Решение № 15449 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5264/2019 г.

Решение № 15449 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5264/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Г. К. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 2970 от 28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 6517/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е отхвърлил жалбата на Костов срещу отказ рег. № 812100-9484/9.05.2017 г. на министъра на вътрешните работи да бъде възстановен на държавна служба, по негова молба рег. № 812100-9009/2.05.2017 г. Според касатора решението е постановено от незаконен съдебен състав, тъй като докладчикът по делото е бил докладчик и по друго дело на тричленен състав на Върховния административен съд, предметът на което е обусловен от един и същи факт, а именно освобождаването на Г. К. от длъжността "главен секретар на МВР". Поддържа доводи и за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в жалбата съображения иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания отказ на министъра на вътрешните работи. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Поддържа становище за законност на съдебния състав и неоснователност на наведените от касатора доводи. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, след като провери валидността и правилността на обжалваното решение, приема следното: Неоснователно е възражението на касатора за нищожност на решението поради постановяването му от незаконен съдебен състав. Съдебният акт е постановен от компетентен съд, определен от разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК, от надлежен тричленен състав, предвид чл. 165 АПК. Същото е постановено от законен съдебен състав - от действащи съдии в пето отделение на Върховния административен съд. Касаторът се мотивира с определение № 13055 от 31.10.2017 г. по адм. д. № 3101/2017 г. на тричленен съдебен състав на ВАС, в който е участвала и е била докладчик съдия М. М., която участва в съдебния състав по делото, чието решение се обжалва, като негов докладчик. Първо, изборът на докладчик по делото е извършен автоматично, при спазване на правилата за случайно разпределение на делата във ВАС, на което сочат протоколите за избор на докладчик. Второ, предмет на обжалване в производството по адм. дело № 3101/2017 г. са различни актове - заповеди, на министъра на вътрешните работи, издадени в друго производство. Макар и касаещи общи факти с оспорения в настоящото производство отказ, преценката за допустимостта на тяхното оспорване и, евентуално, тяхната законосъобразност, е самостоятелна. Няма процесуална пречка посоченият съдия да участва в съдебния състав, който се произнася по жалбата срещу отказ на министъра на вътрешните работи, постановен по направено от Костов искане на различно правно основание. Поради това настоящият петчленен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в законен съдебен състав. По делото няма спор по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съдебен състав е установил, че с молба рег. № 812100-9009/02.05.2017 г. Г. К. е направил искане до министъра на вътрешните работи да бъде назначен на заеманата от него длъжност преди назначаването му за главен секретар на Министерството на вътрешните работи или на друга равностойна длъжност в МВР, като се е позовал на чл. 226 ЗМВР и чл. 227 ЗМВР. Според заявителя, след освобождаването му от длъжността "главен секретар на МВР" министърът не е издал заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, поради което той се счита за служител в МВР и следва да бъде възстановен на заеманата преди назначаването му за главен секретар на МВР длъжност "директор на ОД на МВР - Б.". С оспореното пред тричленния съдебен състав писмо рег. № 812100-9484/09.05.2017 г. министърът на вътрешните работи е отказал възстановяване, като е приел, че с прекратяването на правомощията на Костов като главен секретар на МВР на основание чл. 36, ал. 3, 6 и 7 ЗМВР е прекратено и служебното му правоотношение в МВР, без да е необходимо издаването на нарочна заповед. По делото не е спорно, че с Указ № 92/22.02.2017 г. на Президента на Република България са прекратени правомощията на жалбоподателя като главен секретар на МВР на основание чл. 98, т. 7 от Конституцията и чл. 36, ал. 3, ал. 6, т. 6 и ал. 7 ЗМВР, по предложение на Министерския съвет. Указът е обявен със заповед № 812 К-2772/22.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят е оспорил пред Върховния административен съд решение № 132 от 22 февруари 2017 г. на Министерския съвет на Република България, с което е предложено на Президента да издаде указ за прекратяване правомощията на главния секретар на МВР Г. К. и за освобождаването му от длъжност, както и срещу заповед № 8121 К-2772/22.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е обявен Указ № 92 от 22 февруари 2017 г. на Президента за прекратяване правомощията на главния секретар Костов и освобождаването му от длъжност, считано от датата на издаване на указа. Това оспорване е оставено без разглеждане като недопустимо с определение № 13055/31.10.2017 г. по адм. д. № 3101/17 г. на тричленен състав на ВАС, оставено в сила с определение № 1382/31.01.2018 г. по адм. д. № 13841/2017 г. на петчленен състав на ВАС. З. да отхвърли жалбата срещу оспорения отказ, тричленният съдебен състав е посочил, че длъжността "главен секретар" като висша професионална длъжност в МВР попада в категорията "държавен служител" по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а основанията и редът за прекратяването на служебното правоотношение на тази категория служители са регламентирани в Г. десета от ЗМВР. След анализ на приложимите разпоредби съдът е мотивирал извод, че по отношение на жалбоподателя не са изпълнени кумулативните предпоставки на чл. 232, ал. 1 ЗМВР за възстановяване на Костов на предишната или на друга подходяща длъжност в МВР. Приел е, че процедурата по назначаване и освобождаване от длъжността "главен секретар на МВР" е разписана в чл. 36 ЗМВР и тя изключва приложението на общите разпоредби. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Съдът е обосновал изводите си след съвкупна преценка на доказателствата и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Главният секретар се назначава по предвидения в чл. 36, ал. 3 ЗМВР ред. По този ред се прекратяват и неговите правомощия - чл. 36, ал. 7 ЗМВР. Тази законова регламентация по назначаването и освобождаването от длъжност "главен секретар на МВР" изключва приложението на общите разпоредби на чл. 226 ЗМВР и чл. 227 ЗМВР. Безспорно Г. К. е заемал длъжността "главен секретар на МВР" и именно от тази длъжност е освободен по предвидения в чл. 36, ал. 7 ЗМВР. Към момента на назначаването си като главен секретар на МВР касаторът не е могъл да заема друга държавна длъжност. С Указа на Президента на РБ са прекратени правомощията на Костов именно като главен секретар на МВР. Както обосновано е посочил съдът, заеманата от касатора длъжност в МВР преди прекратяване на правомощията и освобождаването му от длъжност не е на директор на ОДМВР-Б.. Видно от акт за сдаване на длъжност от 23.02.1017 г., Костов е сдал длъжността "главен секретар на МВР", а не директор на ОДМВР - Б.. Неоснователно е твърдението на касатора, че не е прекратено служебното му правоотношение с МВР, тъй като липсва заповед за прекратяване на служебно правоотношение, защото по реда на чл. 36, ал. 7 ЗМВР само са прекратени правомощията му като главен секретар. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗМВР главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в Министерството на вътрешните работи и е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, който трябва да отговаря на изискванията, предвидени в чл. 36, ал. 5 ЗМВР. Главният секретар се назначава на длъжността, предвид чл. 36, ал. 3 ЗМВР, т. е. тази длъжност не е изборна, за да бъде възстановяван на предходно заеманата длъжност в системата на МВР. Видно от Указ № 92/22.02.2017 г. и от заповедта на министъра на вътрешните работи за обявяване на Указа, Г. К. е освободен от длъжността "главен секретар", считано от датата на издаване на указа. Прекратяването на правомощията на главния секретар е извършено на основание чл. 36, ал. 3, ал. 6, т. 6 и ал. 7 ЗМВР, като с издадения Указ на президента на РБ жалбоподателят е и освободен от длъжност. Предвид специалната законова регламентация за длъжността "главен секретар на МВР", прекратяването на правомощията и освобождаването от длъжност изпълват по съдържание прекратяване на служебното правоотношение на лицето. Както правилно е прието в обжалваното решение, по отношение на Г. К. не са изпълнени и кумулативните предпоставки на чл. 232, ал. 1 ЗМВР за възстановяване на предишната, заемана до назначаването му за главен секретар, длъжност. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съдебен състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав