Решение № 17496 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12562/2013 г.

Решение № 17496 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12562/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Валерий Илиев Тодоров от гр. София срещу решение № РД-05-147/25.07.2013 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което на основание чл. 32, ал. 2, във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) е избран за генерален директор на Българска национална телевизия (БНТ) Вяра Константинова Анкова. Излагат се доводи за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Процесуалният представител на ответната страна - СЕМ, счита, че оспореният административен акт е законосъобразен, представя писмени бележки, претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Вяра Константинова Анкова, чрез своя процесуален представител поддържа неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори, че с Решение № РД-05-101/14.05.2013 г. на СЕМ е обявен конкурс за избор на генерален директор на БНТ и е утвърдена Процедура за провеждане на конкурса (наричана за краткост Процедурата). До изтичане на определения краен срок (20.06.2013 г.) заявление за участие в конкурса са подали девет кандидата, а именно (посочени по реда на постъпване на документите) Вяра Анкова, Георги Божков, Валерий Тодоров, Радослав Главчев, Камен Воденичаров, Стоил Рошкев, Оли Груева, Красимир Ангелов и Константин Каменаров. С Решение № РД-05-140/9.07.2013 г., след извършване на проверка за съответствие с изискванията на ЗРТ, до участие в конкурса са допуснати Вяра Анкова, Валерий Тодоров, Радослав Главчев, Оли Груева, Красимир Ангелов и Константин Каменаров, като със същото решение са определени поредността и датите на провеждане на събеседванията с тях. С Решение № РД-05-141/9.07.2013 г. поради несъответствие с изискванията на чл. 66, ал. 1 ЗРТ до конкурса не са допуснати Георги Божков (липса на най-малко петгодишен трудов стаж в телевизията), Камен Воденичаров (лицето е съдружник в търговско дружество) и Стоил Рошкев (липса на най-малко петгодишен трудов стаж в телевизията). С допуснатите кандидати са проведени събеседвания, отразени с в протоколи № 33/22.07.2013 г., № 34/23.07.2013 г. и № 35/24.07.2013 г. Видно от Протокол № 36 от заседание на СЕМ, проведено на 25.07.2013 г. в присъствали членове на колективния орган - Георги Лозанов, Анюта Асенова, Мария Стоянова, Анна Хаджиева и Иво Атанасов, при двустепенна система на гласуване, всеки от членовете е посочил кандидатите, които подкрепя, с изложение на своите аргументи. Измежду тримата кандидати, събрали най-много гласове, членовете на СЕМ при явно гласуване са посочили кандидата, за когото гласуват. Кандидатът Вяра Анкова е получила 4 гласа, съответно от Георги Лозанов, Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Мария Стоянова, като Иво Атанасов е гласувал "въздържал се". С решение № РД-05-147/25.07.2013 г. на СЕМ за генерален директор на БНТ е избран кандидатът Вяра Анкова. В мотивната част на административния акт са отразени всички мнения на членовете на СЕМ, като е посочено, че изложените позиции с подробни аргументи на всеки един от членовете на колективния орган са отразени в Протокол № 36 от 25.07.2013 г. на заседание на СЕМ, който е неразделна част от административния акт. Като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 32, ал. 2, във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗРТ и във връзка с чл. 9, ал. 4 от Процедурата, приета с Решение № РД-05-101/14.05.2013 г. за провеждане на конкурс за избиране на генерален директор на БНТ. До жалбоподателя Валерий Илиев Тодоров е изпратено съобщение за издадения административен акт - изх. № РД-22-25-00-25 от 26.07.2013 г. Жалбата на Валерий Илиев Тодоров е входирана в деловодството на административния орган на 9.08.2013 г. (вх. № РД-22-25-00-25). При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема от правна страна следното: По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена в предвидения, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, 14-дневен преклузивен срок и е процесуално допустима. Подадена е срещу обжалваем административен акт и от заинтересовано лице. Разгледана по същество е неоснователна. При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалваното решение № РД-05-147/25.07.2013 г. на СЕМ, съдът приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен колективен орган в кръга на неговата компетентност предвид нормата на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗРТ. Административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма. Досежно мотивите на решението, освен тези изложения в самия административен акт, такива се съдържат и в Протокол № 36 от заседание на СЕМ, проведено на 25.07.2013 г. След като административният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - ТР 16/75 г. Решението съдържа фактически и правни основания за издаването му, подписано е от председателя на колективния административен орган, поради което съдът приема, че са налице всички реквизити, предвидени в нормата на чл. 59, ал. 2 АПК. Не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗРТ предоставя правомощия на СЕМ (като независим специализиран колективен орган, който регулира медийните услуги) по избор на генерален директор на БНТ и БНР. Данните по приложената административна преписка установяват съблюдаване на изискването по чл. 36, т. 2 ЗРТ за публичност и прозрачност на обявения конкурс. Не са нарушени административнопроизводствените правила, спазени са разпоредбите на ЗРТ и приетата с решение № РД-05-101/14.05.2013 г. на СЕМ Процедура за провеждане на конкурс за избор на генерален директор на БНТ, разписваща правила, ред и критерии за провеждане на конкурса и за оценка на кандидатите. Релевираните доводи в жалбата за допуснати нарушения от страна на колективния административен орган, свързани с приетата Процедура, са неоснователни. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Процедурата, след приключване на събеседването с допуснатите до участие кандидати, СЕМ пристъпва към гласуване (явно) за избор на генерален директор на БНТ. На основание чл. 9, ал. 3 от Правилата при повече от трима кандидати, СЕМ провежда двустепенно гласуване, което протича при следния ред: 1. измежду допуснатите до участие кандидати всеки чл. на СЕМ посочва трима, които подкрепя; 2. измежду тримата кандидати, събрали най-много (или равен брой) гласове, всеки чл. на СЕМ посочва кандидата, за когото гласува. За избран се счита кандидатът, получил най-малко три гласа (чл. 9, ал. 4 от Процедурата). От представения по делото Протокол № 36 от заседание на СЕМ, проведено на 25.07.2013 г., е видно, че СЕМ е спазил двустепенната система на гласуване, като членовете на регулаторния орган са изложили подробни аргументи относно кандидатите, като са основали изводите си на критериите, посочени в чл. 5 на Процедурата. По този начин регулаторът е обосновал и изводите си за избора на предпочетения от членовете му кандидат. Нормативноустановената компетентност на СЕМ включва изключителното правомощие да оценява качествата на кандидатите за заемане на поста генерален директор на БНТ, съобразно критериите, установени в специалния закон и одобрената с решение № РД-05-101/14.05.2013 г. Процедура. С оглед статута на СЕМ на специализиран орган в областта на медийната регулация (чл. 20, ал. 1, във вр. с чл. 32, ал. 1 ЗРТ), съдът не може да преценява правилността на извършеното оценяване на кандидатите в рамките на конкурсната процедура, в т. ч. не може да контролира съображенията за номиниране на участниците. Обстоятелството, че двама от членовете на СЕМ (Анюта Асенова и Анна Хаджиева) не са посочили по трима от кандидатите, които подкрепят, не представлява съществено нарушение административнопроизводствените правила. Налице е процесуален пропуск, който следва да се прецени дали е отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК спрямо издадения в административното производство акт. Процесуалното нарушение се приема за съществено, ако са налице основателни предположения, че ако пропуснатото действие беше извършено (в случая номиниране по трима кандидата в първия етап на процедурата от членовете на СЕМ Анюта Асенова и Анна Хаджиева), то би довело до вероятност за друго съдържание на административния акт. По делото няма спор за фактите. Протокол № 36/25.07.2013 г. удостоверява, че мнозинството (четирима) от членовете на СЕМ са посочили, че подкрепят Вяра Анкова и са гласували за избора й за генерален директор на БНТ. Настоящият състав преценява, че допуснатият процесуален пропуск не следва да се възприема като отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като дори евентуалното посочване на трима кандидата от посочените членове на СЕМ, не би променило крайния избор и действителната воля на колективния административен орган. С оглед изложеното по-горе, неоснователно се явява твърдението в жалбата за допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 9 от Процедурата. Административният акт е съобразен с материалния закон. Основният довод в жалбата е свързан с твърдяното нарушение на ЗРТ, като е допуснат до участие и в последствие избран за генерален директор на БНТ кандидат, който не отговаря на законовите изисквания, тъй като Вяра Анкова е съдружник в "КВВ Инженеринг" ООД. В случая кандидатът Вяра Анкова е представила като част от документите си предизвестие по чл. 125, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) за прекратяване на участието си като съдружник в посоченото търговско дружество, което предизвестие е нотариално заверено (рег. № 43278, том. VIII, № 180 от 3112.2009 г. на нотариус Александър Чакъров). Предизвестието е връчено на управителя на "КВВ Инженеринг" ООД на 22.01.2010 г., което е удостоверено с печата на нотариуса, като 3-месечният срок по чл. 125, ал. 2 ТЗ е изтекъл на 22.04.2010 г. Прекратяването на членството чрез едностранно волеизявление на съдружника е уредено в чл. 125, ал. 2 ТЗ. Посочената разпоредба предвижда, че съдружникът може да прекрати участието в дружеството като е длъжен да направи писмено предизвестие най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. В тази хипотеза прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон - прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника. Същевременно буквалното и систематичното тълкуване на чл. 125, ал. 2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т. ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127, във вр. с чл. 125, ал. 3 ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за conditio sine qua non за неговото настъпване. Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи както качеството "съдружник" (в този смисъл е трайната съдебна практика - Решение № 10 от 28.01.2004 г. на ВКС по гр. д. № 426/2003 г., II г. о., Решение № 223 от 18.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 892/2003 г., ТК II о., Решение № 991 от 29.11.2006 г. на ВКС по т. д. № 566/2006 г. на ВКС, ТК, Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК и др.). В този смисъл СЕМ не е допуснал нарушение на чл. 66, ал. 1, във връзка с чл. 26 ЗРТ като е допуснал до участие кандидата Вяра Анкова. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при проведения конкурс кандидатът Камен Воденичаров, който с Решение № РД-05-141/09.07.2013 г. поради несъответствие с изискванията на чл. 66, ал. 1 ЗРТ не е допуснат до участие, е в сходно положение с кандидата Вяра Анкова. Налице е различна фактическа обстановка. Безспорно е, че за кандидата Камен Воденичаров са налице данни за участие като съдружник в "Обединени клубове, Камен Воденичаров" ООД (в ликвидация). Вписването на този кандидат като съдружник в посоченото търговско дружество е факт с правоизключващо действие относно участието му в конкурса за генерален директор на БНТ. Кандидатът Камен Воденичаров не е депозирал документи за прекратяване на участието си в търговското дружество на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ и поради това правилно СЕМ е отстранил кандидата от участие в конкурса. Ето защо доводите за наличието на нарушение на материалния закон и твърденията за неравнопоставеност са неоснователни. Решението на СЕМ е взето и в съответствие с целта на закона. Колективният административен орган е преценил, че избраният кандидат покрива необходимите критерии и концепцията й за развитие на БНТ като обществена медия отговаря в най-голяма степен на обществения интерес. Резултатът от вота на СЕМ е израз на свободната преценка на персоналния състав на колективния орган, в рамките на предоставената му от закона дискреционна власт и не сочи на превратно упражняване на властови ресурс. Процесното решение на СЕМ е издадено в условията на оперативна самостоятелност и неговата целесъобразност не подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения, въз основа на представените от страните доказателства и техните становища и след извършена, на основание чл. 168 АПК, служебна проверка за законосъобразността на оспорвания акт по отношение на всички основания по чл. 146 АПК, съдът счита, че оспореното решение № РД-05-147/25.07.2013 г. на СЕМ се явява законосъобразно, като издадено от компетентен орган и в изискуемата форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона и без допуснати съществени процесуални нарушения, поради което жалбата на Валерий Илиев Тодоров следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и предвид направените от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на деловодните разноски, на основание чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СЕМ юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,