Решение № 7728 от 21.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4885/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите против решение 1816/19.3.2024г. постановено по адм. д. 8904/2023 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отменена заповед 150/05.07.2023 г., на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е прекратено служебното правоотношение М. В. П. на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 108 от ЗДСл. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата, че е налице придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в полза на М. П., че същото се установявало от представените по делото доказателства заповедта за първоначално назначаване като държавен служител от 2009г. в която бил ясно посочен трудовият стаж на лицето до този момент, като ако към този стаж бъде прибавено времето на непрекъснатото служебно правоотношение от 2009г. до прекратяването ставало ясно, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл са налице. Иска отмяна на решението, отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Ответникът М. В. П. оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. При установена в пълнота фактическа обстановка, АССГ е достигнал до неправилни изводи, довели до отмяната на обжалваната пред него заповед. От представените по делото писмени доказателства се установява, че г-жа П. е назначена считано от 1.4.2009г. на длъжността старши инспектор с ранг ІV младши в КЗП със заповед 237ЛС от 31.3.2009г. на председателя на КЗП. Видно от същата заповед е, че към този момент тя има прослужено време 28 години, 3 месеца и 20 дни. Не е спорно между страните, че от възникването на служебното правоотношение да неговото прекратяване, същото не е прекъсвано. Продължителността на стажа като държавен служител на г-жа П. е 14 години, 3 месеца и 5 дни. Без да са необходими специални знания, установява се по несъмнен начин, че към датата на издаване на оспорената заповед служителката има натрупан общ осигурителен стаж 42 години, 6 месеца и 25 дни, както и че към тази дата същата е навършила възраст 65 години. Съгласно правилата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, жените придобиват право на пенсия за осигурителен стаж през 2023г. ако са навършили възраст 62 години и са натрупали осигурителен стаж от 36 години и 4 месеца. Еднозначният извод е, че към датата на постановяване на оспорената заповед М. П. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следва да се подчертае, че самата г-жа П. в нито един етап от производството, както в неговата административна част, така и във фазата на съдебното оспорване, не отрича този факт и не твърди противното. За органа по назначението е било налично правото да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, което законосъобразно е упражнил. Настоящата инстанция не споделя съображенията на първостепенния съд, че по делото не се съдържали доказателства, от които да се установи осигурителния стаж на съкратения служител. Заповедта за назначаване, цитирана по-горе се намира на л. 121 от делото, приложено е служебното досие от което е видно, че служебното правоотношение не е прекъсвано. Не се споделят и съображенията, че заповедта не съдържала фактически основания. От съдържанието й се установява, че прекратяването на служебното правоотношение е извършено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, който законов текст гласи, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно правното основание на административния акт съвпада с фактическото. Липсата в заповедта на изписан с думи текст поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в конкретния случай не опорочава изявлението на органа по назначението и не ограничава правата на служителя. В същия смисъл Решение 2655/11.3.2015г. по адм. дело 9610/2014г. на ВАС Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу процесната заповед да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на деловодни разходи за тази инстанция /тъй като няма изрично изявление, че се претендират такива за двете съдебни инстанции/ в размер 100,- лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,