Решение № 12024 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16415/2011 г.

Решение № 12024 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16415/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП против Решение № 433 от 31.10.2011 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 626 по описа за 2010 г., в частите му, с които по жалба на "Митрамак 1" ЕООД гр. Плевен, ул. "Луковит", № 4, ет. 4, представлявано от управителя Красимир Петков Петков, е обявена нищожността и е отменен Ревизионен акт /РА/ № 151000677/17.05.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 302/09.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП в посочените в диспозитива на решението части.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочените части е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилен извод относно действителността на част от РА при наличие на влезли в сила актове за прихващане и възстановяване, за данъчни периоди, съвпадащи с ревизираните, издадени преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, с които са установени различни от установените с РА резултати за съответните данъчни периоди. Неправилно съдът приел, че РА е незаконосъобразен в частта му, относно освобождаването на декларирани вътреобщностни доставки с получател румънското дружество "M. C. Bosoiu 2001" SRL и доначисления при това ДДС в размер общо на 19 084,61 лв. за данъчни периоди м. 12.2007 - м. 02.2008 г. Фактите по делото не съвпадали с тези по главното производство по делото Teleos /С-409/04/, за да се използва решението по това дело като съдебен прецедент за решаване на настоящия случай. Условията на процесните доставки, вписани във фактурите вменявали на ревизираното лице задължението за превоз на стоките и това противоречало на записаното в по-голямата част от товарителниците, където като превозвач бил посочен получателят на стоките. Посоченото противоречие не било коментирано от решаващия съд, който необосновано приел и че е доказано извършването на превоз от доставчика /РЛ/ по фактура № 172/08.01.2008 г. Без основание съдът игнорирал оспорването на автентичността на писмените потвърждения от получателя и признал ревизираното лице за добросъвестно при установените факти на липса на плащане по фактурите и отговора на румънската митническа администрация за липса на осчетоводяване на фактурите при получателя. Иска се отмяна на решението в посочените части и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав в първата част и постановяване на ново решение - във втората, с което жалбата против РА бъде отхвърлена, както и присъждане на разноски.

Подадена е и частна жалба от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП против Определение № 534 от 17.11.2011 г. на ВТАС по същото дело, с което е изменено посоченото по-горе Решение в частта му за разноските като дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 6 825 лв.

Ответникът по касационната и частната жалби "Митрамак 1" ЕООД гр. Плевен, чрез адв. Н. Илиева, оспорва жалбите. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната и частната жалби ги намира процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

По касационната жалба

1. Жалбата е неоснователна в частта й относно частта на първоинстанционното решение за обявяване на нищожност на част от РА. В тази част решението е постановено при съобразяване на преобладаващата практика на ВАС по тълкуването на последната редакция на чл. 129, ал. 3 ДОПК, изразена и в разрешението по Тълкувателно решение № 1 от 25.06.2012 г. на ОСС на ВАС по т. д. № 1/2011 г. Решението в тази част следва да остане в сила.

1. Първоинстанционното решение е правилно и в останалата обжалвана част.

Решаващият съд е направил следните изводи: По делото са представени всички изискуеми документи, които съгласно приложимите разпоредби на чл. 45 от ППЗДДС са необходими за доказване на вътрешнообщностна доставка. Приел е, че в конкретния случай в товарителниците се съдържа подпис и печат на румънската фирма - получател и в кл. 24, което удостоверява превоза на стоката до Румъния, което е доказателство за транспортиране на стоките до територията на друга държава - членка. Съгласно разпоредбата на чл. 5, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., публикуван в "Държавен вестник", бр. 61 от 1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г.), товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. По чл. 9, т. 1 от Конвенцията товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Подписът и печатът на румънската фирма - получател в кл. 24 на товарителницата удостоверява получаването на стоката, а фактурите за транспорт, издадени на посочените в товарителниците превозвачи потвърждават извършването на превоза. Съдът е посочил, че получаването на стоката не е опровергано и с данните съдържащи се в отговорите на румънските данъчни власти, дадени в посочените по-горе отговори по формулярите "SCAC 2004а", като е отчел че тези формуляри за обмен на информация по линия на административното сътрудничество в областта на ДДС представляват официални документи, съставени от държавен орган в кръга на предоставените му правомощия, като данните, събрани при извършените проверки и разследване по чл. 5 от Регламента, ги е преценил наред с останалите доказателства по делото и във връзка с нормативно предвидените изисквания за доказване. В отговора е посочено само, че румънската фирма не била открита и след изпратените покани никой не се е явил. Не е имало обаче нито данни, нито твърдения че ВОД не са осъществени. В тази връзка следва да се е позовал и на практиката на Съда на Европейските Общности, според която терминът "изпратени" следва да се тълкува в смисъл, че ВОД на стока е извършено и освобождаването на ВОД се прилага, само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или транспортирана в друга държава-членка и че вследствие на това е напуснала територията на страната-доставчик. По всички тези съображения решаващият състав на съда е приел, че декларираните вътрешнообщностни доставки са доказани по реда на чл. 45 от ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и жалбоподателят не дължи ДДС за тези доставки, с оглед на което РА в тази част е незаконосъобразен, фактическите констатации в него не кореспондират със събраните в хода на ревизията доказателства, поради което го е отменил.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че в конкретния случай жалбоподателят е представил необходимите документи, доказващи наличието на ВОД. Това, че получателят по ВОД не е открит и не е декларирал вътрешнообщонстно придобиване само по себе си не означава наличие на данъчна измама, както и участие на доставчика в нея. Правилно съдът е съобразил липсата дори на твърдения за такава измама в мотивите на оспорения акт. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът не е извършил преценка на всички събрани в хода на ревизията доказателства и не е взел отношение във връзка с направеното от страна на органите по приходите оспорване на представените от ревизираното лице доказателства за осъществени ВОД. Напротив, съдът е обсъдил всички значими и предвидени от закона доказателства, касаещи наличието на осъществени вътрешнообщностни доставки, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Тази разпоредба регламентира ВОД и това е доставка на стока от лице от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС, а ал. 2 на същата разпоредба препраща към ППЗДДС, относно документите, с които се доказва ВОД. Уредбата относно документиране на ВОД се съдържа в чл. 45 от ППЗДДС /в приложимата му редакция/ и съгласно т. 2, от същия, законодателят е предвидил при извършване на превоза от доставчика алтернативно - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоката, че е достигнала до него, а при извършване на превоза от получателя - само писмено потвърждение от получателя. В процесния случай освен транспортни документи - ЧМР товарителници/ които се установява, че са подписани от изпращача, превозвача и получателя и съдържат печатите на дружествата/, са представени и писмени потвърждения от получателя. С полагането на подпис и печат от получателя, което не е задължително съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), според които подписът на получателя не лишава частния документ от доказателствена сила, когато са изпълнени всички останали изисквания на конвенцията, а те са: товарителницата да е изготвена в три оригинални екземпляра и да е подписана от изпращача и от превозвача, като тези изисквания са изпълнени в настоящия случай, се удостоверява извършването на превоза. Правилно първоинстанционният съд се е позовал и на чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, според който товарителницата удостоверява, до доказване на противното /което в случая не е доказано/, условията на договора и получаването на товара от превозвача и има доказателствена сила по отношение условията на договора, в това число датата и мястото на съставяне на документа, а нередовността й на основание чл. 4 от Конвенцията не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Относно обсъждането от страна на съда и преценката като доказателство на SCAC, получен като отговор на изпратено от българската приходна администрация до румънските данъчни власти запитване по реда на Регламента за административно сътрудничество от 2003 г., съдът правилно е посочил, че този отговор не опровергава получаването на стоката. Това, че румънската фирма не е осчетоводила и декларирала получаването на процесните количества стока не означава че ВОД не са осъществени. В този смисъл правилно съдът се е позовал и на практиката на СЕС, като в този смисъл е (вж. § 42) от решението на СЕО по делото "Teleos". От друга страна, при преходния режим на вътреобщностните доставки, приет поради отпадане на вътрешните за Съюза граници, липсва възможност за доказване на превозването на стоката от територията на една до тази на друга държава с официални /митнически/ документи, /което е било възможно при режима "внос-износ"/. Това означава, че посоченият факт с правно значение може да се докаже само с частни документи, съгласно доказателствените правила на всяка държава членка. Така е прието относно изключителната компетентност на държавата членка относно правилата на доказването и в т. 38 от мотивите на Решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-273/2011 Mecsek - Gabona Kft. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая тези правила са спазени, а органите по приходите не са доказали участието на ревизираното лице в данъчна измама. Неоснователно е касационното оплакване за необсъждане на противоречието относно условията на доставките. Независимо от уговорените условия във фактурите, важно е действително кой е извършил превоза на стоките. На този въпрос съдът е дал ясен и обоснован отговор, при подробна и задълбочена преценка на събраните доказателства. При невъзможността за представяне на други доказателства освен изискваните по закон за доказване на ВОД, съдът правилно е приел, че оспорването на писмените потвърждения за получаването на стоката е само формално и не ги е изключил от доказателствата.

Решението в обжалваните части като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Претенцията за разноски на ответника по касационната жалба е неоснователна, тъй като в договора за правна помощ към пълномощното на адв. Илиева за представителство пред касационната инстанция е вписана само договорена, но не и внесена сума адвокатски хонорар.

По частната жалба

С Определение № 534 от 17.11.2011 г. на ВТАС по същото дело, е изменено посоченото по-горе Решение в частта му за разноските като Дирекция "ОУИ" В. Търново е осъдена да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 6 825 лв. Определението е правилно и следва да остане в сила. Принципно правилно съдът е приел, че доказателства за внесена сума адвокатски хонорар на дати, предхождащи тази на устните състезания са допустими в производството по изменение на решението по същество в частта му за разноските, иначе би се обезсмислила и формализирала процедурата по чл. 248ГПК вр. чл. 144 АПК.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение