Решение № 12370 от 3.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9793/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Сиерра гражданин на Република Куба, подадена чрез процесуалния представител адвокат В. Иларева, срещу решение 5029 от 30.07.2021 г., постановено по адм. дело 7362/2021 г. от Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против заповед УРИ:5396ОЧ-32/06.07.2021 г. на началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/ - Петрич към Регионална дирекция Гранична полиция /РДГП/ - Смолян на Главна дирекция Гранична полиция /ГДГП/ - МВР, с която на основание чл.44, ал.6, 8 и 10 от ЗЧРБ А. Сиерра е принудително настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция Миграция - МВР. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което да бъде отменена и оспорената заповед. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът началникът на ГПУ Петрич към РДГП Смолян при ГДГП МВР в представени писмени бележки и в открито съдебно заседание чрез упълномощения представител юрисконсулт П. Самуилова оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното решение в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е било образувано по жалба на А. Сиерра, гражданин на Куба, срещу заповед УРИ:5396ОЧ-32/06.07.2021 г. на началника на ГПУ-Петрич към РДГП-Смолян при ГДГП-МВР, с която на основание чл.44, ал.6, 8 и 10 от ЗЧРБ оспорващата е принудително настанена в специален дом за временно настаняване на чужденци. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен в съответствие с чл.44, ал.1 от ЗЧРБ със заповед УРИ 4074з-2952-27.12.2018 г., в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Налице били материалноправните предпоставки на чл.44, ал.6 от ЗЧРБ, а именно: наложена на А. Сиерра предходна принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.39а, ал.1, т.2 вр. с чл.41, т.1, чл.44, ал.1 от ЗЧРБ Връщане на чужденец до страната на транзитно преминаване Република Сърбия, както и опасност същия да се укрие. За опасност от укриване съдът е приел обстоятелството /съобразено с §1, т.4в от ДР на ЗЧРБ/, че А. Сиерра е бил осъден за извършено престъпление от общ характер за незаконно преминаване на границата на Република България с Република Гърция. Съдът е установил също, че след подаването на молба за предоставяне на международна закрила с вх. 105400-1788/09.07.2021г. по реда на чл.58, ал.4 от ЗУБ и образуване на производство по този ред, жалбоподателят е бил освободена от СДВНЧ и предаден на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, преди подаване на жалбата, по която се води настоящото производство. В тази връзка съдът е обсъдил и практиката на ЕС, според която чл.2, §1 от Директива 2008/115 във вр. със съображение 9 от нея, ясно дефинирал времевия обхват на действието на молбата за закрила, поради което е приел, че до подаването й - до 09.07.2021г. извършените от органа действия били несъмнено законосъобразни и не се намирали в противоречие с чл.2, §1 вр. съображение 9 от Директива 2008/115/ЕО, доколкото след подаване на молбата за убежище принудителното настаняване било прекратено. Обжалваното решение е правилно. Обоснована е преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл.44, ал.6 от ЗЧРБ. По силата на този текст, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал.1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Принудително настаняване се разпорежда и в случаите, когато чужденецът не изпълнява условията на наложените по ал.5 обезпечителни мерки. Според §1, т.4в от ДР на ЗЧРБ, Опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други. Посочените в цитираната норма факти и обстоятелства не са изчерпателно изброени, поради което за всеки конкретен случай, с оглед на доказателствата следва да се прецени налице ли е опасност от укриване на чужденеца. В случая по делото е безспорно установено, че на А. Сиерра по силата на одобрено на 06.07.2021 г. по НОХД 489/2021г. от РС-Петрич по реда на чл.382, ал.6 НПК споразумение с районния прокурор за извършено от същия на 03.07.2021г. деяние по чл.279, ал.1, пр.1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено за срок от три години при условията на чл.66, ал.1 от НК и глоба в размер на 100 лева. Посоченото обстоятелство е сред изрично посочените в определението, дадено в §1, т.4в от ДР на ЗЧРБ, поради което наложената принудителна административна мярка е обоснована и законосъобразна. В същото време, както правилно е приел и първоинстанционният съд, мярката по чл.44, ал.6 от ЗЧРБ има обезпечителен характер, доколкото същата следва да осигури изпълнението на предходна мярка, наложена по реда на чл.39а, ал.1, т.2 ЗЧРБ. По делото е безспорно установено, че със заповед УРИ:5396 ПАМ-46-06.07.2021 г. на директора на дирекция Миграция"-МВР, по отношение на касатора е приложена ПАМ по чл.41, т.1, чл.44, ал.1 от ЗЧРБ връщане до страната на транзитно преминаване Република Сърбия. Изложеното дотук обосновава извод за наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл.44, ал.6 от ЗЧРБ. Правилно съдът е приел и че към момента на налагане на процесната ПАМ на 06.07.2021г. жалбоподателят не е имал образувано производство по предоставяне на закрила. След подаване на молба по чл.58, ал.4 от ЗУБ и образуване на производството по този ред, А. Сиерра е освободен от СДВНЧ. По тези съображения и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,