. В резултат на регулаторния преглед комисията утвърждава прогнозните необходими приходи и цените на енергийните предприятия, включително икономически обоснованите разходи и възвръщаемост на капитала. В конкретния случай, обосновани са изводите на първоинстанционния съд по отношение незаконосъобразност на оспорения административен акт по отношение непризнатите разходи на дружеството за закупуване на емисионни квоти. Съгласно чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата /ЗОИК/ топлофикационните дружества, вкл. и "Т. П. " ЕАД има задължението за предаване на определено количество квоти за емисии на парникови газове, равняващо се на общото количество емисии, отделени от инсталацията през предходната година. Това означава, че в рамките на ценовия период за дружеството съществува законовото задължение да предаде емисионни квоти и при неизпълнението на което задължение се носи административно- наказателна отговорност, съгласно чл. 76, ал. 1 ЗОИК. В случай на недостиг на квоти, т. е при необходимостта да се предадат емисионни квоти над разпределените безплатни такива по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2003/87/ ЕО за дружеството е налице задължение да ги закупи, което се явявя съответен разход. Ето защо този разход следва да бъде включен в преференциалната цена на електрическата енергия/ като прогнозен/ през разглеждания период, тъй като той ще бъде реално извършен от "Топлофикация- П. " ЕАД. От приложените по делото писмени даказателства се установява, че с обжалваното ценово решение за оспорения регулационен период такива разходи на дружеството изобщо не са признати. Тези изводи се потвърждават и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно- икономическа експертиза, при отговор на задача номер 7 /л. 422 от делото/, като заключението е, че в случая регулатора е приложил икономически необоснован подход. Още повече, че според заключението закупените недостигащи квоти от дружеството за разглеждания регулаторен период възлизат на стойност 1 259 856,08 лв., като това са реално извършени разходи по фактура от 30.04.2015 г. Това налага извод, че е икономически обосновано разходите за емисии да се включват в цените на периода, за който са относими, на база прогноза, като в следващия регулаторен период може да се извърши тяхната корекция до реалния им размер. Всички икономически обосновани разходи, в т. ч. и разходите за закупуване на необходимите квоти за емисии парникови газове следва да бъдат включвани в цените на услугите за периода, за който се отнасят, тъй като в противен случай се получава изместване на разходи, които да бъдат заплащани от клиентите през период, към който са неотносими. Отделно от това се получава натрупване на разходи, които ако не бъдат компенсирани остават за сметка на топлофикационното дружество и формират загуби за тях- директно или косвено, намалявайки утвърдената им възвръщаемост. В този смисъл оспореното решение на регулатора е в нарушение и на разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от Закона за ограничаване изменението на климата, понеже не се отчита задължението на дружеството да предаде определено количество емисии, отделени от инсталацията през предходната година. По този начин непризнаването на разходи за въглеродни емисии се отразява в намаление на утвърдените годишни приходи и чрез тях в намаление на утвърдените цени. На следващо място настоящата съдебна инстанция приема, че правилно първоинстанционният съд е отчел, че намаляването на количеството топлинна енергия за технологични разходи по преноса не отговаря на техническите характеристики на топлофикационната мрежа на "Т. П.." ЕАД. При така формирания подход напрактика ДКЕВР прогнозира и възприема допълнителни разходи вследствие на недоказано и необосновано завишаване реализацията на топлинна енергия, което е необосновано. Намаляването на технологичните разходи по преноса на топлинна енергия не следва да се прехвърля като количество за реализация, тъй като за по-големия обем произведена топлинна енергия няма потребители. Подхода за това завишено количество топлофикационното дружество да се приеме като клиент на самото себе си също няма икономическа обоснованост, тъй като непризнатите технологични загуби остават за сметка на дружеството. Извършеното от ДКЕВР завишение на прогнозното количество реализирана топлинна енергия с топлоносител гореща вода е незаконосъобразно, тъй като не е основано нито на закона, нито на приложимите подзаконови нормативни актове, както и на Указанията, приети с решение по протокол № 30 от 24.02.2014 г. Отделно от изложеното е и в противоречие с основните принципи, заложени в чл. 31, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед непроизнасяне на съда по отношение връщане на административната преписка, следва преписката да се изпрати на административния орган за ново разглеждане, при което да бъдат съобразени дадените с това решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1