Решение № 13794 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3942/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Общинско предприятие Строителство, ремонт и озеленяване , ЕИК 0007764910368, със седалище и адрес на управление: гр. Самоков, ул. Македония 34, представлявано от управителя Н. Стойнев, против Решение 1629 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело 1019/2023 г. по описа на Административен съд София област. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението със законните последици и се претендират разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ръководителят на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София област, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а решението, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Ответницата С. Д. Д., в качеството си на наследник на пострадалия Д. А. Д., чрез адв. Н. Нейчев, оспорва жалбата като неоснователна. Ответниците Р. К. Д. и А. Д. Д., редовно уведомени, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София област е Решение 2153-22-17/10.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София област, с което е оставено в сила Разпореждане 5104-22-52/29.05.2023 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - София област, с което декларираната злополука с вх. 5104-22-30/16.03.2023 г., станала с Д. А. Д. на 06.04.2022 г. се приема за трудова по чл.55, ал. 1 от КСО. От фактическа страна е установено, че Д. А. Д. бил назначен в Общинско предприятие Строителство, ремонт и озеленяване с Трудов договор 12/14.01.2022 г., на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, във връзка с чл.70, ал.1 от КТ, считано от 17.01.2022 г. със срок за изпитване 6 месеца, на длъжност строител , на пълно работно време - 8 часа, а с Допълнително споразумение 119 от 15.07.2022 г. срокът на договора е удължен до 18.01.2023 г. С декларация, вх.5101-22-30/16.03.2023 г. до ТП на НОИ- София област, Р. К. Д.- наследница и съпруга на пострадалото лице, е декларирала трудова злополука, станала на 06.04.2022 г. Извършено е разследване на злополуката от представители на ТП на НОИ - София област, Дирекция Инспекция по труда София област и работодателя, като за резултатите от проверката е съставен Протокол 5103-22-9/12.05.2023 г. От протокола е видно, че на 06.04.2022 г. пострадалият е извършвал ремонтни дейности в читалище Младост - 2003 , находящо се в гр.Самоков, ул. Граф Игнатиев 2, при което пада от височина 2,00 метра. По сведения от съпругата му, Д. не е могъл да се изправи и се е наложило тя, заедно със сина му да отидат на място, да извикат екип на спешна помощ и същият да бъде хоспитализиран. Изписан е на 11.04.2022 г. В епикризата от МБАЛ- Самоков са описани множеството фрактури, обработените рани, [заличен текст]. Постепенно, след дехоспитализацията, състоянието на пострадалия се влошило, същият се обездвижил, не могъл да работи, наложили се последващи интервенции и хоспитализации, медикаментозно лечение с антикоагулантни препарати, настъпили усложнения на [заличен текст], съответно хирургично отстраняване на [заличен текст] и в рамките на около година пострадалият починал. При тези данни длъжностното лице, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, е издало разпореждането от 29.05.2023 г., с което е приел, че злополуката, станала с Д. А. Д. е трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е обжалвано по административен ред по чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ София област, който със своето Решение 2153-22-17/10.07.2023 г., предмет на съдебен контрол, е отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането, като е възприел изложените в него обстоятелства. Първоинстанционният административен съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, като е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е допустимо, валидно и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изложени са мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1/ внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2/ злополуката да е станала с осигурено лице; 3/ неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4/ причинна връзка- неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5/ увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6/ наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Първоинстанционният съд правилно е установил предмета на спора, а именно, че злополуката с Д. Д. се е случила по време, във връзка или по повод на изпълняваната работа или при друга работа, извършвана в интерес на предприятието Общинско предприятие Строителство, ремонт и озеленяване . Мотивирано е изложил аргументи, макар и лаконични, на база анализ на събраните писмени доказателства и показанията на свидетелите, че уврежданията на починалия Д. А. Д. са получени при осъществяване на дейност, която е във връзка и по повод с изпълняваната и възложена му работа като строителен работник. Събраните данни сочат, че той, заедно с още един работник, са били на обекта в гр.Самоков- читалище Младост 2003 , в рамките на работното време, за пореден, трети ден през месец април 2022 г., съгласно събраните свидетелски показания на председателя на читалището Л. Ш. и предвид нотариално заверената клетвена декларация от Е. Б.- работеща в читалище Младост 2003 , за да извършват неотложен ремонт на помещенията там. Свидетелските показания сочат, че работниците не са за първи път на обекта, който е държавна институция, съответно те са известни на работещите там, вкл. с имената си. Логични и вътрешно непротиворечиви са показанията на Ш. относно инцидента, случил се с Д. Д. и съдът правилно ги е кредитирал, тъй като те са и в съответствие с останалите писмени доказателства по делото. С оглед събраните доказателства, правилно административният съд е приел, че Д. е изпълнявал трудовите си задължения като служител на общинското дружество в момента на настъпване на злополуката, а релевантните факти и обстоятелства са установени въз основа на официални документи, вкл. фиш за спешна медицинска помощ, издаден от ЦСМП - Самоков и епикриза от МБАЛ- Самоков, които се ползват с материална и формална доказателствена сила, съгласно чл. 58, ал. 6 от КСО, като по делото не са представени доказателства, които да оборят констатациите в протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката. С оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата, първоинстанционния съд е постановил едно законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответницата С. Д. за присъждане на разноски е основателна. Видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 23.04.2024 г. от страна на адв. Нейчев, същите възлизат на 500 лева, които следва да бъдат присъдени на основание чл.143, ал. 3 АПК и заплатени, на осн. §1, т.6 АПК, от Община Самоков. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,