Решение № 6338 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3071/2011 г.

Решение № 6338 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3071/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредба за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, обн., ДВ, бр. 69 от 22.08.2000 г. (Наредба/та). Образувано е по касационна жалба на Министъра на образованието, младежта и науката (министъра), подадена чрез процесуалния му представител против Решение № 827 от 18.01.2011 г. по адм. дело № 5164/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Изложени са доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. От ответницата по касационната жалба е изразено становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение на неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 209 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява, че с Решение 06-00-185 от 4.03.2010 г. на Министъра на образованието, младежта и науката на Евгения - Генка Георгиева Стехова - жалбоподател, пред първоинстанционния сад е отказано признаване на висше образование по специалността "Психология" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна. Решението е издадено на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата във връзка с § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование и чл. 2 от посочената Наредба. Като фактическо основание е посочено от административния орган декларираното от Евгения - Генка Георгиева Стехова обстоятелство, че обучението е проведено на територията на Република България, а не в страната, издала диплома за висше образование. Обсъждайки тези обстоятелства, административният орган е приел, че Евгения - Генка Георгиева Стехова се е обучавала в нарушение на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО, забраняващ на чуждестранните висши училища да разкриват свои поделения на територията на Р България. По делото са приети като доказателства представените с административната преписка и с жалбата диплом за завършено средно образование на жалбоподателката, диплома за бакалавър DI № 004686 от 25.06.2008 г. на Киевския славистичен университет, приложение към дипломата, заявление № № 94 ЕЕ/702 от 7.08.2008 г. за признаване на процесната диплома, протокол № 74 от 21.01.2010 г., които са обсъдени от съда наред с останалите доказателства. Съдът е анализирал приложимите в случая норми на закона и тези на подзаконовия нормативен акт - Наредбата. В тази връзка е обсъдена уредбата на чл. 10, ал. 2, т. 4 от Закона за висшето образование, по силата на която е възложено на министъра на образованието, младежта и науката, в качеството му на държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование, да организира легализацията и признаването на дипломите на лицата, завършили в чужбина. Редът и условията за признаване на висшето образование на лица, завършили в чужбина са разписани в Наредбата за държавни изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, /Наредбата НДИППВОЗПОЧВУ/, приета с Постановление на МС № 168 от 14.08.2000 г., обн., ДВ, бр. 69/22.08.2000 г., посл. изм. и доп. ДВ бр. 59 от 31.07.2010 г. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата изчерпателно визира материалноправните предпоставки за отказ да бъде признато висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, като т. 3 (нова - ДВ, бр. 25 от 2009 г.) урежда хипотезата на отказ при установяване след извършване на проверка, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. Проверката на автентичността на дипломата е елемент фактическия състав за признаване на висшето образование в чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Установява се по делото, че оспореният акт, както и протоколите на Комисията по чл. 7, ал. 2 от Наредбата /НДИППВОЗПОЧВУ/ не съдържат констатации за установена неистинност на процесната диплома, като не са изложени мотиви, налагащи извода за приложението на т. 3 на ал. 1 на чл. 12 от Наредбата. При тези обстоятелства правилно съдът е приел, че в конкретния случай не е налице фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за отказ да се признае придобитото от жалбоподателката висше образование. Не се установяват нарушенията на § 4, ал. 1 ДР на ЗВО и чл. 2 от Наредбата, посочени като основания в оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, като в тази посока са изложени обосновани мотиви от съда. Изхождайки от тези разбирания, тричленният състав на ВАС е приел, че издаденият административен акт противоречи на материалния закон. Настоящият петчленен състав възприема тезата на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че провеждането на дистанционна форма на обучение от чуждестранно висше училище не е равнозначно на разкриването на филиал на чуждестранно учебно заведение по смисъла на § 4, ал. 1 от ЗВО. Характеристиката на дистанционното обучение е обучаващият се и преподавателят да са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като създадената дистанция се компенсира с технологични средства. Доводът на касатора, че с дистанционната форма на обучение се постига заобикаляне на установената с § 4, ал. 1 от ДР ЗВО забрана, тъй като в действителност учебният процес се провежда под формата на класическо присъствено обучение на територията на страната, поставя изисквания пред административният орган да изиска от учебното заведение и от Евгения - Генка Георгиева Стехова представянето на допълнителни доказателства за методите и организацията, при които е осъществено обучението и оценяването на студентите. Отсъствието на конкретни данни при издаването на оспорения административен акт в този аспект е формирал извода на съда, че не е допуснато нарушение на § 4, ал. 1 от ДР ЗВО от страна на Киевския славистичен университет. Не се доказват извършени нарушения съгласно общата разпоредба на чл. 2 от Наредбата /НДИППВОЗПОЧВУ/, както правилно е приел съдът. Изводът на съда за незаконосъобразност на оспореното решение на административния орган не е опроверган пред настоящата инстанция, като възраженията пред първоинстанционния съд повторно се излагат в касационната жалба. В мотивите на обжалваното решение са дадени указания на административния орган, спазването на които са задължителни при новото произнасяне след връщане на преписката. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав