Решение № 323 от 28.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 1007/2012 г.

Решение № 323 от 28.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 1007/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България /подадено чрез РС-Тетевен на 27.04.2012 г./ за възобновяване на нохд № 617/2010 г. на Районен съд-Тетевен, отмяна на постановеното по него протоколно определение от 19.01.2011 г. и връщане на делото за ново разглеждане в частта, с която е одобрено постигнато споразумение за решаване на делото в съдебно заседание между прокурора, подсъдимия Г. П. И. и неговия защитник по отношение на обвинението по чл. 150, ал. 1 от НК, и в частта по определеното при условията на чл. 23 НК общо наказание поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Излагат се доводи, че престъплението по чл. 150 НК е умишлено и "тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което разпоредбата на чл. 381, ал. 2 НПК не допуска споразумение. В съдебно заседание на 21.06.2012 г. искането се поддържа от прокурор при Върховната касационна прокуратура. Защитникът на осъдения изразява становище, че искането, с което се иска утежняване на наказателноправното положение на осъдения е подадено извън шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С протоколно определение от 19.01.2011 г. по нохд № 617/2010 г. в производство по чл. 381-383 от НПК Тетевенският районен съд е одобрил постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на Г. П. И. споразумение, с което обвиняемият се е признал за виновен в извършени на 29.07.2010 г. в [населено място], обл. Ловеч престъпления по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и по чл. 150, ал. 1 от НК, за които при условията на чл. 55 от НК са му наложени наказания съответно-за първото-две години и единадесет месеца, а за второто-една година и шест месеца лишаване от свобода и е постановено ефективното им изтърпяване при "Строг" първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от "закрит" тип. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на И. едно общо най-тежко наказание от две години и единадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "Строг" режим в затвор или затворническо общежитие от "Закрит" тип. Искането за отмяна на атакуваното определение и възобновяване на наказателното дело е процесуално недопустимо. Действително, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е одобрил представеното му споразумение за извършеното от осъдения престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, вместо в същата тази част да върне делото на прокурора съобразно разпоредбата на чл. 382, ал. 8 НПК, тъй като за това престъпление сключването на споразумение е недопустимо, по силата на чл. 381, ал. 2 НПК. В искането си Главният прокурор не е аргументирал виждането си, че то е в полза на осъденото лице, за да може да го направи вън от срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, но спецификата на случая сочи, че отмяната по реда на възобновяването на определението в атакуваната му част поради допуснат процесуален порок, неминуемо би утежнило положението на осъдения, тъй като делото е приключило по реда на гл. ХХIХ от НПК и И. е осъден при условията на чл. 55 от НК. Щом това е така следва извода, че евентуалното уважаване на искането за възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане в отменената му част, води до утежняване наказателноправното и процесуално положение на осъдения, което е възможно само ако искането е направено в шестмесечния срок на чл. 421, ал. 1 от НПК, който в случая не е спазен. Ето защо, искането на Главния прокурор за отмяна на постановеното протоколно определение от 19.01.2011 г. по нохд № 617/2010 г. на Районен съд-Тетевен в атакуваната му част е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното и с аргумент на обратното на чл. 426, във вр. чл. 425, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, III-то н. о.