Решение № 579 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5047/2008 г.

Решение № 579 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5047/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК, образувано по молбата на ЕТ "Р", със седалище гр. Г. за отмяна на влезлите в сила решения по гр. дело № 2188/1998 г. на ВКС. на РБ, V-то г. о., решение по гр. дело № 117/1998 г. на Габровския окръжен съд и решение по гр. дело № 485/1997 г. на Габровския районен съд. Молителят твърди, че новото обстоятелство, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е договор за наем, който бил подправен и на който не личат подпис и печат, основанието да иска отмяна на порочните, но влезли в сила съдебни актове. Ответникът по молбата за отмяна М. Б. И. от гр. Г. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306 ГПК, затова е допусната за разглеждане в открито съдебно заседание, но по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: уважаването на ревандикационния иск срещу молителя, в качеството му на ответник по предявения от М. И. иск, по чл. 108 ЗС. е аргументирано от съдилищата с възникналите правоотношения между страните, по силата на договор за наем на недвижим имот, подписан надлежно от тях, в присъствие и на двама свидетели. Договорът за наем от м. ноември 1994 г. е бил предмет на обсъждане от всички съдебни инстанции, неговата действителност не е била оспорена от молителя, по реда и условията на чл. 154 ГПК (отм.). Молителят не твърди в настоящето производство, че е установена неистинност на договора за наем, по надлежния ред, което обстоятелство би било основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което касационният съд счете, че позоваването на договора за наем, който не е ново за страната доказателство и което й е било известно в хода на съдебното производство и обсъждано от съдилищата, както и отсъствие на твърдения или доказателства, че този документ е обявен за неистински по надлежния съдебен ред, не представляват основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК, поради което молбата за отмяна на влезлите в сила съдебни актове е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горните съображения, ВКС. на РБ, II-ро г. о.