Решение № 9600 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. А. И., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, против Решение 1956/04.03.2025 г., постановено по адм. дело 249/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково, V състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 550/16.01.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че по отношение на молителя са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид факта, че причините на чужденеца да напусне страната си по произход били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Също така според касатора съдът не е изложил убедителни мотиви относно ситуацията в страната на произход, тъй като тя е от съществено значение за спазване на принципа на забрана за връщане . Наред с това в съдебно заседание Б. А. И. посочва, че животът му в Сирия е застрашен, тъй като братовчед му го е намушкал с нож в лявата част на тялото му по причина, че молителят бил откраднал сестрата на братовчед си, която го чакала в Турция да получи статут и да я вземе при него. Освен това сочи за заплахи за убийство от страна на братовчед му чрез приложението Whatsapp. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. Е. Хичовски, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя: справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. относно общото положение в Сирия, актуалната обществено-политическа обстановка в страната към 18.07.2025 г., състоянието на сигурността в провинция Халеб, актуалното положение на кюрдите и имат ли проблем с новата власт, какви са характерът и особеностите на военната служба при новото правителство, по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба, а също и продължават ли кюрдските сили да наемат хора за своите редици и доброволно или задължително е включването в кюрдските отряди; и справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 550/16.01.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Б. А. И. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Б. А. И. бил роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Халеб, с етническа принадлежност [заличен текст], с религия [заличен текст], семейно положение: женен, образование: начално, професия: общ работник. Прието е за установено, че същият бил напуснал страната си на произход Сирия в края на месец юни 2024 г., влизайки нелегално в Турция, където останал 40 дни, след което на 11.08.2024 г. влязъл нелегално в Република България през зелената граница с група от двадесет човека, достигнал с кола до гр. София, където бил в квартира 8 дни, след което се предал на полицията. Прието е, че в интервюто чужденецът изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е участвал в религиозна организация, общност или секта, в политически партии или организации, не бил заплашван, не му било оказвано насилие, не е отбил военната си служба и не е бил търсен за мобилизация. Заявил е също така, че майка му, едната му сестра и съпругата му продължавали да живеят в Сирия. Причината за напускане на държавата му по произход била войната, липсата на сигурност в страната, опасения, свързани с призоваването му за военна служба, а също и лошото икономическо положение - липсвали ток, вода, работа и пари. Според обясненията, дадени в интервюто от чужденеца - ако войната в Сирия приключи - би се завърнал в държавата му по произход. Причината да подаде молба за международна закрила в България била, че в България се спазвали човешките права. Посочва също така, че крайната му цел е била Германия, където да се устрои при брат си. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС били изготвени: справка с вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г. относно Сирийска арабска република и състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Халеб, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус и въоръжените групировки, които действат там, както и справка с вх. МД-02-109/29.11.2024 г. относно Сирийска арабска република, общото положение в страната и актуалната политическа обстановка към 29.11.2024 г., като е представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също са представени: справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 29.01.2025 г. и справка с вх. МД-02-77/03.02.2025 г. относно състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Алепо (Халеб), Хасака, Камишли, Латакия и Тартус след падането на режима на Башар Асад. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, като в него се сочат както фактическите, така и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Б. А. И.. Прието е, че молителят е напуснал по собствена воля Сирия, като не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също, че липсвали данни спрямо молителя да е осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход, не били налице и заплахи или оказано насилие, а също и осъдителна присъда или преследване по етнически или религиозни причини в Сирия. Наред с това е прието, че при анализ на информацията от общодостъпните източници за актуалното положение в Сирия, както и на данните в приложените по делото справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г. и справка с вх. МД-02-77/03.02.2025 г., е прието, че въпреки настъпилите нови обстоятелства, промяната в обществено-политическия живот в Сирия не рефлектирала пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, като към момента на постановяване на съдебното решение липсвали основания да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Освен това е прието, че информацията от различните информационни източници не сочела към датата на постановяване на съдебния акт в Сирия да са били регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които да са били дискриминационни сами по себе си или да са се прилагали по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които да са били непропорционални или дискриминационни, да е бил налице отказ на съдебна защита, изразяващ в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. На следващо място съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на бежанската история на чужденеца, а също и обективираната в справка с вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г., издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република, съгласно която се наблюдавала съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в Сирия, като било взето предвид влиянието на международни организации на територията на Сирия, предлагащи услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности, а също и обстоятелството, че ситуацията със сигурността в Сирия била стабилна и не можело да се говори за висока степен на насилие, поради което според съда обосновано било прието, че молителят не бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт. Съдът е приел формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като били съобразени с изложената пред него бежанска история и съпоставени с реалната обстановка в Сирия като цяло и с тази в провинцията, в която е живял чужденецът. Освен това според данните от представените в хода на съдебното производство справки относно актуалното положение в страната по произход на Б. А. И. общата обстановка в Сирия била подобрена в последните месеци, като поемането на държавната власт в Сирия от нови субекти не променяло положението в негативен аспект, доколкото от информацията по справките ставало ясно, че смяната на властта не била довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие, а дори напротив - тенденциите за общото положение в Сирия били по-скоро положителни, като се работело за възстановяване на реда и подобряване общото положение на населението чрез предоставяне на хуманитарни помощи и предоставяне на равни права. Всичко това според съда било потвърдено и от журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български, а и световни медии. Предвид всичко изложено съдът е приел, че не можело да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, Б. А. И. ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт, какъвто дори и да бил налице - същият не бил повсеместен и не бил насочен пряко към мирните граждани на страната. Прието било също така, че към момента на постановяване на първоинстанционното решение в Сирия не била налице ситуация на изключително безогледно насилие или такава, обосноваваща извод за съществуване на реален висок риск чужденецът да понесе тежки посегателства, като дори самият молител не споделял конкретни обстоятелства, представляващи непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Б. А. И.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В проведеното на 18.11.2024 г. интервю същият сочи предимно икономически причини за напускане на Сирия липсата на ток, вода, работа и пари, като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Освен това предвид обстоятелство, че крайната цел на пътуването му е била Германия, то следва да се приеме, че в конкретният случай чужденецът е икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Наред с това задължението на молителя да отбие наборната си задължителна военна служба също не би могло да обоснове страх от лично преследване, тъй като опасенията му от възможността да бъде взет за военна служба не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. В тази връзка следва да бъде посочено също, че съгласно представена пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г., съдържаща информация за това какви са характерът и особеностите на военната служба при новото правителство, по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба, а също и продължават ли кюрдските сили да наемат хора за своите редици и доброволно или задължително е включването в кюрдските отряди, през февруари 2025 г. няколко източника съобщавали, че назначеният за президент на преходния период Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. В статия на арабски език на Шведският център за информация (SCI) е посочено, че войниците, подофицерите и офицерите щели да се набират чрез интензивни програми, които се отклонявали от традиционните академични стандарти и правила за обучение, като този процес имал за цел да ускори обучението на военни и на служители на силите за сигурност, за да отговори на потребностите на новата държава. Освен това според официални източници на провинция Тартус, която е отрекла слуховете за призоваване и наемане на мъже за военна служба, военната служба в Сирия вече била доброволна. В справката е посочено също така, че преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение, като според различни източници сирийската армия щяла да се превърне в армия от доброволци, в която населението щяло да бъде насърчавано да участва с цел осигуряване на границите на страната. Освен това е изложено, самата наборна служба била легитимно право на държавата и като цяло не отговаряла на изискванията на член 9 от Директива 2011/95/ЕС. Наред с това според сирийски военни представители новата армия се състояла главно от членове на Хаят Тахрир ал Шам и други съюзнически въоръжени групировки, а не от наборници без военен опит. По отношение на направеното от касационния жалбоподател в съдебно заседание за първи път пред касационната инстанция твърдение, че е бил намушкан с нож и заплашван с убийство от братовчед си, настоящата съдебна инстанция съобрази, че видно от Протокола от проведеното интервю чужденецът изрично е заявил, че не е заплашван и не му било оказвано насилие. В хода на административното производство лицето е информирано писмено, на разбираем за него език, за реда, по който се развива производството, за неговите права и задължения, като чужденецът е дал съгласие за провеждане на интервюто, осигурен му е бил преводач, посредством превода, като му е дадена възможност да изложи бежанската си история. След провеждане на интервюто протоколът му е прочетен на разбираем за него арабски език, като с подписа си е удостоверил, че няма забележки по него. В тази връзка противно на изложеното в хода на делото по същество - именно от данните по делото и изявленията на самия касатор се налага изводът, че причините му да напусне страната му по произход са с икономически характер и са свързани със стремежа му към по-добър живот обстоятелства, които както правилно е приел и съставът на АС - Хасково - не обуславят предоставянето на търсената международна закрила. Версията, че лицето, е било намушкано и заплашвано с убийство, е развита за първи път в касационното производство, като същата противоречи на изложените в бежанската история твърдения. Според настоящия касационен състав изложените очевидни противоречия в бежанската история водят до извод за нейната неистинност и за въвеждане на нови твърдения в хода на процеса с цел получаване на статут, поради което не следва да бъдат кредитирани. Обосновани, на следващо място, са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Б. А. И. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от съда, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от Б. А. И. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, на които се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията от представените в съдебното производство справки, а също и тази от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, съгласно които броят на завърналите в Сирия продължавал да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. - ВКБООН продължавал да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Видно от данните от справките - на 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, като пътуващите нямало да бъдат арестувани при пристигането си в Сирия, а само щели да бъдат информирани за текущия си правен статус, освен ако нямали активни съдебни производства от страна на прокуратурата. Също така за първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнасяла суров петрол. Наред с това на 05.09.2025 г. в присъствието на президента Ахмед ал Шараа бил създаден Сирийски фонд за развитие, който бил предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Освен това от данните в справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. може да се направи извод за подобрение на обществено политическата ситуация в Сирия очаквало се създаването на Народно събрание, Федералният съвет на Швейцария, а също и Съединените щати отменяли наложените на Сирия икономически санкции, което било прието за положителна стъпка в развитието и възстановяването на Сирийската държава. На 04.06.2025 г. турският министър на отбраната заявил пред международната информационна агенция, че турското военно присъствие сирийската територия щяло да бъде преоценено след като Сирия постигнела мир и стабилност, както и когато заплахата от тероризъм в региона бъдела напълно премахната. Освен това според същата справка сирийският министър на здравеопазването посетил Турция и подписал Оперативен протокол за Кардиологичната болница в Дамаск и за Онкологичната болница в Алепо, като това споразумение, приветствано от турския министър на здравеопазването бележело важна стъпка в двустранното сътрудничество в областта на здравеопазването, в което сътрудничество Турция допринасяла с опит в планирането и управлението на двете болници. Освен всичко изложено следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самият Б. А. И. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично в проведеното интервю е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На последно място следва да се посочи, че е спазен и принципът на забрана за връщане . Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ( refouler ) бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представените справки за ситуацията в Сирия, обосновано председателят на ДАБ е приел, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът non-refoulement - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 550/16.01.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Б. А. И. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,