Решение № 8472 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2661/2014 г.

Решение № 8472 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2661/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Пенчо Харалампиев Пенчев от село Паничерево, община Гурково срещу заповед № К-691/22.08.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта и моли за отмяната й. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. По делото се установи следната фактическа обстановка: Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено със заповед № К-691/22.08.2013 г. на министъра на вътрешните работи от длъжност "главен разследващ полицай" началник на отдел "Досъдебно производство" при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, категория "Б", при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаване, считано от датата на връчване на заповедта. Връчването е извършено на 6.01.2014 г. Съгласно приложената към делото справка към 31.07.2013 г. жалбоподателят има общо 32 години и 8 месеца и 29 дни общ осигурителен стаж, от които 30 години и 8 месеца и 16 дни служебен стаж в МВР и Национална следствена служба. Изготвено е предложение рег. № 52336/1.08.2013 г. от ВНД директора на ОД МВР - Стара Загора до министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на посоченото правно основание. С оспорената заповед е наредено да се изплатят дължимите обезщетения по чл. 247, ал. 1 от ЗМВР - за неспазен срок на предизвестие и по чл. 252 от ЗМВР. От така приетото за установено, Върховният административен съд, състав на пето отделение, обоснова следните правни изводи: Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния административен орган по чл. 246, т. 1 от ЗМВР - министърът на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 27 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 27 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. В случая е налице законоустановената предпоставка за освобождаването на жалбоподателя от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Спазена е правната норма, защото правното основание е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е необходимо кумулативното условие възраст, съгласно и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. Правната норма на чл. 69, ал. 2 от КСО (ДВ, бр. 70 от 2013 г.), в сила към датата на издаване на заповедта е, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при освобождаване от служба придобиват право на пенсия независимо от възрастта им и при 27 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. В хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не е задължително отправяне на предложение до органа по назначаването от органите по чл. 268а от ППЗМВР, диференцирани за съответните категории служители, защото изготвянето на предложение по чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР е възможност, а не задължение. В случая такова предложение е изготвено и изпратено до органа по назначаването. Видно от доказателствата в преписката, министърът на вътрешните работи не е извършил процесуални действия по образуване на административно производство и уведомяване на служителя за него. Налице е нарушение на изискванията на чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от АПК и правилото на чл. 34 от АПК, което рефлектира върху правото на страната да прегледа и да се запознае със събраните в административното производство доказателства, в случая със справката за осигурителния стаж. Същата не е била връчена на служителя за сведение и не му предоставена възможност за становище по нея чрез обяснения или възражения. Въпреки тези нарушения, с оглед обстоятелството, че истинността на този документ не е оспорена пред съда - жалбоподателят не оспорва осигурителния стаж в МВР, а само основанията за прекратяване на служебното правоотношение, следва да се приеме, че административният орган вярно е установил относимите по спора факти. Затова и настоящият съдебен състав приема, че нарушението на административнопроизводствените правила не е съществено, защото не е повлияло върху крайния резултат за правилно приложение на материалния закон. Поради това не е налице основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на административния акт. Не е налице нарушение на целта на закона. Превратното упражняване на власт е постигане на противоправен резултат чрез законосъобразни средства, т.е. постигане на цел, която не съответства на целта на закона. Доколкото противоречието с целта на закона е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен - чл. 146, т. 5 от АПК, то подлежи на доказване в хода на съдебното производство. В конкретния случай не бе доказано достигане на друг целян от ответника резултат, освен посочения в закона, а именно прекратяване на служебното правоотношение с цел пенсиониране на служител, който е придобил право на пенсиониране при условията на чл. 69 от КСО, поради което възражението следва да се приеме за неоснователно. Ирелевантни за спора са обстоятелствата във връзка със здравословното състояние на жалбоподателя, за което е представил болнични листове, тъй като правното основание на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР изисква като материалноправни предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на служителите от МВР единствено осигурителен стаж по чл. 69 от КСО. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за разноски от процесуалния представител на ответника, на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение