Решение № 1974 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10661/2020 г.

Решение № 1974 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10661/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Арнаудов - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив против решение № 1403/28.07.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 3389/2019 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-16001617002598-091-001/9.01.2018 г. поправен с ревизионен акт № П-16001618015608-003-001/19.01.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив за допълнително начислен ДДС в общ размер 55 737. 84 лева и съответните лихви от 27 878. 20 лева, както и в частта, в която е изменен ревизионния акт като е намален размера на установения корпоративен данък за 2012 г. от 4 425. 06 лева на 87. 12 лева и съответните лихви от 2 146. 40 лева на 42. 25 лева. В касационната жалба са изложени доводи за противоречие на решението в обжалваната част с процесуалния и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е съобразил задължителните указания на горната инстанция съгласно чл. 224 АПК – да проследи процесната стока от предходния доставчик до ревизираното дружество и да изясни обстоятелствата относно превоза й. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза, твърди, че е доказано движението на стоките от италианското дружество COOPSEMENTI към кипърското дружество A. TH. SEMIS и от там към "Семена Зулямис" ЕООД, град Пловдив, както и превозът на стоките от "Антил-2006" ЕООД и ЕТ "Л. - Л. Динева". Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се потвърди ревизионния акт изцяло. Претендират се разноски за всички производства пред двете съдебни инстанции. На основание чл. 219, ал. 1 АПК представя писмени доказателства за притежаваните от "Антил-2006" ЕООД и ЕТ "Л. - Л. Динева" превозни средства. Ответникът – "Семена Зулямис" ЕООД, гр. Пловдив не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Семена Зулямис" ЕООД, град Пловдив е начислен ДДС в общ размер на 55 737. 84 лева и съответните лихви от 27 878. 20 лева и е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2012 г. в общ размер на 4 425. 06 лева и съответните лихви от 2 146. 40 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Органите по приходите са приели, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи, въз основа на констатации за получени плащания във връзка с продажби на семена – на 445. 50 лева от Ю. Йорданов на 24.09.2012 г. и от Р. Георгиев на 3.10.2012 г. в размер на 600 лева по банковата сметка на физическото лице Zouliamis – N. P. в банка "Пиреос България" АД, които не са отчетени като приход в счетоводството на дружеството и за недекларирано вътреобщностно придобиване /ВОП/ през м. април 2012 г. от А. ТН. SEMIS LTD, VIN CY10256345 Q на хибридна царевица за посев, според данните от програмен продукт "VIES", която стока към края на 2012 г. е реализирана, но не са отчетени приходи от продажби. По ЗДДС за данъчен период м. 04.2012 г. е начислен ДДС за ВОП в размер на 23 530. 98 лева върху данъчна основа 117 654. 91 лева, представляващи левовата равностойност на 60 156 евро по фактура № 65 от 16.04.2012 г., издадена от А. ТН. SEMIS LTD на "Семена Зулямис" ЕООД и лихва от 13 543. 73 лева; за данъчен период м. 12.2012 г. е начислен ДДС в размер на 32 038. 28 лева и лихва 16 227. 65 лева във връзка с реализацията на същата стока; Във връзка с допълнително начисления ДДС в данъчен период м. 12.2012 г. е променен резултатът за данъчен период м. 01.2013 г. и е установено задължение за внасяне на ДДС в размер на 22. 53 лева и лихва – 11. 21 лева, а за д. п. – м. 02.2013 г. – ДДС в размер на 3 138. 53 лева, от които за внасяне – 146. 05 лева и лихва – 71. 57 лева; Допълнителното задължение за корпоративен данък ЗКПО е резултат от увеличение на финансовия резултат на дружеството (ФР) за 2012 г. с неотчетени приходи от продажби на семена на Ю. Йорданов и Р. Георгиев в общ размер на 871. 25 лева и с неотчетени приходи от продажби на семена, получени от ВОП в общ размер 161 034. 28 лева с отчитане на средната търговска надценка, от които са приспаднати разходите за придобиването им в размер на 117 654. 91 лева. С решението в обжалваната част първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт, в частта на начисления ДДС за ВОП и за последващи продажби и е изменил ревизионния акт, в частта по ЗКПО като е намалил размера на установения корпоративен данък за 2012 г. на 87. 12 лева и съответните лихви. Решението в частта, в която е потвърден ревизионния акт е влязло в сила като необжалвано от дружеството и не е предмет на настоящото касационно производство. За да постанови обжалвания резултат и да отмени начисления ДДС и частта от корпоративния данък съответстваща на увеличение на ФР с неотчетени приходи от продажба на хибридна царевица, съдът е приел, че не е доказано получаването на стоката, предмет на фактура № 65/16.04.2012 г. издадена от А. ТН. SEMIS LTD, VIN CY10256345 Q от страна на "Семена Зулямис" ЕООД в качеството на придобиващ в тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС, както и транспортирането й от Италия до България. Този извод е основан на заключението на съдебно – счетоводна експертиза, преценено във връзка със събраните по делото писмени доказателства и данните от третите лица - превозвачи, предоставени по реда на чл. 192 ГПК. Установено е, че по документ № 760/16.03.2012 г. превозвач е Л. Динева с ЕТ Л. - Л. Динева, изпращач COOPSEMENTI, получател SEMIS, място на товарене – ITALY, място на разтоварване ZOULIAMIS NICOLA Plovdiv – 12300 кг, като в кл. 24 няма положен подпис и печат на получател. По документ № 970/22.03.2012 г. превозвач е "Антил – 2006" ЕООД, с автомобил [номер], изпращач - COOPSEMENTI, получател SEMIS, място на товарене – ITALY, място на разтоварване ZOULIAMIS NICOLA Plovdiv – 21 000 кг. Констатирано е, че кл. 24 не е заверена с подпис и печат на получател. В хода на ревизията по данни от "VIES" е констатирано, че кипърското дружество (А. ТН. SEMIS LTD, VIN CY10256345 Q) е декларирало ВОД по фактура, с получател ревизираното лице. Българското дружество не е декларирало ВОП. От кипърското дружество са представени заявки от него към италианския контрагент – доставчик на стоките. Според органите по приходите става ясно, че по заявките като получател на стоките е посочено българското лице. От италианския доставчик фактура е издадена на кипърското дружество. Според органите по приходите от приложените превозни документи – международни товарителници се установява, че стоките са натоварени в Италия и разтоварени в България – Пловдив т. е. ревизираното лице е получател на стоките по фактурата, издадена от кипърското дружество. В мотивите си съдът е посочил, че въпреки дадените указания, от ответника не са представени други доказателства за придобиване на стоката от "Семена Зулямис" ЕООД в качеството му на придобиващ стока в тристранна операция като изпратена от доставчика на А. ТН. SEMIS LTD – COOPSEMENTI Societa Cooperativa Agricola, SOSSANO (Vicenza) и транспортирана от Италия до България, както и доказателства за превозването на стоките от посочените в международните товарителници превозвачи. От така установените факти, в решението е обоснован извод, че от ревизиращите органи не е установено придобиване на стоки от ревизираното дружеството в резултат на тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС и задължение за начисляване на ДДС в качеството на придобиващо лице. Липсват доказателства, че стоките са пристигнали на територията на страната и са получени от ревизираното лице, както и документи за плащане по доставката. Предвид недоказване получаването на стоките, съдът е приел за недоказана и последваща им реализация. Съдът се е аргументирал с нормата на чл. 141, б. "в" от Директивата за ДДС, която точно е транспонирана в чл. 15, т. 2 ЗДДС. Според тези норми условие за осъществяване на вътреобщностно придобиване по тристранна операция е стоките да се изпращат или превозват директно от държава – членка, различна от тази, в която лицето е идентифицирано за целите на ДДС до задължено лице, за което се извършва последващата доставка. При преценката си по материалния закон съдът е съобразил, че вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 138 параграф 1 от Директивата за ДДС съответства на вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 20 от Директивата, на които според Съда на ЕС следва да се даде тълкуване придаващо им един и същи смисъл и значение (дело С-386/16, Toridas, т. 31 и дело С-409/04, Teleos, т. 34). От чл. 20 на посочената директива, следва, че придобиването може да се квалифицира като вътреобщностно само ако стоката е била превозена или изпратена до придобиващото я лице. В конкретния случай според първоинстанционния съд, не се доказва изпълнението на това условие. В решението е прието, че не се доказва и прехвърляне правото на разпореждане като собственик с вещи, определени по своя род и осъществяването на доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директивата за ДДС. Тези съображения са мотивирали съда да приеме за незаконосъобразно начисляването на ДДС в размер на 23 530. 98 лева за вътреобщностно придобиване на стоки на стойност 117 654. 91 лева, представляващи левовата равностойност на 60 156 евро и ДДС в размер на 32 206. 86 лева за последващата им продажба. Въз основа на установените факти в частта по ЗДДС, е приел за незаконосъобразно и увеличението на ФР по ЗКПО за 2012 г. с приходи от последващата продажба на семена в размер на 161 034. 28 лева след отчитане на търговска надценка и признати разходи за придобиването им в размер на 117 654. 91 лева. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Съдът е спазил указанията на горната инстанция и в съответствие с чл. 224 АПК. С определение от 5.11.2019 г. е дал указания на директора на дирекция ОДОП – Пловдив, страната, която носи доказателствената тежест в съдебното производство, да сочи доказателства, че стоките, описани във фактура № 65/16.04.2012 г. издадена от А. ТН. SEMIS LTD на "Семена Зулямис" ЕООД, са фактурирани от италианската кооперация COOPSEMENTI на А. ТН. SEMIS LTD, Кипър и са транспортирани от Италия до България и е назначил съдебно – счетоводна експертиза. При преценката си по приложението материалния закон – ЗДДС и ЗКПО е съобразил експертното заключение, което съгласно чл. 202 ГПК е обсъдил във връзка с останалите доказателства по делото. Правилно съдът е приел за недоказано по делото обстоятелството, че ревизираното дружество е получило стоки в качеството си на придобиващ в тристранна операция. Това е така, защото по делото не е доказано транспортирането на стоките от Италия до България и получаването им от страна на дружеството. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че транспортът на стоките е установен. Обстоятелството, че автомобилите са включени в списъка на превозните на средства на съответния превозвач, само по себе си не е достатъчно да установи осъществяването на превоза на конкретните стоки. В случая представените по делото транспортни документи, по които превозвачи са Антил-2006" ЕООД и ЕТ "Л. - Л. Динева", не удостоверяват като получател на стоките ревизираното българско дружество, тъй като кл. 24 на международните товарителници не е заверена. Въпреки предприетите от касатора процесуални действия за събиране на доказателства от превозвачите по реда на чл. 192 ГПК, превозът на стоките от Италия до България, е останал недоказан. Съгласно чл. 15 ЗДДС тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия: 1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ); 2. стоките се транспортират директно от А до В; 3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В; 4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката. Правилно съдът е приел, че нормата от националния закон точно транспонира член 141 от Директивата за ДДС. В конкретния случай не е установено изпълнението на условието по чл. 15, т. 2 ЗДДС – стоките да са превозени от територията на Италия, където е регистриран СOOPSEMENTI до територията на България, където е регистрирано "Семена Зулямис" ЕООД. При тези обстоятелства законосъобразно съдът е приел, че не е налице задължение за ревизираното дружество да начисли ДДС по ВОП на хибридна царевица и съответно основания за облагане с ДДС и корпоративен данък на последващата й продажба по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, въз основа на данъчна основа по ЗДДС и ЗКПО, определена от органите по приходите. С оглед на изложеното решението в обжалваната част, в която е отменен ревизионния акт относно установените задължения за ДДС и корпоративен данък за 2012 г., следва да се остави в сила. От ответника по касация не е направено искане по разноските, поради което такива не следва да се присъждат в настоящото производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,