Решение № 10035 от 20.12.2001 г. на ВАС по адм. д. № 4733/2001 г.

Производството е по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Б. В. от [населено място], срещу решение 2976 от 03.05.2001 г. по адм. дело 8104 от 2000 г. на Върховния административен съд - ІІІ отделение. В жалбата са развити съображения за нарушение на закона и на съдопроизводствени правила, като не са били преценени всички представени по първоначалното дело доказателства - касационни основания по чл. 218б, ал. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба - Министерството на правосъдието, чрез представено становище прави искане за оставяне на решението на първоинстанционния съд в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - 5-членен състав, след като прецени данните по делото и съобрази становищата на страните по делото, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение 3-членният състав на Върховния административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Е. В. от [населено място] срещу заповед ЛС-03-3297 от 21.09.2000 г. на министъра на правосъдието, с която му е било наложено дисциплинарно наказание уволнение и освободен от служба на основание чл. 238, т. 5, чл. 239, ал. 1, т. 5 и чл. 239, ал. 2, т. 3 от Закона за МВР (ЗМВР) във връзка с чл. 204, ал. 2, т. 5 ППЗМВР и § 5 от ЗМВР. Съображенията за това са били, че административният акт е бил издаден от компетентния орган в лицето на министъра на правосъдието, при спазване на формата и процедурата на чл. 240 ЗМВР - извършена служебна проверка за събиране на необходимите факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Посочено е в решението, че са били изслушани обясненията на служителя и са приети писмените му обяснения. Направен е извод, че наложеното наказание съответствува на целта, която преследва законът. Така приетото е законосъобразно. От събраните по делото доказателства безспорно са установени извършените от служителя дисциплинарни нарушения - съдействие за бягство от следствен арест на задържано лице, включително чрез осуетяване на възможност за реакция от друг служител, намиращ се по същото време в дежурната стая на ареста, както и извършеното впоследствие укриване от органите на МВР в течение на повече от седем месеца. Няма спор, че за изясняване на обстоятелствата по това нарушение е назначена служебна проверка, както и че резултатите от нея са били предоставени на служителя - арг. от заповед ЛС-03-1884 от 18.10.1999 г. на заместник-министъра на правосъдието. По делото са представени и писмените обяснения на служителя от 25.08.2000 г., т.е. била е спазена и императивната разпоредба на чл. 240, ал. 3 ЗМВР. При тази фактическа обстановка явно издадената заповед е законосъобразна и като е приел същото, първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение. Неоснователни са развитите в касационната жалба твърдения за неразбираемост на постановеното решение. В същото съдът е изложил точно и ясно данните, които е възприел и извел от представените доказателства, направил е изводите въз основа на тях и е достигнал до точния извод за неоснователността на подадената жалба. По-нататък, решението е постановено именно въз основа на подадена жалба срещу уволнителната заповед, така че посоченото оплакване в т. 2 на касационната жалба е голословно. Както се посочи по-горе, съдът е преценил точно в какво се състои извършеното дисциплинарно нарушение, извършено ли е то и правилно ли е наложено съответното наказание. Ето защо и оплакванията, развити в т. 3, 4, 5 и 6 от касационната жалба, са неоснователни. При постановяване на решението съдът не е допуснал твърдяни нарушения на съдопроизводствени правила. По тези съображения следва да се остави в сила постановеното решение на 3-членния състав. Ето защо Върховният административен съд - 5-членен състав,