Решение № 16090 от 30.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13510/2010 г.

Решение № 16090 от 30.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13510/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството по делото е по реда на чл. 43а от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Образувано е по повод изпратен доклад от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика към 41-то Народно събрание, на която е възложена дейността по предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Направено е искане за налагане на глоба на заместник председателя на Комисията за финансов надзор по чл. 34, ал. 1 от ЗПРКИ. Ответникът Борислав Атанасов Богоев оспорва искането. Счита, че не е извършил административно нарушение, тъй като е декларирал фактите и обстоятелствата по силата на друг закон - Закона за комисията за финансов надзор в определения срок. Алтернативно, в случай че съдът приеме, че е налице извършено административно нарушение, моли да му бъде наложено наказание в минимален размер. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че Богоев е извършил административно нарушение, поради което следва да му бъде наложено, предвиденото в закона административно наказание. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Видно от доклада, изготвен от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика към 41-то Народно събрание, с правомощия съобразно чл. 25, ал. 2, т. 1 от ЗПУКИ, е че Борислав Богоев не е подал декларация по чл. 12, т. 2 в законоустановения срок. Няма спор между страните, че Богоев е избран за зам. председател на комисията по финансов надзор, положил е клетва и е встъпил в длъжност на 15.07.2010 г. (чл. 5, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор) . Декларацията по чл. 12, т. 2 от ЗПУКИ е депозирана на 30.08.2009 г. При така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните изводи: Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ предвижда налагане на административно наказание за лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларации по чл. 12 от закона в срок. В случая предпоставките, предвидени в закона за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на Богоев са изпълнени. Като зам. председател на Комисията за финансов надзор същият е лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 17 от ЗПУКИ, поради което е бил длъжен да подаде декларация по чл. 12 в 7-дневен срок от избирането или назначаването му (чл. 14, ал. 1 в ред., ДВ, бр. 26/2009 г. от ЗПУКИ) пред постоянната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 от ЗПУКИ - Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на Народното събрание. Богоев е избран за зам.- председател на Комисията за финансов надзор и е встъпил в длъжност на 15.07.2010 г., а е подал декларация за обстоятелствата по чл. 12, т. 2 от ЗПУКИ на 30.08.2010 г., т. е. след изтичане на установения в закона 7-дневен срок. Следователно в случая са налице материалноправните предпоставки за налагане на административно наказание глоба. При определяне размера на наказанието съобразно критериите по чл. 27, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и с оглед на обстоятелството, че нарушението е допуснато за първи път, липсата на вредни последици и факта, че декларацията, макар и след срока е подадена, съдът намира, че на ответника следва да бъде наложено наказание в минималния, предвиден за това нарушение размер, а именно - глоба в размер на 1000 лв. Доводите, че декларация по ЗПУКИ не е следвало да бъде подавана, тъй като Борислав Атанасов Богоев е депозирал декларация съобразно изискванията на чл. 4, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор, са неоснователни. Подадената декларация не освобождава задълженото лице да подаде такава съгласно ЗПУКИ. Двата закона уреждат различни обществени отношения и имат различни цели, поради което подаване на декларация по единия закон не освобождава задълженото лице да декларира обстоятелства, регламентирани в другия закон. По изложените съображения и на основание чл. 43а, ал. 2 от ЗПУКИ Върховният административен съд, пето отделение,