Решение № 12662 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 94/2020 г.

Решение № 12662 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 94/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Държавната комисия по хазарта, гр. София, чрез процесуалния представител гл. юрк. В. Иванов, срещу Решение № 2097 от 24.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2572/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна, отхвърляне на исковата молба, алтернативно намаляване размера на присъденото обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – "ТИЙ ДЖИ" ЕООД, чрез пълномощника си адв. И. Нанев в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Предвид законодателните промени (§ 81, ал. 1 и ал. 4 и § 85, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на Закона за хазарта (ДВ, бр. 69/04.08.2020 г.), с Определение от 18.09.2020 г. постановено по настоящото дело, Държавната комисия по хазарта е заличена като страна в настоящия процес и на нейно място е конституирана Националната агенция за приходите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е осъдил Държавна комисия по хазарта да заплати на "ТИЙ ДЖИ" ЕООД, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 648 (шестстотин четиридесет и осем) лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2019 г. датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 625 (шестстотин двадесет и пет) лева, представляваща разноски за исковото производство. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 7 от 08.06.2017 г. на Председателя на Държавната комисия по хазарта на дружеството е наложено административно наказание – "имуществена санкция" в размер на 2 000 лeва на основание чл. 22, ал. 1, т. 11 от Закон за хазарта, за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати, утвърдени от Държавна комисия по хазарта. Актът е обжалван и с Решение № 1976 от 07.11.2017 г., постановено по АНД № 4480/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е отменен като незаконосъобразен. С Решение № 439 от 26.02.2018 г. постановено по КНАХД № 51/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив е оставено в сила решението на РС-Пловдив. Съдът е установил, че в производството по оспорване на НП ищцовото дружество е заплатило по банков път, на адв. Нанев сумата от 648 лева, представляващи възнаграждение за процесуално представителство и правна помощ, за което е представен Договор за правна защита и съдействие от 07.02.2018 г. (л. 16), приложен в производството пред първостепенния съд фактура (л. 17) и преводно нареждане (л. 18). Въз основа на тази фактическа установеност, решаващият съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца e наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 лева, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Макар наказателното постановление да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, същият е акт, издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящия случай е доказано от ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред РС Пловдив и АС Пловдив е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Установено е безспорно, че дружеството е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство по обжалване на НП пред РС Пловдив и АС Пловдив. В производството по обжалването му са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение - договор по чл. 36, ал. 2 ЗА, където това обстоятелство е отбелязано. Плащането в хода на делата е за осъществена по договора правна защита. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна), се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът, ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като имуществото на ищеца е намаляло, вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно е приет за основателен и искът за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение, в случая така както е предявен от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно и не следва да бъде уважено. Ответникът по касация иска присъждане на сторените по делото разноски в размер на 600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, установено с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 25.09.2020 г. (л. 32). От касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира възражението за основателно. Делото не се характеризира нито с особена фактическа нито с правна сложност, при което размера на договореното възнаграждение не може да бъде приет за обоснован и дължим. Ето защо възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 600 лева се явява основателно и същото следва да бъде намалено наполовина, като на ответника по касация се присъди сума в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение