Решение № 10236 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9684/2019 г.

Решение № 10236 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9684/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" /ЦГМ/ ЕАД, чрез пълномощник, против решение № 4519 от 01.07.2019 г. по адм. д. № 3203/2019 г. на Административния съд С. - град, с което съдът е отменил отказ за предоставяне на винетен стикер за локално платено паркиране, обективиран в писмо изх. № 522/21.02.2019 г., и е изпратил преписката за ново произнасяне от органа. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не са изпълнени всички кумулативни изисквания на чл. 72 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община /НОДТСО за предоставянето на винетен стикер за локално платено паркиране на заявителя. Според касатора, съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и е достигнал до необоснован извод за незаконосъобразност на административния акт. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Х. Н. жалба бъде отхвърлена. Претендира разноски. Ответникът Х. Н. оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало с подадено от Х. Н. на 24.01.2019 г. заявление за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране по постоянен адрес в [населено място], [адрес], на лек автомобил, който ползва по силата на договор за заем за послужване. Не е спорно, че заявителят е представил свидетелство за регистрация на МПС, част I на автомобилът, който ползва - собственост на В. Н.; представен е сключеният договор за заем за послужване; договор за наем от 05.12.2016 г., съгласно който Г. Х. е отдал на Х. Н. под наем апартамент № 6, находящ се в [населено място], [адрес]. По делото не е спорно, че конкретният адрес попада в "синя зона" за локално платено паркиране, подзона 4, съгласно заповед на кмета на Столична община № СОА18-РД95-692/31.10.2018 г. С оспорения пред съда отказ изх. № 522/21.02.2019 г. изпълнителният директор на "ЦГМ" ЕАД е приел, че заявителят не е изпълнил едно от кумулативните изисквания на чл. 72 НОДТСО, а именно - имотът по регистрирания постоянен адрес не се ползва от Недялков за жилищни нужди, а е адвокатска кантора. Първоинстанционният съд е обсъдил представените от органа доказателства, разпитал е и свидетели на страните. Не се спори, че заявителят Х. Н. е вписан като адвокат и упражнява адвокатската професия. За да откаже винетен стикер, органът се е позовал на констатациите от проверка, извършена от служители на "ЦГМ" ЕАД. В тази връзка служител на дружеството е разпитан от съда и е потвърдил, че адресът е посетен в отсъствие на заявителя, поради което проверяващите не са допуснати в апартамента. Според свидетелите на жалбоподателя, Недялков живее в апартамента на втория етаж сам, като на същото място е и офисът му. В апартамента са обособени два офиса, като вторият се ползвал от съдружникът на заявителя - адв. Иванов. За да отмени оспорения отказ, първоинстанционният съд е приел, че са изпълнени кумулативните предпоставки на чл. 72 НОДТСО, тъй като заявителят ползва имота въз основа на сключен договор за наем за жилищни нужди. За да достигне до този правен извод, съдът е обсъдил в съвкупност писмените и гласни доказателства по делото. Посочил е, че в тежест на административния орган е да обори декларираното от заявителя обстоятелство за ползването на имота и да установи по безспорен начин релевантния факт по делото. Издателят на акта не е представил убедителни доказателства по делото, поради което отказът му е незаконосъобразен. Решението е правилно. Съгласно чл. 72 НОДТСО правото на локално платено паркиране се предоставя на физически лица, които управляват ППС по силата на право на собственост, или на правно основание, различно от правото на собственост, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който използват за жилищни нужди. Начинът за установяване на тези обстоятелства е посочен в чл. 77, т. 2 от Наредбата, като нормата на чл. 72, т. 2, б. "ж" изисква представянето и на допълнителни документи, съотносими за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 71 и чл. 72 за наличие на правото на ползване на режим за локално платено паркиране. Според чл. 77, т. 16 от Наредбата на лицата, декларирали неверни обстоятелства по чл. 71 и чл. 72 и/или представили към заявлението документи с невярно съдържание, не се предоставя винетен стикер за локално платено паркиране, като се информират компетентните органи. В постановения отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране органът е посочил, че при извършена допълнителна проверка е установил деклариране на невярно обстоятелство, а именно, че имотът на посочения адрес не се ползва за жилищни нужди. Позовал се е на направена справка в Регистри на българската адвокатура и в официалната интернет страница на адвокатското дружество. По делото не е спорно, че Х. Н. е подал заявление за предоставяне на винетен стикер за локално платено паркиране по постоянен адрес. А. орган е извършил еднократна проверка на обстоятелствата във връзка с подаденото заявление, като служебните лица са посетили имота в отсъствие на заявителя-наемател и не са имали възможност да влязат в апартамента. Разпитаните по делото две групи свидетели не установяват противоречиви релевантни обстоятелства. По делото не е спорно, че в апартамента са обособени офиси за упражняване на адвокатска дейност, същото обаче не опровергава заявеното, а именно, че имотът се използва с жилищна цел. Служебните лица не са извършили оглед на целия имот и не са установили по категоричен начин ползването на целия имот като офис. П. на част от имота като жилищен е изложено в показанията на свидетелите на Недялков. По делото няма данни и да е извършвано отбелязване по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър за промяна на предназначението на жилището по смисъла на § 5, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията. Оборването на декларираните от заявителя обстоятелства е в тежест на административния орган. Касационният жалбоподател обосновава твърденията си само въз основа на констатациите от извършена служебна проверка, която е непълна и съответно не оборва декларираните от заявителя обстоятелства. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че са изпълнени предпоставките на чл. 72 НОДТСО по отношение на заявителя Х. Н.. Обоснован е изводът, че органът не е доказал по категоричен начин изложените основания за отказ от предоставяне на винетен стикер за локално платено паркиране. Решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд