Решение № 15012 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3452/2013 г.

Решение № 15012 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3452/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и "Трансспед" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Одрин" № 18, подадена чрез процесуалния му представител адв. Хаджиева, срещу решение № 2819/20.12.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1565/2012 г. С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП се обжалва решението в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261105729/12.01.2012 г. относно непризнато право на данъчен кредит на ревизираното лице в размер на 420 лв. и определеното задължение за лихва за данъчния период м. март 2008 г. по фактура № 393/04.03.08 г., издадена от "Спедит" ЕООД. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че въпросът относно собствеността на превозното средство на превозвача е ирелевантен за това реално ли е осъществен транспортът на стоките. Не е доказано наличието на спедиционен договор между жалбоподателя и "Поля-63" ООД, което дружество е получател на стоките. Заявката-договор не е доказателство за това по изложените от съда мотиви. Налице е сключен договор за международен превоз на стоки между "Спедит" ЕООД като превозвач и "Поля-63" ООД, но жалбоподателят няма как да бъде включен в правоотношението като възложител на международния превоз. "Спедит" ЕООД не е представило поисканите му в хода на ревизията доказателства за осъществения международен превоз. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Трансспед" ЕООД срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Трансспед" ЕООД оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Хаджиева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С касационната жалба на "Трансспед" ЕООД решението се обжалва в частта му, в която е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу РА № 261105729/12.01.2012 г., относно непризнато право на данъчен кредит в общ размер 1596 лв. и лихви за забава по фактури, издадени от "ТИ ЕС ТИ" ООД и "НОМАТ" ЕООД. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните и не е отделил спорното от безспорното с нарочно определение или с доклад по реда на чл. 146 ГПК. На практика съдът е оспорил осъществените от жалбоподателя последващи доставки без това да е било направено от ревизиращите органи при липса на мотиви в РА и в потвърждаващото го решение. По делото са представени множество писмени доказателства, които заедно със заключението на вещото лице по назначената ССЕ, установяват реалност на процесните доставки и на последващите такива. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на направените разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва същата по съображения, изложени чрез процесуалния му представител юрк. Рашева в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са допустими, а разгледани по същество - неоснователни. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 261105729/12.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 403/12.04.2012 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. Със същия на ревизираното дружество "Трансспед" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит и е определено задължение за лихва с мотиви за липса на реални доставки на услуги по фактури, издадени от "СПЕДИТ" ЕООД, "ТИ ЕС ТИ" ООД и "НОМАТ" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 вр. чл. 9 ЗДДС. Първоинстанционният съд е отменил РА в частта му относнонепризнато право на данъчен кредит на ревизираното лице в размер на 420 лв. и определеното задължение за лихва за данъчния период м. март 2008 г. по фактура № 393/04.03.08 г., издадена от "Спедит" ЕООД. Отхвърлил е като неоснователна жалбата в останалата й част. За да отмени като незаконосъобразен РА в посочената част, е приел, че представените доказателства потвърждават тезата на жалбоподателя, че от страна на "Поля-63" ЕООД му е възложено да организира от свое име и за сметка на възложителя транспорт на стоки - машини от негов доставчик в Австрия, както и че в изпълнение на този договор за спедиция жалбоподателят в качеството му на спедитор е сключил договор за превоз на товари от Австрия до България със "Спедит" ЕООД. В представената международна товарителница като товародател фигурира австрийската фирма, като получател - "Поля-63" ЕООД и превозвач - "Спедит" ЕООД. Дадени са писмени обяснения от представляващия "Поля-63" ЕООД и по реда на чл. 192 ГПК от този търговец са представени многобройни писмени доказателства, доказващи превозното правоотношение, в т. ч. фактури и ЧМР за превоза на стоките, идентично с представеното от жалбоподателя в хода на ревизията. Спедиционният договор по чл. 361, ал. 1 от ТЗ не следва да бъде сключен задължително в писмена форма като условие за неговата действителност. Преценката за наличието на такъв следва да бъде направена след съвкупна преценка на представените от страните доказателства. Кадровата обезпеченост на прекия доставчик е установена от ревизиращите органи в хода на ревизията, като фактът дали превозното средство е регистрирано като собствено на превозвача или не е ирелевантен и не може сам по себе си да обоснове извод за липса на реално осъществен транспорт. Така постановеното решение е правилно. Както е посочил първоинстанционният съд в мотивите на своето решение, спедиционният договор по чл. 361, ал. 1 от ТЗ не следва да бъде сключен задължително в писмена форма като условие за неговата действителност. Преценката за наличието на такъв следва да бъде направена след съвкупна преценка на представените от страните доказателства. В хода на ревизията органът по приходите не е извършил насрещна проверка на "Поля-63" ООД, въпреки че от страна на управителя на ревизиращото дружество е дадено писмено обяснение, според което предмет на фактура № 393/04.03.2008 г., издадена от "Спедит" ООД, е транспортна услуга - спедиция и във връзка с нея е издадена от дружеството фактура № 569/04.03.2008 г. към клиент "Поля-63" ООД. Поради това, законосъобразно от "Поля-63" ООД са изискани в първоинстанционното производство доказателства по реда на чл. 192 ГПК вр. чл. 144 АПК. Освен фактура № 569/04.03.2008 г., издадена от дружеството - жалбоподател на "Поля-63" ООД с предмет "спедиторска услуга Австрия-България" и вписан рег. номер на преводното средство, са представени и 2 бр. международни товарителници, в които е вписан същият рег. № . Третото лице представя и доказателства за извършено плащане по банков път по фактурата в полза на "Трансспед" ЕООД - платежно нареждане и банково извлечение № 12/20.03.2008 г. и счетоводна справка за завеждане в счетоводството на дружеството доставените от австрийското дружество машини, счетоводни документи, установяващи счетоводното отразяване на фактура № 569/04.03.2008 г. Заключението на вещото лице по назначената ССЕ потвърждава счетоводните записвания при "Поля-63" ООД и при жалбоподателя по двете фактури. Липсата на спедиторски договор и заявка-договор не обосновава извод за липсата на облигационно правоотношение между жалбоподателя и превозвача. Издадените фактури и извършените плащания доказват тази връзка. От страна на "Поля-63" ООД не се оспорва, че е възложила осъществяването на транспорта на жалбоподателя и че плащането за този транспорт, независимо, че е осъществен от друг превозвач - "Спедит" ООД, е към жалбоподателя. Обстоятелството, че превозвачът има наети по трудови договори шофьори, осъществяващи международни превози, е установено в хода на ревизията. В тази връзка правилен и законосъобразен е изводът на Пловдивския АС, че непредставянето от страна на превозвача на доказателства за това, чия е собствеността върху превозното средство, с което е осъществен транспортът, е ирелевантен по отношение реалността на транспортната услуга. Налице е противоречие в самите доводи на касатора, наведени в касационната жалба. От една страна се твърди, че е налице договор за международен превоз на стоки по 2 бр. ЧМР, който е изпълнен от "Спедит" ООД като превозвач и от друга се твърди, че липсват доказателства за реално осъществения транспорт от посочения превозвач. За да отхвърли жалбата на "Трансспед" ЕООД в останалата част, съдът е изложил следното в мотивите на своето решение: С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 21/23.03.07 г., издадена от "Номат" ЕООД, с предмет "транспортна услуга". Жалбоподателят поддържа тезата, че "Агри България" ЕООД е възложило на "ПИМК" ООД да организира от свое име и за сметка на възложителя транспорт на стоки - череши от негов доставчик от Италия. "ПИМК" ООД превъзлага спедиционната услуга на "Трансспед" ЕООД, а той от своя страна сключва договор за превоз с "Номат" ЕООД. Следователно, жалбоподателят твърди, че в хипотезата на чл. 363 от ТЗ на него му е превъзложена спедиционната услуга без да е налице овластяване от доверителя. В хода на ревизията управителят на "Трансспед" ЕООД представя международна товарителница, в която е записан изпращач "Нуова Агримедитерранея" - Италия, превозвач -"Номат" ЕООД, получател "Агри България" ЕООД. От страна на "Номат" ЕООД не са представени в хода на ревизията поисканите му при насрещната проверка писмени обяснения и документи. Съдът е обсъдил представените в хода на съдебното производство по реда на чл. 192 ГПК писмени доказателства от страна на "Агри България" ЕООД и е приел, че те доказват наличието на сключен договор между "Агри България" ЕООД и "ПИМК" ООД, по силата на който първото дружество възлага на второто да осъществи транспорт на череши реколта 2006 от Италия до България, видно от поръчка № 4/18.01.07 г. Няма пречка изпълнителят по договора да превъзложи извършването на транспортната услуга на трето лице, но доказателствата сочат, че това е превозвачът "Номат" ЕООД, а не жалбоподателя. Шофьорът Балджиев, който е приел стоката и се е подписал в международната товарителница за превозвача "Номат" ЕООД, в транспортен документ № 22/13.03.07 г., изготвен при натоварването на стоката, като превозвач/спедитор фигурира "ПИМК" ООД, а Балджиев се е подписал като негов представител. В кантарната бележка при получаването на стоката от "Агри България" ЕООД в с. Радиново, Пловдивска обл. отново като превозвач/спедитор фигурира "ПИМК" ООД, а от негово име се е подписало лицето, осъществило фактически транспорта на стоката - Георги Балджиев. Не може да се приеме, че само фактура № 13/20.03.07 г., издадена от жалбоподателя на "ПИМК" ООД, която е представена едва в съдебното производство и не е подписана, доказва наличието на правоотношение между тези две дружества. Вещото лице по назначената ССЕ констатира счетоводното отразяване на тази фактура само при жалбоподателя. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 290 лв. по фактура № 4907/29.02.08 г., издадена от "ТИ ЕС ТИ" ООД. От страна на оспорващия се поддържа тезата, че "Шортман" ООД му е възложил да организира от свое име и за негова сметка транспорт на стоки от Италия до България. От своя страна той е превъзложил спедиционната услуга на "ТИ ЕС ТИ" ООД, което дружество сключва договор за превоз с ЕТ "Геней-Георги Римов". От представените доказателства се установява, че "ТИ ЕС ТИ" ООД действително е сключило договор за международен превоз на товари с превозвача ЕТ "Геней-Георги Римов" /заявка-договор, доказателства, изходящи от ЕТ за изпълнението на договора - фактура, лиценз, свидетелство за регистрация на МПС, пътен лист, ЧМР/. От международната товарителница /ЧМР/ се установява, че получател на стоката е "Шортман" ООД. От представляващия това дружество е дадена декларация, според която е получена стоката, предадена му от превозвача - ЕТ "Геней-Георги Римов", но от името на друго дружество - "Хаус Систем" - София, тъй като с това дружество има сключен договор за складово помещение. Посоченото не потвърждава тезата на жалбоподателя, че между него и "Шортман" ООД има сключен спедиционен договор. Представената едва в хода на съдебното производство фактура № 565/29.02.08 г., издадена от жалбоподателя на "Шортман" ООД, неподписана от представител на получателя, не доказва наличието на правоотношение между двете дружества. Вещото лице по назначената ССЕ констатира счетоводното отразяване на тази фактура само при жалбоподателя. Касационната жалба на Трансспед" ЕООД също е неоснователна. Според настоящия състав на Върховния административен съд, първо отделение, в тази част решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно. Неоснователен е доводът на касатора за липсата на определение, с което съдът е разпределил доказателствената тежест между страните. Това е направено с разпореждане от 15 май 2012 г. /л. 1838/. Не представлява съществено процесуално нарушение липсата на изрично определение, с което се отделя спорното от безспорното, нито е вярно твърдението в касационната жалба, че съдът се е позовал на неоспорени от ревизиращите органи факти и обстоятелства, касаещи последващата реализация на процесните услуги, за да потвърди РА. В искането до управителя на ревизираното дружество, връчено му в хода на ревизията изрично е посочено да се дадат писмени обяснения с конкретни данни за това къде са използвани услугите. Както е посочено в мотивите на обжалваното решение, фактура № 13/20.03.07 г., издадена от жалбоподателя на "ПИМК" ООД и фактура № 565/29.02.08 г., издадена от него на "Шортман" ООД, не са представени в хода на ревизията. Отделно от това, на стр. 3 от решение № 403/12.04.2012 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, е посочено, че е невъзможно да се установи връзката между превозвач и получател на стоката, вписани в ЧВР / "Номат" ЕООД, "Агри България" ЕООД/, от една страна и "Трансспед" ЕООД и "ПИМК" ООД, от друга. По аналогичен начин е констатирано несъответствие между посочения в ЧМР превозвач ЕТ "Геней-Георги Римов" и това, че доставчик по фактурата, издадена на жалбоподателя за транспортна услуга, е "ТИ ЕС ТИ" ООД. В РД е посочено, че не може да се установи какъв точно е предметът на доставката, тъй като нито доставчикът, нито ревизираното дружество представят договори. Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената ССЕ правилно са преценени от първоинстанционния съд. Изводите му по отношение на това кои факти и обстоятелства следва да се приемат за доказани и кои не настоящата касационна инстанция намира също за правилни и обосновани. С оглед на изложеното, решението на Админисративен съд- Пловдив на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК следва да бъде оставено в сила. За касационната инстанция на страните разноски не следва да се присъждат. От страна на втория касатор са направени такива само за държавна такса. Останалите, включени в списъка, касаят първоинстанционното производство. Фактура за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция не е представена. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение