Решение № 17314 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2069/2018 г.

Решение № 17314 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2069/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Б. З., от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Пейчев срещу решение № 6 от 09.01.2018 г., постановено по адм. дело № 852/2017 г. по описа на Административен съд П. в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П. иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2015 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваните части, като вместо него се постанови друго, с което се уважи иска в претендирания размер. Претендира направените разноски. Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. П., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение в обжалваните му части. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните му части, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд П. се е развило по предявените от Б. З. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи П. обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт отменено Наказателно постановление, издадено от началника на Сектор ПП при ОД на МВР П., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗДД върху претендираните суми, считано от 17.12.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумите по осъждането. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, като е отхвърлил този за неимуществени вреди като неоснователен и е осъдил ОД на МВР П. да заплати на ищеца разноски, съразмерно уважената част на иска. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника единствено по предявения иск за имуществени вреди. По отношение на иска за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ищеца, като пряка и непосредствена последица от издаденото и впоследствие отменено наказателно постановление, съдът е приел същия за неоснователен като недоказан. В частта му, с която е уважен предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. В обжалваните му части решението е валидно, допустимо и правилно. Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението в обжалваните му части е постановено при неправилно приложение на закона и е необосновано. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за неимуществени вреди. В исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т. е. той трябва с допустимите доказателства и доказателствени средства да докаже претърпени неимуществени вреди, като докаже, че те са пряка и непосредствена последица от отменения акт. Правилно в случая съдът е направил извод, че неимуществените вреди, твърдяни от ищеца не се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели, от тях не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца конкретни вреди, които да са непосредствена последица от издаването на отмененото наказателно постановление. От свидетелските показания не е установено надлежно обективното състояние на ищеца, посочено в исковата молба, което да обуславя основателност и доказаност на претенцията. По делото други доказателства за установяването им не са ангажирани. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател относно присъдените с обжалваното решение разноски. Съгласно изричната разпоредба на чл. 10, ал. 3 изр. последно ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Несъстоятелно при тази законова уредба е твърдяното, че размерът на присъденото възнаграждение е занижено. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция също е неоснователно. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение