Решение № 7407 от 14.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6875/2023 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена молба от Директора на ТП на НОИ Бургас с правно основание чл.237 от АПК във връзка с чл. 239, т. 3 от АПК за отмяна на влязло в сила Решение 2124/21.11.2022 год. постановено по административно дело 2191/2021 год. по описа на Административен съд Пловдив. В молбата се твърди, че с горепосоченото решение Административен съд Пловдив е отменил решение 1040-02-138/23.07.2021 год. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено разпореждане О-02-000-00-01473697/09.06.2021 год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист Е20198483563 на Л. К. В.. При постановяване на решението си административният съд се е съобразил с представеното и влязло в сила решение 2386/03.12.2021 год. постановено по гр.д. 5089/2021 год. по описа на Районен съд Пловдив, с което е установено, че В. е работил по трудово правоотношение при БАЛКАНКАРЕЛЕКТРОБУСИ ЕООД по трудов договор 018/23.11.2018 год. на длъжност Машинен оператор металорежещи машини, трета категория труд от 23.11.2018 год. до 07.12.2020 год. Молителят посочва, че решението на Районен съд Пловдив е било отменено с влязло в сила решение 50190/10.03.2023 год. постановено по гр.д. 2100/2022 год. по описа на ВКС. Съгласно решението на ВКС се отменя на основание чл.304 от ГПК влязло в сила решение 2386/03.12.2021 год. по гр.д. 5089/2021 год. на Районен съд Пловдив в частта, с която е признато за установено по отношение на БАЛКАНКАРЕЛЕКТРОБУСИ ЕООД, че Л. К. В. е работил при него по трудово правоотношение по трудов договор 018/23.11.2018 год. на длъжност Машинен оператор металорежещи машини, трета категория труд от 23.11.2018 год. до 07.12.2020 год. и делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Пловдив. Молителят счита, че е налице хипотезата на чл.239, т.3 от АПК, съгласно която актът подлежи на отмяна ако същият е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая отменения в последствие акт е решение 2386/03.12.2021 год. на Районен съд Пловдив. Прави искане съдът на основание чл.239, т.3 от АПК да отмени влязлото в сила решение 2124/21.11.2022 год. постановено по адм.д. 2191/2021 год. по описа на Административен съд Пловдив и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците К. З. В., А. Л. В. и К. Л. В. (конституирани като страни в производството с определение от 16.11.2023 год. като наследници на Л. К. В.) чрез адв.Н. Назърова в писмен отговор, намират молбата за неоснователна. Считат решението на Административен съд Пловдив за правилно, тъй като при произнасянето си съдът не е взел предвид само решението на районния съд. Прави се искане съдът да остави без уважение молбата за отмяна на влязло на сила решение като неоснователна и недоказана. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира за установено следното: Съдът намира искането за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.239, т.3 от АПК за подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т.3 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Съгласно чл.239, т.3 от АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Видно от съдебното решение, чиято отмяна се иска, първоинстанционният съд е приел, че с решение 2386/03.12.2021 год. по гр.д. 5089/2021 год. на Районен съд Пловдив е признато за установено по отношение на БАЛКАНКАРЕЛЕКТРОБУСИ ЕООД, че Л. К. В. е работил при него по трудово правоотношение по трудов договор 018/23.11.2018 год. на длъжност Машинен оператор металорежещи машини, трета категория труд от 23.11.2018 год. до 07.12.2020 год. В следствие на установеното с решението на районния съд, административният съд е уважил жалбата на В. срещу решението на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано на В. отпускане на парично обезщетените за временна неработоспособност поради общо заболяване по БЛ Е20198483563. Към молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е приложено решение 50190/10.03.2023 год. постановено по гр.д. 2100/2022 год. по описа на ВКС, с което на основание чл.304 от ГПК се отменя влязло в сила решение 2386/03.12.2021 год. по гр.д. 5089/2021 год. на Районен съд Пловдив в частта, с която е признато за установено по отношение на БАЛКАНКАРЕЛЕКТРОБУСИ ЕООД, че Л. К. В. е работил при него по трудово правоотношение по трудов договор 018/23.11.2018 год. на длъжност Машинен оператор металорежещи машини, трета категория труд от 23.11.2018 год. до 07.12.2020 год. и делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Пловдив. Както бе посочено по-горе съгласно нормата на чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Соченото основание за отмяна изисква правните последици на отменения акт да са в условията на преюдициалност за правоотношението предмет на съдебното решение, както и тази отмяна да е влязла в сила след приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Първата предпоставка е налице. Втората предпоставка обаче не е налице. Видно от приложеното решение на ВКС, съдът отменя частично решението на Районен съд Пловдив и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В молбата за отмяна самият молител посочва, че в Районен съд Пловдив е образувано гр.д. 4024/2023 год., което е висящо към датата на завеждане на молбата за отмяна. Следователно към датата на подаване на молбата за отмяна производството пред Районен съд Пловдив е висящо и не е налице влязъл в сила акт на съд, който в последствие е бил отменен. Във връзка с горното съдът намира искането за отмяна подадено на основание чл.239, т.3 от АПК за неоснователно и като такова същото следва да се отхвърли. Процесуалният представител на ответниците е направил искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно. По делото са представени три договора за правна защита и съдействие, в които е договорен и отразен като заплатен адвокатски хонорар за всеки един от ответниците в размер на по 500 лева. Направеното възражение от страна на молителя за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл.9, ал.4 от Наредба 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение или отговор на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство в открито съдебно заседание възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по реда на чл. 7 или чл. 8, но е не по-малко от 750 лева. В конкретния случай договореното възнаграждение е в размер на 500 лева, т.е. под минимално определения с наредбата и не се явява прекомерно. Следва да се осъди ТП на НОИ Бургас да заплати на всеки от ответниците К. З. В., А. Л. В. и К. Л. В. разноски по делото в размер на по 500 лева представляващи адвокатски хонорар. По изложените съображения, Върховен административен съд, шесто отделение