Решение № 15612 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13610/2014 г.

Решение № 15612 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13610/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Съдебно производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Милка Ангелова Чонева от гр. Свиленград, за отмяна на решение № 8338 от 19.06.2014 г. по адм. дело № 16199/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 236 от 25.09.2013 г. по адм. дело № 329/2013 г. на Административния съд - гр. Хасково, на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. С решението, чиято отмяна се иска е оставено в сила решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на молителката срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-118/30.11.10 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахване на незаконен строеж "Вилна сграда", находяща се в землището на с. Дъбово, общ. Любимец, обл. Хасково, заливен обем на яз. "Ивайловград" под хоризонтал 131,00 с извършители Стойчо Фиданов Драганов и Денко Николов Чонев. Съдът е приел, че процесният строеж е извършен без да е издадено строително разрешение, строежът попадал във водозаливната зона - "чашката" на язовир "Ивайловград", в терен - публична държавна собственост. Тази му характеристика била основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица "премахване". ВАС е счел, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е приел, че се касае до незаконен строеж, който подлежи на премахване. Съгласно твърденията, изложени в искането и обоснованите въз основа на тях доводи, отмяната се иска на основание допуснатите от тричленния състав нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила при разглеждане на спора в касационната му фаза. Формално се сочат и нови писмени доказателства: определение № 1437 от 30.01.2013 г. по адм. дело № 852/2013 г. на ВАС, според което вещните права, придобити по време на брака, били в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити. Имотът се явявал съпружеска имуществена собственост и жалбоподателката имала самостоятелно право на обжалване на административния акт за премахване на незаконен строеж - семейна имуществена собственост. Ответникът по искането - началникът на РДНСК Южен централен район - не взема становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира следното: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови писмени доказателства от съществено значение за делото са онези, които страната, дори при положена достатъчна грижа за водене на процеса, не е могла да узнае или представи по делото. Наред с това, новите доказателства трябва да установяват факти, съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, а не да свидетелстват за нововъзникнали обстоятелства. Цитираното в искането за отмяна определение № 1437 от 30.01.2013 г. по адм. дело № 852/2013 г. на ВАС не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и е неотносимо. В производството по делото и пред двете инстанции е прието, че за молителката е налице правен интерес да обжалва процесния административен акт за премахване на незаконния строеж. За да е налице основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 5 АПК, е необходимо страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Видно от данните по делото пред касационната инстанция молителката е била редовно призована за съдебното заседание и е била представлявана пред съда от адвокат Гергана Трифонова Караджонова. Същата е надлежно представлявана от пълномощник и правото й на участие в делото и на процесуална защита е упражнено по реда, предвиден в закона. Ето защо, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. Поради всичко изложено, съдът приема, че в разглежданата хипотеза не се установява наличие на нови факти, подкрепени с новооткрити или новосъздадени писмени доказателства от значение за делото. Ето защо липсват предпоставките за отмяна на атакуваното решение на основание чл. 231, т. 1 и т. 5 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав, счита, че молителката прави доводи за непълнота на доказателствата и необоснованост, а не за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание за отмяна, нито основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и сл. АПК. Оплакванията в искането за отмяна следва да се квалифицират като такива за неправилност на решението поради необоснованост - основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 АПК. Тези оплаквания не подлежат на разглеждане в извънредното извънинстанционно производство за отмяна, а представляват основания за отмяна в производството по реда на касационното обжалване, където предмет на спора е правилността на съдебното решение. В случая решението е влязло в сила и оплакванията за неправилност са недопустими. Предвид горното, искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,