Решение № 2831 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 742/2021 г.

Решение № 2831 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 742/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране ("КЕВР" или само "Комисията") за отмяна на влезли в сила Решение № 7982 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7173/2019 г. от Административен съд София - град и Решение № 11551 от 14.09.2020 г., постановено по адм. дело № 3971/2020 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. Като правни основания на искането за отмяна са посочени чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото, и които при решаването му не са били известни на страната. Новите доказателства са Решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС), както и Определение от 27.09.2011 г. по дело №F-55/08 DEP на Съда на публичната служба. Наличие на основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК молителят обосновава с Решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на АССГ, отменено с Решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение. Поддържа, че по различен начин е бил разрешен идентичен случай. В подкрепа на искането си молителят представя и Решение от 03.09.2009 г. по дело С-2/08 на СЕС. Искането е за отмяна на влезлите в сила съдебни решения и на сочените основания. Ответникът по искането за отмяна – "Електроразпределение Север" АД, представляван от адвокат Н. Георгиева, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва искането като неоснователно. Претендира присъждане на разноски. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, намира искането за отмяна като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, за процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: Производството по адм. дело № 7173/2019 г. на АССГ е било образувано по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, подадена от "Електроразпределение Север" АД против Комисията за енергийно и водно регулиране, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 356 лева (с включен ДДС), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита, съдействие и процесуално представителство по нахд № 1482/2015 г. на Районен съд Габрово против издадено от председателя на КЕВР наказателно постановление №НП-407/17.12.2014 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска (25.06.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата. С постановено в закрито заседание разпореждане от 26.09.2019 г., към делото е присъединено за съвместно разглеждане адм. дело № 7172/2019 г., образувано по искова молба, предявена от същото дружество, срещу същия ответник, за оказана правна защита, съдействие и процесуално представителство, във връзка със същото наказателно постановление, но пред Административен съд – Габрово, по кнахд № 117/2016 година. Последното е с предмет – касационна жалба от КЕВР, против Решение № 87/17.02.2016 г. на Районен съд Габрово по нахд № 1482/2015 г., с което е отменено наказателно постановление №НП-407/17.12.2014 година. С Решение № 7982 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7173/2019 г. от Административен съд София – град, Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 2712 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по нахд № 1482/2015 г. по описа на Районен съд Габрово, както и за защита по кнахд № 117/2016 г. по описа на Административен съд Габрово, заедно със законните лихви, считано от 31.05.2016 г. (датата на влизане в сила на решение № 87/17.02.2016 г. на РС Габрово по нахд № 1482/2015 г., с което е отменено наказателно постановление № НП-407/17.12.2014 г.) до окончателното изплащане на обезщетението. Със същото решение КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 446 лв., представляваща съдебни разноски, направени пред АССГ. С Определение № 1034 от 07.02.2020 г., постановено по същото дело е оставена без уважение молбата на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решението в частта за разноските. С Решение № 11551 от 14.09.2020 г. по адм. дело № 3971/2020 г. тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение е оставил в сила Решение № 7982 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7173/2019 г. от Административен съд София - град и Определение № 1034 от 07.02.2020 г., постановено по същото дело. При тези данни, съдът намира искането на КЕВР, за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 АПК, за неоснователно. Съгласно този текст, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. В молбата за отмяна по отношение на основанието по чл. 239, т. 1 АПК като ново обстоятелство се сочи решение на СЕС от 22.10.2010 г. по дело С-279/2009 година. На първо място, следва да се отбележи, че съдът с Решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на СЕС се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица. Същото не може да бъде разглеждано като ново обстоятелство и доказателство. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че за разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 от ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Решенията на СЕС по преюдициални запитвания могат да бъдат съобразени при формиране на волята на съда при разрешаването на правния спор. Тези актове обаче не могат да бъдат взети предвид в производството по чл. 237 и сл. от АПК и да обосноват отмяна на влезли в сила решения, тъй като по този извънреден ред не се осъществява контрол върху тълкуването и прилагането на материалния закон. На второ място, както вече беше посочено, новите обстоятелства от съществено значение за делото следва да не са били известни на страната. В случая представените от КЕВР Решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. и Определение от 27.11.2011 г. по дело №F-55/08 DEP на Съда на публичната служба са съществували към датата на постановяване на съдебните решения, чиято отмяна се иска. В допълнение, цитираното решение на СЕС не покрива предмета на спора пред националния съд. Това решение третира въпроси, касаещи предоставянето на правна помощ на юридически лица, изразяваща се, в която и да било от двете форми: освобождаване от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат. Целият анализ и преценка, направени от СЕС касаят така поставения въпрос, насочен само към предоставянето на правна помощ. Преценено и от тази гледна точка, решението няма никакво отношение към правилността на постановените решения от националните съдилища, предмет на отменителното производство. Внимателният им прочит установява, че както първоинстанционният, така и касационният съд са се позовали при мотивиране на решението на напълно относима практика, намерила израз в съдебни решения на СЕС, общоважима за страните членки на Европейския съюз. С оглед на изложеното, искането за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли. Съдът намира искането за неоснователно и на второто предявено отменително основание – по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно тази норма, влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да претендира отмяна на решенията на соченото основание, КЕВР се позовава на Решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отменено осъдително Решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на АССГ и предявеният от "Електроразпределение Север" срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лева, във връзка с обжалване на наказателно постановление, е отхвърлен, като неоснователен. Настоящият петчленен състав не споделя доводите на молителя, основани на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., издадено от ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, че между същите страни има две влезли в сила съдебни решения по идентичен спор, които си противоречат. По въпроса дали нормата на чл. 239, т. 4 АПК може да намери приложение при противоречиви влезли в сила съдебни решения е постановено Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 4/2010 година. Според него разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Това Тълкувателно решение е задължително за съдилищата според чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Тълкуването на нормата на чл. 239, т. 4 АПК е в смисъл, че за да е налице соченото основание за отмяна, следва да е налице пълен идентитет – едни и същи страни, едно и също искане и едно и също основание. В случая има наличие на едни и същи страни, но спорът и основанието са различни. Решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. дело № 6455 от 2017 г. на Административен съд София – град, касае искова претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди във връзка с обжалването и отмяната на наказателно постановление № НП - 202 от 31.01.2015 г. от Районен съд Русе. В процесното Решение № 7982 от 16.12.2019 г. на Административен съд София – град по адм. дело № 7173 от 2019 г. искането е за заплащане на обезщетение от страна на електроразпределителното дружество, но относно наказателно постановление №НП - 407 от 17.12.2014 г., последното отменено от Районен съд Габрово. При тези констатации, сравнението на двете съдебни решения ясно показва липса на идентичност в предмета на иска, тъй като претендираните имуществени вреди произтичат от обжалване на различни наказателни постановления по образувани различни дела пред различни съдилища. Ето защо, предявеното искане за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК също е неоснователно. В този смисъл цитираната в искането за отмяна практика на СЕС е неотносима за настоящия случай, дори и разглеждана по аналогия. Предвид изхода на спора, искането от ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, следва да бъде уважено. Размерът е близък до минималния и съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия