Решение № 1626 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11121/2013 г.

Решение № 1626 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11121/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Павлинка Минева Цонева, представлявана от адв. Георгиев срещу решение № 13 от 22.05.2013 г., постановено по адм. д. № 328/2012 г. по описа на Административен съд гр. Русе /АС/. Със същото е отхвърлена исковата му молба за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу министерството на здравеопазването. Поддържат се доводи за необоснованост на решението, като постановено в разрез със събраните по делото доказателства, което го прави и незаконосъобразно. В представеното по делото писмено становище, поддържа, че е доказал незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган, които са в пряко причина с претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - Министерство на здравеопазването, чрез юрк. Любомирова, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Участвалият по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд гр. Русе е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на касатора срещу министерството на здравеопазването за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени в размер на - 1388 лв. и неимуществени вреди в размер на 10000 лева, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на министъра на здравеопазването. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че претенцията е недоказана по основание и размер. Не е установено наличието на основните елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно противоправност (незаконосъобразни действия и бездействия) и пряка причинно следствена връзка с причинените вреди. Решението е валидно, правилно и обосновано. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство касатора не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени и неимуществени вреди, респективно наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и твърдените незаконосъобразни действия и бездействия от административния орган. Обосновано съдът е направил извод за неоснователност на исковата молба и отхвърлил последната, като правните му изводи се споделят изцяло от касационната инстанция и не се нуждаят от допълване. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение напълно споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Правилни и обосновани на доказателствата са изводите на АС Русе, че обективно съединените искове са неоснователни и недоказани. Първоинстанционния съд е обсъдил подробно приложимите разпоредби от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ и Закона за здравето /ЗЗ/. Правилни са изводите на съда, че в конкретния случай липсва незаконосъобразно действие или бездействие на министъра на здравеопазването. Видно от събраните доказателства по делото, министърът е предприел действия по осигуряване медицинската експертиза на лицата с белодробни заболявания от Русенска област и в частност на ищцата Павлинка Цонева. Видно от приложеното писмо справка по делото вх. № 16-04-42-10/19.01.2012 г. на заместник - министъра на здравеопазването, във връзка със закриването на СТЕЛК - В. Търново е указано на директорите на РЗИ в областите В. Търново, Габрово, Русе, Плевен и Ловеч, че следва да включат в съществуващите ТЕЛК лекари с придобита специалност "пневмология и фтизиатрия" и освидетелстването на лицата с белодробни заболявания да се извършва от ТЕЛК. От приложените писмени доказателства от страна на РЗИ-Русе е видно, че същата е предприела съответните действия във връзка с изпълнението на гореописаното писмо, но не е бил преодолим проблема относно осигуряване на лекари със коментираната специалност. С оглед на тези констатации, изводите на АС Русе относно липсата на незаконосъобразно бездействие на министъра са правилни и обосновани. За приетото въз основа на този анализ първоинстанционният съд се е много подробно фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и законосъобразно предявения иск е отхвърлен. По делото не се установява да е изпълнен състава на чл. 1 от ЗОДОВ, както и правилно е приел съдът, поради което и касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. С оглед на изложеното процесното решение е правилно и не са налице касационни основания от претендираните с жалбата по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,