Решение № 5954 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3659/2008 г.

Решение № 5954 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3659/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба (неправилно наименована като жалба) от Иван Любенов Богойски от гр. Петрич срещу решение от 04.01.2008 г. на адм. д. № 648/2007 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-б състав. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК . С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № АЗ-531/04.12.2006 г. на Директора на НС "Полиция", с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР - полицай I степен, старши техник и водач на автомобил в група "Автомобилна и инженерна техника" на сектор МТСО при РГС - Петрич, ГДГП-НСП-МВР. Приел е, че заповедта е издадена при спазени административнопроизводствени правила и наказанието е наложено в рамките на двумесечния срок, от компетентен административен орган. Извършеното нарушение на служебната дисциплина от жалбоподателя съдът приел за безспорно доказано, а именно злоупотреба със служебното си положение за лична и чужда облага, зареждайки личния си автомобил с гориво, записвайки го на служебни автомобили. След научаване за извършване на проверка, заредил в туби бензин и ги складирал в склада, но било установено, че не са идентични по вид с това гориво, с което се зареждат служебните автомобили на РГС - Петрич. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК . Жалбоподателят счита решението за необосновано, тъй като съдът не обсъдил предоставените от него писмени доказателства, сочещи че при сдаването на склада, не са били констатирани липси на гориво, както и че съдът не изчакал приключване на образуваното наказателно дело срещу него. Касационната жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 3 ЗМВР държавните служители носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да бъдат основание за търсене и на друг вид отговорност. Поради това представеното в настоящата инстанция Постановление за привличане на касатора като обвиняем за присвояването на същите 70 л бензин е без значение за спора по делото. Неоснователно е твърдението, че съдът не обсъдил наличието на гориво в склада след прекратяване на служебното правоотношение. Напротив, съдът правилно е приел тези доказателства за неотносими, доколкото касаят установени количества от различен бензин А-92-Н и то от по-късен период. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,