Решение № 2488 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7585/2012 г.

Решение № 2488 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7585/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Димитър Костадинов Камбуров е подал касационна жалба срещу решение № 760/без дата по адм. дело № 2957/2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗД-07-17/24.10.2011 г. на областния управител на област Пловдив, подписана по заместване от заместник-областния управител на област Пловдив. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени заповедта на областния управител и преписката да се върне за ново разглеждане, като се присъдят направените разноски. Управителят на област административен център Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че със заявление № 1150-5-230 от 29.10.2008 г. до управителя на област с административен център - Пловдив Димитър Костадинов Камбуров направил искане за изплащане на еднократно обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица заради незаконното му въдворяване в трудововъзпитателно общежитие. Със заповед № 3Д-07-0/16.02.2009 г. областният управител отказал да признае правото на Димитър Камбуров на обезщетение. Тази заповед не била оспорена от Димитър Камбуров и влязла в сила. Със заявление № ИГ-05-230/08 от 28.02.2011 г. Димитър Камбуров отново поискал да получи обезщетение, като представил нови документи. Със заповед № ЗД-07-11 от 30.03.2011 г. областният управител на Пловдив отказал да образува административно производство, като се позовал на издадената предходна заповед със същия предмет, както и на липсата на законови предпоставки за възобновяването на производството при условията на чл. 99 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс. Заповедта била обжалвана от заинтересованото лице пред съда, но поради оттеглянето на жалбата производството по делото било прекратено. Със заявление № ИГ-05-230 от 14.09.2011 г. Димитър Камбуров поискал за трети път да му бъде изплатено обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица въз основа на нови документи. С писмо с изх. № ИГ-05-230/08/6 от 17.09.2011 г. областният управител уведомил заявителя, че следва да представи приложените документи, официално заверени или нотариално заверени преписи. Със заявление с вх. № ИГ-05-230/08/7 от 21.09.2011 г. Димитър Камбуров представил нотариално заверени следните документи: писмо № 851 от 28.05.1947 г. на Дирекция "Държавна сигурност" на Министерството на вътрешните работи, писмо на партийния секретар на Пловдивската партийна организация, доклад и докладна записка от служители на Дирекция "Държавна сигурност" при Министерството на вътрешните работи, предложение за снемане на делото на Димитър Камбуров от оперативен отчет на Дирекция "Държавна сигурност" при Министерството на вътрешните работи. Със заповед № ЗД-07-17 от 24.10.2011 г. на областния управител, подписана по заместване от заместник-областния управител на област Пловдив, било отказано образуването на административно производство за получаване на обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Съдът приел, че административният орган не е допуснал нарушение на закона, като постановил отказ за образуване на административно производство по заявлението на Димитър Камбуров съобразно чл. 27, ал. 2 АПК, тъй като по искането на Димитър Камбуров има влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Законосъобразно бил и отказът, основан на отсъствието на предпоставките на чл. 99 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, тъй като въз основа на новите писмени доказателства не можел се направи извод, различен от вече направения във връзка с поисканото обезщетение. С тези мотиви административният съд отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът не е бил длъжен да обсъжда съдържанието на представените от жалбоподателя документи в контекста на искането му за присъждане на обезщетение за незаконна репресия. Тъй като областният управител, чийто акт е оспорен пред административния съд, не се е произнесъл по същество по заявлението на Димитър Камбуров поради наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет, съдът е следвало да провери законосъобразността на отказа с оглед предпоставките за възобновяване на административното производство при условията на чл. 99, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Приложените към заявлението на Димитър Камбуров от 21.09.2011 г. докладна записка от служители на Дирекция "Държавна сигурност" при Министерството на вътрешните работи и предложение за снемане на делото на Димитър Камбуров от оперативен отчет на Дирекция "Държавна сигурност" при Министерството на вътрешните работи нямат връзка с разглеждания случай. Другите два документа правилно са били преценени като такива, които нямат съществено значение за издаването на административния акт, тъй като не изясняват в пълнота характера на репресията. Те не позволяват да се направи убедителен извод, че с въдворяването му в трудововъзпитателно общежитие Димитър Камбуров е бил незаконно репресиран поради своя произход или политически убеждения. Когато липсват писмени доказателства за характера на репресията, установяването на обстоятелствата се извършва по ред, определен от Министерския съвет, от централна комисия, но тази законова възможност не е била използвана от жалбоподателя. Вместо решение на комисията по чл. 4, ал. 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, той е представил доказателства, с които би могъл да се снабди още при разглеждането на първото му заявление от областния управител, което е още едно основание за отказ за възобновяване на административното производство. При отсъствието на поддържаните в касационната жалба основания за отмяна постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд