Решение № 15432 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2019 г.

Решение № 15432 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. Иванов от [населено място] срещу решение № 236 от 18.12.2018 г. по адм. д. № 181/2018 г. на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлено оспорването му против отказ изх. № 17-354/19.06.2018 г. на началника на СГКК-Ямбол. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Ямбол не ангажира становище по жалбата Ответницата Я. Койчева, чрез адв. Атанасова и адв. Стефанова, в писмено становище и в хода по същество, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно Претендират разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против отказ изх. № 17-354/19.06.2018 г. на началника на СГКК-Ямбол за допускане изменение на КККР по реда на чл. 54, ал. 2 във вр. с ал. 4 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за имот с идентификатор 27382.500.2481 с корекция /изместване/ на южната и източната граници по регулационните граници на УПИ V-2481 и промяна контура на сграда с идентификатор 27382.500.2481. 1 в имота. Прието е и от административния орган и от административният съд, че е налице изрично противопоставяне на исканото изменение от собственика на засегнатия съседен имот с идентификатор 27382.500.2578- Я. Койчева. Изложени са мотиви за наличието на абсолютна пречка за допускане на изменението, поради индиция за спор за собственост за границата между имоти с идентификатори 27382.500.2578 и 27382.500.2481, по която се нанася и новия контур на сграда с идентификатор 27382.500.2481. 1. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Безспорно е по делото обстоятелството, че изменението на КК и КР е инициирано от собственика на имот с идентификатор 27382.500.2481, поради допусната грешка при отразяване границите на имота и контурите на сградата в имота /с идентификатор 27382.500.2481. 1/, тъй като не са съобразени с регулационните граници по действащият ПУП-ПР и предходната кадастрална граница между имоти с пл. № 2481 и 2578 по заповед № ТСУ-52/28.11.1996 г на кмета на Община Елхово. От заключението на приетата по делото без оспорване от страните СТЕ се установява, че при одобряване на първоначалната КККР на гр. Елхово от 2008 г., имотите са заснети на място и записани в КР на актуалните им собственици, като по отношение на имот с идентификатор 27382.500.2578 впоследствие е вписана Я. Койчева, която фигурира в КР и понастоящем. Безспорно е установено и обстоятелството, че с изменението се намалява площта на собствения на Койчева имот с около 12 м/10 м/ при прокарване на новата граница, с частично навлизане и на сграда с идентификатор 27382.500.2481. 1, с контур по тази граница. С оглед на това, решаващият правен извод на съда за законосъобразност на процесния отказ се явява съответен на изискванията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Спорът за материално право досежно границата между имоти с идентификатори 27382.500.2578 и 27382.500.2481 е отрицателна материалноправна предпоставка за волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред – чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР, а претендираната непълнота и грешка "се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти след решаване на спора по съдебен ред", т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях- чл. 53а, т. 1 ЗКИР. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение, като неоснователна. Предвид изрично и своевременно заявената от ответницата Я. Койчева претенция за разноски и изхода на делото, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв, съставляващи адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 22.06.2018 г. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,