Решение № 5993 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15458/2009 г.

Решение № 5993 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15458/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Винекс - Кортен" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. "Димитър Благоев" № 17, вх. А, ап. 4, представлявано от управителя Стефан Янчев Николов, подадена чрез процесуален представител адвокат Таня Илиева, против решение № 102/12.10.2009 г., постановено по адм. дело № 110/2009 г. по описа на Административен съд - Ямбол, VII състав. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и се претендира отмяната му със съответните последици. Ответникът по касационната жалба - Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мая Цончева моли съда да я отхвърли като неоснователна, по съображения подробно изложени в писмено становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, трето отделение, взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от "Винекс - Кортен" ЕООД - гр. Ямбол срещу Агенция "Митници", по която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди - преки и непосредствени последици от отменен като незаконосъобразен административен акт в размер общо на 1 183 601.80 лв, включващи пропуснати ползи в размер на 915 000 лв, вследствие прекратяването на договор за покупко - продажба на вещи, с уговорка за обратно изкупуване при фиксирана доходност, както и законната лихва от 268 601.80 лв за периода 28.10.2007 г. - 17.03.2009 г., върху несвоевременно възстановена сума на акциз от 1 288 695 лв. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил предявения иск, като недоказан и неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел, че неизпълнението на условието по договора за покупко - продажба с уговорка за изкупуване, сключен на 03.10.2007 г. между дружеството ищец и "Гленком" ЕООД, в двумесечен срок от тази дата "Винекс - Кортен" да изплати уговорената първоначална цена, което довело до прекратяване на договора съгласно чл. 6 от същия, не представлява пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт. Относно претендираната законна лихва върху невъзстановен акциз е прието, че такава би била дължима едва след изтичане на срока по чл. 27, ал. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Но тъй като актът за възстановяване на процесния акциз, определящ размера на сумата за превод по банковата сметка на юридическото лице, легитимиращо се според влязлото в сила решение на ВАС като лицензиран складодържател, е издаден на 17.03.2009 г. - датата, посочена от ищеца като краен момент на претенцията за лихва, то последната е неоснователна. Наред с това е отбелязано, че за периода 28.01.2009 г. - 13.03.2009 г. административното производство е спряно по изричното искане на законния представител на дружеството, който дори в молбата си от последната дата изрично заявява, че ще посочи допълнително банковата сметка, по която да бъде осъществен паричния превод в полза на дружеството. Така, в съответствие с разпределението на доказателствена тежест в процеса е прието, че не са установени твърденията на ищеца за понесени имуществени вреди, в резултат от отменен, като незаконосъобразен, административен акт на служител на Агенция "Митници". Постановеното съдебно решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, като съдът подробно е обсъдил всички събрани доказателства и е изложил обосновани и правилни мотиви в подкрепа на направените от него крайни изводи. Наред с изложените в решението съображения, в тази връзка настоящият състав взе предвид и следното: Съгласно чл. 27, ал. 8 ЗАДС /в приложимата редакция по ДВ бр. 105/2006 г./, на който е основано искането вх. № 2601-1019/28.09.2007 г. на "Винекс - Кортен" ЕООД за възстановяване на акциз в размер на 1 279 132.50 лв, когато по обективни причини акцизните стоки или потребителските опаковки не отговарят на нормативни изисквания или на техническите и качествените стандарти на производителя, поради което не могат да бъдат реализирани на пазара, поставените върху опаковките бандероли се бракуват и унищожават в присъствието на митнически орган по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона. Според чл. 66а ППЗАДС, в случаите по чл. 27, ал. 7 и ал. 8 ЗАДС, подлежащите на бракуване бандероли се предават на митническите органи, като бракуването им се осъществява с протокол, съставен в 14 - дневен срок от предаването им в компетентното според ал. 2 митническо учреждение, където се съхраняват до тяхното унищожаване, осъществимо едва след установяване на автентичността им по безспорен начин. Съгласно чл. 27, ал. 10 ЗАДС, в случаите по ал. 7 и ал. 8 /какъвто е процесния/, акцизът се прихваща или възстановява по реда на този чл. въз основа искане за възстановяване, което се подава не по - късно от 30 дни от датата на съставяне на протокола по ал. 7 и ал. 8 и при условие, че видимите реквизити и защити удостоверяват по безспорен начин автентичността на бандеролите. Анализът на цитираните по - горе разпоредби налага несъмнен извод, че удовлетворяването на искане за възстановяване на акциз при условията на ал. 8 от чл. 27 ЗАДС, се предпоставя от предаването на подлежащите на бракуване бандероли на компетентното митническо учреждение. Но както правилно е установено и от първата инстанция, това в случая е осъществено не с подаване на искането от 28.09.2007 г., а едва на 09.01.2009 г. /съгласно констативен протокол № 2601-0030 от същата дата/ - след връщането на преписката на административния орган за произнасяне по същество с влязлото в сила решение № 14333/20.12.2008 г. на ВАС, първо А отделение по адм. дело 9123/2008 г. Поради това и настоящата инстанция приема, че сроковете за осъществяване на дължимата от митническото учреждение проверка относно автентичността на бандеролите, съставянето на протокол за бракуването им по смисъла на чл. 66а, ал. 3 ППЗАДС и за произнасянето на органа в 30 - дневния срок по чл. 27, ал. 3 ЗАДС, са започнали да текат едва след тази дата. Така дори последният срок да се брои считано от предаването на бандеролите на 09.01.2009 г., след приспадането на периода от 29.01.2009 г. до 13.03.2009 г. /през който движението на производството по възстановяване на акциза, а оттам и течението на срока за произнасяне на административния орган е преустановено по искане на управителя на "Винекс - Кортен" ЕООД/, не е бил изтекъл към момента на постановяване на решение № 2601-1019/07/17.03.2009 г. от началник Митница Бургас за възстановяване на дружеството на акциз в размер на 1 288 695 лв, респективно не би могло да се приеме, че изобщо е налице забава за възстановяването на последната сума. Без значение за преценката на съда относно основателността на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е законосъобразността на посоченото спиране на административното производство - дружеството не би могло да претендира вреди от забава, която е в пряка причинна връзка с поведението на собствения му законен представител, съставляващо основание за освобождаване от отговорност на ответника в първоинстанционното производство и по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид изложеното, правилен е направеният от първоинстанционния съд извод за неоснователността на претенцията, както за пропуснати ползи, така и за лихви върху възстановения акциз. Действително актът, от който се претендира настъпването на вредите е постановен във връзка с искане за възстановяване на акциз при условията на чл. 27, ал. 8 ЗАДС. Удовлетворяването на последното несъмнено е обусловено от предаване на бандеролите, което е осъществено от "Винекс - Кортен" ЕООД едва през 2009 г. Поради това не би могло да се приеме, че отмененият акт на митническата администрация е в пряка причинна връзка с прекратяването на договор, сключен от същото дружество през 2007 г., нито че е налице правно основание за изплащане на лихви за период, предхождащ изпълнението от страна на дружеството на специалните изисквания за редовно предявяване на искане за възстановяване на акциз и изтичането на сроковете по чл. 27, ал. 3 и ал. 5 ЗАДС. Наред с горното, във връзка с оплакванията в касационната жалба следва да се отбележи, че с решение № 14333/20.12.2008 г. на ВАС, първо А отделение по адм. дело 9123/2008 г. е отменено решение № I-548/10.06.2008 г. по адм. дело № 1488/2007 г. на Административен съд - Бургас и е отменен мълчалив отказ на директора на РМД - Бургас, потвърден с решение № РД-2601-0026/25.01.2008 г. на директора на РМД - Бургас. Решаващите мотиви на постановилия решението касационен състав се свеждат до това, че противно на схващането застъпено от митническата администрация, "Винекс - Кортен" ЕООД имало качеството на лицензиран складодържател към момента на предявяване на искането от 28.09.2007 г. Нито административният орган, нито съдът постановил влязлото в сила решение за отмяна на постановения по това искане отказ, са обсъждали наличието на останалите материалноправни предпоставки за уважаването му при условията на чл. 27, ал. 8 ЗАДС. Поради това те са изследвани при новото му разглеждане от митническия орган. Още повече, че съдът в производство по реда на чл. 27, ал. 4 ЗАДС принципно не би могъл да се произнесе по съществото на спора относно размера на подлежащия на възстановяване акциз, с оглед възможността визирана от чл. 27 ЗАДС, за възстановяване посредством прихващане срещу дължим акциз. Тъй като естеството на въпроса относно размера на подлежащия на възстановяване акциз не позволява решаването му от съда по същество, чл. 160, ал. 3 ДОПК налага връщането на преписката на митническия орган за произнасяне по направеното искане. В този смисъл в случая не е осъществена хипотезата на чл. 129, ал. 5 ДОПК, при която изплащането на незаконосъобразно отказани за възстановяване суми, се осъществява ведно със законната лихва, когато са изрично посочени с влязъл в сила съдебен акт, /каквото посочване не се съдържа в решение № 14333/20.12.2008 г. по адм. дело № 9123/2008 г. на ВАС, първо А отделение/. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред. Предвид изложеното, правилно съдът е приел, че след като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищеца имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен акт на митнически органи, то предявеният иск по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,