Решение № 6536 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 462/2019 г.

Решение № 6536 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 462/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. от [населено място], подадена чрез адв. Костадинова, против решение № 2306 от 28.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2333 по описа за 2017 г. на Административен съд – В., с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № Р-03001816006689-091-001/24.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 217/12.07.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - В. при ЦУ на НАП. С актът е вменена отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на Димиева за задължения на "Дева 2014" ЕООД, както следва: 1. Корпоративен данък за данъчен период 2014 г. в размер на 7 981, 17 лева - главница и 1 675, 35 лева - лихви; 2. ДДС за м. 08. 2014 г. в размер на 7 579, 11 лева - главница и 2 006, 58 лева - лихви, за м. 09. 2014 г. в размер на 4 071, 08 лева - главница и 1 044, 94 - лихви, за м. 11. 2014 г. в размер на 0, 00 лева - главница и 163, 76 лева - лихви, за м. 12. 2014 г. в размер на 0, 00 лева - главница и 52, 40 лева - лихви, за м. 01. 2015 г. в размер на 0, 00 лева - главница и 64, 47 лева - лихви, за м. 02. 2015 г. в размер на 4 050, 16 лева - главница и 977, 02 лева - лихви и за м. 03. 2015 г. в размер на 10 075, 52 лева – главница и 2 075, 75 лева - лихви; 3. ДОО - за осигурители за м. 03. 2014 г. в размер на 0, 00 лева – главница и 50, 93 лева - лихви, за м. 04. 2014 г. в размер на 0, 00 лева – главница и 45, 63 лева - лихви, за м. 05. 2014 г. в размер на 1 796, ЗЗ лева - главница и 517, 77 лева - лихви, за м. 02. 2015 г. в размер на 2 712, 15 лева - главница и 573, 84 лева - лихви и за м. 03. 2015 г. в размер на 2 795, 64 лева - главница и 565, 86 лева - лихви; 4. Вноски за здравно осигуряване - за осигурители за м. 04. 2014 г. в размер на 0, 00 лева - главница и 25, 49 лева - лихви, за м. 05. 2014 г. в размер на 1 046, 49 лева - главница и 301, 16 лева - лихви, за м. 02. 2015 г. в размер на 1 213, 80 лева - главница и 256, 82 лева - лихви, и за м. 03. 2015 г. в размер на 1 244, 99 лева - главница и 251, 99 лева - лихви; 5. Универсален пенсионен фонд - за осигурители за м. 04. 2014 г. в размер на 9, 36 лева - лихви, за м. 05. 2014 г. в размер на 365, 79 лева - главница и 105, 53 лева - лихви, за м. 02. 2015 г. в размер на 603, 30 лева - главница и 127, 65 лева - лихви и за м. 03. 2015 г. в размер на 622, 58 лева - главница и 126, 01 лева - лихви. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизвършен съвкупен анализ на събраните доказателства и необсъждане на всички възражения на страните. Оспорва изводите за наличие на отчуждени суми, представляващи скрито разпределение на печалбата, довело до намаляване на имуществото на "Дева 2014" ЕООД, което има за последица невъзможност за плащане на задължения на дружеството към бюджета. Аргументира доводи за неустановеност на добросъвестно намаляване имуществото на представляваното дружество, предвид липсата на събрани доказателства в хода на ревизионното производство. Касаторът е несъгласен с ангажиране отговорността му за задължения на дружеството, определени със справка в системата на НАП, вместо по реда на чл. 108 ДОПК с ревизионен акт. Посочва в жалбата си, че неправилно процесната отговорност по чл. 19 ДОПК е установена едновременно с тази на сина И. Д. за част от същия данъчен период, след като цитираната отговорност не е солидарна. Моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение, да постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на лицето и да се отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – В. оспорва КЖ с доводи, съдържащи се в писмен отговор на юрк. Димова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд В. е била законосъобразността на Ревизионен акт № Р - 03001816006689-091-001/24.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 217/12.07.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – В., с който на Д. Д. са определени общо задължения за данъци и осигурителни вноски в размер на 46 158, 11 лв. и лихви в размер на 11 018, 31 лева. За да обоснове формирания краен правен извод за законосъобразност на процесния РА съдът е анализирал относимите правни норми, приемайки, че независимо от наличието на упълномощено лице, управителят на ЕООД носи отговорност за извършените действия по управление на представляваното юридическото лице. Посочил е, че съвкупната преценка на специфичните за разглеждания казус обстоятелства като целенасочено във времето поведение по теглене на парични средства от банковите сметки на главното задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК, отчуждаване на дружествените дялове по номинална стойност в полза на близък роднина, а впоследствие и на лице, което декларира, че не му е представена търговска и счетоводна документация на дружеството, чиито дружествени дялове купува, непредставянето на счетоводна и финансова документация от Д. Д., предприетите действия от страна на приходната администрация за принудително събиране на задълженията от основания длъжник и невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не разполага с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, обосновават краен извод за поведение на управителя, което е единствената причина за несъбираемост на установените на дружеството публичните вземания. За да обоснове извод за ангажиране на отговорността на Димиева по чл. 19, ал. 2 ДОПК съдът е счел за доказано наличието на всички кумулативно необходими предпоставки от фактическия състав, както и че плащането, /в случая тегленото на парични средства от дружеството/, е извършено недобросъвестно. Позовавайки се на фактите по делото първоинстанционният съд е отбелязал в решението си, че въпреки наличието по банковите сметки на дружеството на парични средства за обслужване на изискуемите публични задължения, в ревизирания период Д. Д. не е разпоредила плащания към бюджета, а лично и чрез упълномощено лице е изтеглила паричните средства от банковите сметки на "Дева 2014" ЕООД, във връзка с което поведение е настъпило намаляване имуществото на дружеството. Решението на АДмС - В. е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Оплакванията на касатора, аналогични с тези, заявени пред административния съд са свързани с неправилно тълкуване на материалния закон и допуснати процесуални нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства. По съществото на спора, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема за неналични сочените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Въз основа на установените факти съдът е формулирал правилен извод за законосъобразно възлагане на отговорност на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК на Димиева за неплатените задължения на "Дева 2014" ЕООД, на което дружество тя е била управител през периода 12.11.2013 г. – 27.04.2015 година. Обоснован е първоинстанционния мотив, че условията за възлагане на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК следва да са налице кумулативно и в случая те са доказани по делото. Настоящата касационна инстанция преценява като аргументиран извода на административния съд, че недобросъвестността е свързана със знанието за определени факти, като в обсъждания казус е установено знание за възникнали данъчни задължения, както и за съзнателно бездействие по тяхното погасяване. Ревизираното лице не оспорва данните за извършени тегления на парични средства от банковите сметки на "Дева 2014" ЕООД от Д. Д. и от И. Д. - упълномощено лице. Тези действия се потвърждават от и чрез съдържанието на събраните по делото банкови извлечения, показващи движенията по сметките на дружеството, Възражението, че цитираните плащания не съставляват скрито разпределение на печалба или дивидент, е неоснователно. Легално определение на понятието "скрито разпределение на печалба" е посочено в § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО, като в б. "а" на същата разпоредба е регламентирано, че това са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". В същия смисъл правилно е прието от съда, че Д. Д., сама и чрез упълномощено от нея лице - И. Д., е осъществила плащане на пари от имуществото на управляваното от нея дружество, които не са използвани за покриване на изискуемите публични задължения на търговеца, респективно, плащанията не са свързани с извършваната от данъчно задълженото лице дейност, а касаят скрито разпределение на печалбата. Неоснователно е предявеното с жалбата възражение, че отговорността на Димиева по чл. 19 ДОПК, е ангажирана едновременно с тази на нейния син И. Д.. Съдът е изложил конкретни мотиви, защо липсва съвпадение на задълженията по видове и по периоди, посочвайки, че отговорността на И. Д. е установена за други данъчни периоди и за различни по вид публични задължения. Касационната инстанция не възприема останалите твърдения от КЖ. Съдът правилно се е позовал на безпротиворечивата практика на ВАС, приемайки за правно необосновано възражението на оспорващото лице, твърдящо, че за да бъде ангажирана неговата солидарна отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК, е необходимо задълженията на дружеството да са били определени по реда на чл. 108 ДОПК с ревизионен акт, вместо със справка от информационните масиви на НАП. Първото твърдение - че задълженията на "Дева 2014" ЕООД са определени със справка в системата на НАП, не съответства на събраните по делото доказателства. От представените писмени доказателства е видно, че задълженията на дружеството са установени във връзка с подадени от управителя ГДД по чл. 92 ЗКПО, справки-декларации по ЗДДС и декларации образец 6, въз основа на които са конкретизирани задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Годишната данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО, справка-декларацията и декларациите образец 6, са изпълнително основание, съгласно разпоредбата на чл. 165 ДОПК, във връзка с чл. 85 и чл. 86 ЗДДС и чл. 92 ЗКПО, във връзка с чл. 40 ЗЗО и чл. 5, ал. 4, т. 2 във връзка с чл. 6, ал. 9 КСО, във връзка с чл. 50 ЗДДФЛ, поради което и въз основа на тях е образувано изпълнително дело за събиране задълженията на дружеството. Отделно от това следва да се съобрази, че нормата на чл. 21, ал. 1 ДОПК има предвид установяване отговорността на третото лице, /в случая на управителя/, чрез ревизионен акт. В практиката на ВАС също се приема, че отговорността на лицата по чл. 19 ДОПК може да се отнася и до задължения на дружеството, произтичащи от подадени от търговецът декларации по съответния материален закон. Първоинстанционният съд мотивирано и обективно е отбелязал в решението си, че обхватът на предвидената с чл. 19, ал. 2 ДОПК юридическа отговорност, е точно дефиниран - до размера на извършените плащания, съответно да размера на намалението на имуществото. В конкретния случай размерът на извършените плащания е 378 193, 00 лева. С оспореният РА установените спрямо Димиева задължения са 57 176, 42 лв., т. е. приходната администрация е приложила по-благоприятен подход, определяйки данъчна тежест само до размера на непогасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на "Дева 2014" ЕООД. Противно на застъпеното в жалбата разбиране, касационната инстанция преценява, че задължението за лихви е в обхвата на отговорността по чл. 19 ДОПК. Според чл. 16, ал. 3 ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Цитираната правна уредба в чл. 14 и чл. 16 ДОПК определя нормите в чл. 16 ДОПК като общи спрямо конкретните хипотези, предвидени в текста на чл. 18 и на чл. 19 ДОПК за отговорност на третите лица по чл. 14, т. 3 ДОПК. Отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК изрично е посочена като отговорност на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 – 3 ДОПК. Съдът законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу РА и в тази му част. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, поради което го оставя в сила. Разноски: При този резултат по спора, на ответната страна се дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2074, 29 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,