Решение № 11330 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14191/2009 г.

Решение № 11330 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14191/2009 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Огнян Борисов Калоянов от гр. Варна против Решение № Ц-12/30.04.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в частта му по Раздел II, т. 3, с което регулаторът е утвърдил, считано от 01.05.2009 г. на "Варнагаз" АД цени без ДДС за снабдяване с природен газ на битови потребители в размер на 2.33 лв. на месец. Възразява се срещу принципа на това определяне, което за разлика от снабдяването на стопанските и обществено-административните потребители не е обвързано с реално потребеното количество природен газ, а е с фиксиран размер. Иска се прогласяване нищожността на оспорената част от решението на ДКЕВР, като се излагат доводи, че със заплащането на тази нова такса, както е наречена процесната сума от жалбоподателя, потребителите се третират неравнопоставено, което противоречи на Общите условия, на Конституцията на РБ и законите, както и на основни принципи на правото. Ответникът ДКЕВР счита жалбата за недопустима поради липса на правен интерес и просрочие, а по същество за неоснователна. За да се произнесе, съдът съобрази следното: Независимо от обстоятелството, че адресат на административния акт е "Варнагаз" АД, задължението за заплащане на сумата касае битовите потребители, какъвто е и жалбоподателят като абонат на крайния снабдител, при което е налице правен интерес от обжалването на акта в тази му част. Основателно е обаче възражението на ответника за просрочие, тъй като жалбата до съда е подадена чрез комисията на 14.09.2009 г., което е почти три месеца след узнаване на решението, видно от кореспонденцията между страните. Съдържанието на писмото на жалбоподателя от 08.06.2009 г. установява, че към тази дата той вече е запознат с процесната такса. При това положение и предвид чл. 149, ал. 5 от АПК не е преклудирано правото на Калоянов да оспорва административния акт единствено с искане за обявяване на неговата нищожност, каквато всъщност се претендира. Съдебен контрол за материална незаконосъобразност (унищожаемост) на решението на ДКЕВР е недопустим и не може да бъде упражнен в настоящото производство. Както в правната теория, така и в съдебната практика са налице ясни критерии кога един административен акт е нищожен - липса на компетентност на органа, неспазване на изискуемата се форма за валидност, липса на законово основание. В случая ДКЕВР е процедирала съгласно правомощията си по чл. 21 и чл. 30 от Закона за енергетиката и приложимата подзаконова нормативна уредба, издала е решението в изискуемата се писмена форма и го е основала на конкретни действащи правни норми, относими към държавното ценово регулиране на дейностите в енергетиката. Следователно, няма основание да се претендира нищожност на административния акт, а въпросът за законосъобразното формиране на атакуваната цена при необвързване с месечната консумация на битовия потребител на природен газ, е извън предмета на спора предвид просрочието на подадената жалба. По изложените съображения оспорването се явява неоснователно и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение