Решение № 163 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3213/2007 г.

Решение № 163 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3213/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. М. от гр. К. против въззивно решение № 53 от 15.03.2007 г. по в. гр. д. № 6 по описа за 2007 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е оставено в сила решение № 85 "в" от 20.11.2006 г. по гр. д. № 1946/2005 г.на Районен съд Казанлък. Посоченото касационно основание е чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в неуважаване на направено искане за възлагане по чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като възложи допуснатия до делба имот в неин дял. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.) В съдебно заседание касаторката поддържа жалбата си. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Производството е за съдебна делба-във фазата по извършването й. Въззивният съд е оставил в сила решението, с което е изнесен на публична продан следния недвижим имот: апартамент № 1, на втори етаж от жилищен блок на ул. "Н. Р." № 7 в гр. К., състоящ се от дневна, кухня, две спални, баня-клозет, антре, изба № 15 и таван № 7, ведно със съответните части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, с пазарна цена 76 840 лв. приравни дялове: за Н. Г. М. и Д. Г. М. Съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касаторката твърди, че своевременно е направила искане за възлагане и отговаря на условията на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) - при откриване на наследството е живяла в него и не притежава друго жилище, поради което съдът е следвало да извърши делбата по този ред, а не да изнесе имота на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.). Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касаторката. В конкретния случай съсобствеността по отношение на допуснатия до делба неподеляем имот е възникнала не само по наследяване, но и по друг способ - дарение (извършено с н.а. № 89, т. II д. 443/21.02.1994 г.) и всеки един от съделителите има двойно качество и на наследник (за 2/6 ид. ч. от имота) и на приобритател по тази сделка (за 4/6 ид. ч. от имота). За тази хипотеза-съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.5.2004 г. по т. д. № 1/2004 г. ОСГК е приел, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост - съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) Делбата следва да се извърши на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.) - чрез изнасяне на имота на публична продан, в какъвто смисъл е и постановения въззивен акт. Подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изложеното и предвид липсата на наведено друго касационно основание, Върховен касационен съд, състав на III г. о.