Решение № 12367 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13003/2014 г.

Решение № 12367 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13003/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли да бъде отменено решение № 4994/17.07.2014 г. по адм. д. № 6509/2013 г. на АССГ в частта, с която е отменен РА № 100800374/05.01.2009 г. на ТД на НАП - Кюстендил като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуални закон. Подробни съображения излага в жалбата и в уточнение на жалбата. Моли РА да бъде оставен в сима и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Мастра" АД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 100800374/05.01.2009 г. на ТД на НАП - Кюстендил в частта, с която е увеличен финансовият резултат за 2005 г. с 1 797,23 лв. - разходи по фактура № 0948/18.10.2005 г. и в частта, с която е увеличен финансовият резултат за 2006 г. с 2211,52 лв. - разходи по фактура № 0961/13.01.2006 г., с 1471,86 лв. - разходи по фактура № 0968/29.03.2006 г. и с 2787,59 лв. - разходи по фактура № 0980/10.07.2006 г., всички издадени от "Поинт М" ООД, ведно с установените задължения за корпоративен данък за 2005 г. и 2006 г. в резултат от тези увеличения и съответните лихви. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства по останалите доставки от "Пойнт М" ООД с предмет като изброените - комисионни по износ и обосновано е приел, че при липсата на доказателства за осъществяване на доставките правилно в РА е увеличен финансовият резултат с разходите по фактурите за доставка на услуги, които не са реално осъществени на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.). За описаните в диспозитива на решението фактури съдът е отменил определените задължения за двете години в резултат от увеличението на финансовия резултат с разходите по тези фактури, като е приел, че за периодите, в които са издадени фактурите, са издадени ДАПВ № 1388/08.12.2005 г., АПВ № 235/06.03.2006 г., АПВ № 554/03.05.2006 г. и АПВ № 1092/25.08.2006 г., с които за всеки от периодите е признато право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Съдът е приел, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит в посочените ДАПВ и АПВ по фактурите, органите по приходите са признали осъществяване на доставките по тези фактури. Приел е също, че в процесния РА е формиран коренно различен извод за липса на осъществени доставки по тези фактури и отчетени разходи в отклонение от данъчно облагане. Според съда недопустимо е един и същ счетоводен документ да се третира различно в издадените ДАПВ и АПВ от една страна, и в процесния РА - от друга, и в нарушение на принципа за правните очаквания, поради което е отменил РА в описаната по-горе част, за увеличението на финансовия резултат с разходите по тези фактури и определените в резултат съответни корпоративен данък с лихви за двете години. Изводът за недопустимост да се определят задълженията по ЗКПО (отм.) при събиране на нови доказателства в проведената ревизия поради издадени ДАПВ и АПВ, с които правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури е прихванато към задължения за данъци на ревизираното лице, определени с предходни РА, е неправилен. Стабилитетът на данъчните актове - ДАПВ, АПВ и РА обхваща определените данъчни задължения за определен период и основанието за тяхната дължимост. Правно установените факти в мотивите на ДАПВ, АПВ и РА в друг процес за определяне на данъчни задължения по друг данъчен закон имат обвързваща сила на мотивите, която не може да е по-голяма от обвързващата сила на мотивите в съдебно решение. Така установените в мотивите на данъчните актове факти в друг процес съставляват доказателства, наред с останалите доказателства по делото, поради което събирането на нови доказателства по време на ревизията за определяне на задълженията по ЗКПО (отм.) за 2005 г. и 2006 г. не е недопустимо, както неправилно е приел административният съд. В случая липсват доказателства за извършване на комисионна услуга по износ по спорните фактури - намиране на клиенти, отчитане на услугите и в РА законосъобразно е прието, че по спорните фактури липсват осъществени доставки и е налице основание по чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за увеличение на финансовия резултат с разходите и по тези фактури. Решението в обжалваната част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА и в тази част. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 316,82 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,