Решение № 3736 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16238/2010 г.

Решение № 3736 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16238/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, срещу решение № 12645/28.10.2010 г., по адм. д. № 15928/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени изцяло с произтичащите от това последици, като се претендира присъждане на юрисконсутско възнаграждение. Не е изразено становище по касационната жалба на Хараламбиев Производството по делото е образувано и по касационна жалба на Анчо Велчев Хараламбиев от гр. Исперих, със съдебен адрес в гр. София, срещу същото решение, в частта му, с която производството по делото е разделено и по отношение искането му за присъждане на обезщетение за времето, през което е бил без работа вследствие уволнението, е изпратено за разглеждане на Административен съд - София-град. Иска се решението в тази му част да се обезсили. Твърди се, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като тричленният състав не се е произнесъл по цялата жалба и се иска делото да се върне за произнасяне по посочената в жалбата част. По отношение на касационната жалба на министъра на земеделието и храните Анчо Велчев Хараламбиев изразява становище ца нейната неоснователно и моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба на министъра на земеделието и храните е основателна и предлага да се уважи. По отношение на касационната жалба на Анчо Хараламбиев в частта й за разделяне на производството, счита, че е основателна и че решението е недопустимо и предлага да се обезсили в тази му част. В останалата част за допълване на решението счита, че жалбата е недопустима, тъй като е налице определение за произнасяне по направеното искане за допълване на решението, което той не е обжалвал. По касационната жалба на министъра на земеделието и храните: Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред тричленния състав като първа инстанция е Заповед № РД-15-904/13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и ПМС № 265 от 10.11.2009 г. /обн. ДВ бр. 90/13.11.2009 г./ поради съкращаване на длъжността, считано от 13.11.2009 г., е прекратено служебното правоотношение със Анчо Велчев Хараламбиев - директор на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Разград, Главна дирекция "Земеделие" към Министерство на земеделието и храните. С постановеното по делото решение, тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд е отменил оспорената заповед, като е приел, че по силата чл. 2 от ПМС 265/2009 г. е налице отделяне на административни формирования и при преобразуването на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби "Земеделие" в структурата на Главна дирекция "Земеделие" при Министерството на земеделието и храните в Областни дирекции "Земеделие" като специализирани администрации към министъра на земеделието и храните, служебното правоотношение на служителите се запазва по силата на закона. Като е извършил съпоставка на длъжностните характеристики, връчени на оспорващата и на новоназначения директор на новосъздадената Областна дирекция "Земеделие", е установил съвпадение в целите на длъжността, областите, дейностите и основните задължения, при което е приел, че реално съкращение на длъжността няма. С оглед на това отменил заповедта като незаконосъобразна, издадена в противоречие на материалния закон. Решението е неправилно. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ПМС 265/10.11.2009 г., в сила от 13.11.2009 г., създадените по силата на чл. 2 от същото Областни дирекции "Земеделие" се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията /ЗА/, назначаван с договор, сключването, изменението и прекратяването на който е от компетенциите на министъра на земеделието и храните. Съгласно чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на МС, натоварени с функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт се считат органи тази власт. Ето защо, с влизането в сила на ПМС 265/10.11.2009 г., директорът на Областна дирекция "Земеделие" се счита орган на изпълнителната власт и като такъв е лишен от статута на държавен служител по смисъла на чл. 2 ЗДСл. Такава длъжност вече не съществува като позиция в длъжностното разписание на длъжностите, които се заемат по служебно правоотношение. Поради това е налице реално съкращаване на длъжността като нормативно определена позиция в щатното разписание и като система от функции, задачи и задължения. След като релевантните за издаване на обжалваната заповед юридически факти, с които правната норма свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение, са осъществени, заповедта се явява законосъобразна. Като е приел обратното тричленният състав е постановил необосновано решение и в противоречие на материалния закон, представляващи касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено като се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на Анчо Велчев Хараламбиев срещу процесната заповед се отхвърли. При този правен резултат претенцията на касационния жалбоподател за разноски следва да бъде уважена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за касационната инстанция, платимо от оспорващия Анчо Велчев Хараламбиев, съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пред първоинстанционния състав не е претендирано юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не се дължи и присъжда за същата инстанция. По касационната жалба на Анчо Велчев Хараламбиев: Жалбата е процесуално допустима и основателна срещу решението, в частта му, с която съдът е приел, че е налице искане за присъждане на обезщетение, което не му е подсъдно и постановил разделяне на производството и изпращането му в тази част за разглеждане на Административен съд - София-град по компетентност. Видно от жалбата срещу оспорената заповед, такова искане не е предявявано от жалбоподателя, поради което съставът на съда е постановил недопустимо решение следва решението в тази му част да се обезсили. Жалбата, в частта й, с която се твърди непроизнасяне по цялото искане и че е налице непълно решение, представлява молба по чл. 176, ал. 1 АПК, по която касационната инстанция не е компетентна да се произнесе, а е от компетенциите на първоинстанционната инстанция. Видно от материалите по делото, тричленният състав се е произнесъл по това искане, по нарочна молба с определение № 14680/01.12.2010 г., по адм. д. № 15928/2009 г. Това определение не е обжалвано от жалбоподателя и същото е влязло в сила. С оглед на това касационната жалба в тази й част, имаща стойност на молба по чл. 176, ал. 1 АПК, не следва да се изпраща на тричленния състав за произнасян е по компетентност. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 222, ал. 1 АПК