Решение № 12481 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3828/2010 г.

ВАСVI отделение26.10.2010 г.докладчик Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7 от 28.01.2010 г. по адм. дело № 4 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Търговище, III състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12481 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3828/2010 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Медицински център "Солигена-2007" ООД със седалище и адрес на управление гр. Търговище срещу решение № 7 от 28.01.2010 г. по адм. дело № 4 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Търговище, III състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Търговище, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 7 от 28.01.2010 г. по адм. дело № 4 от 2010 г. Административният съд - гр. Търговище, III състав, е отхвърлил жалбата на Медицински център "Солигена-2007" ООД със седалище и адрес на управление гр. Търговище против писмена покана изх. № 29-04-560 от 14.12.2009 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Търговище. Обжалваният съдебен акт не страда от отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло, като е преценил всички доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните. По същество жалбоподателят по първоначалното дело не е представил доказателства, от които да се направи извод, че не е нарушил определените му регулативни стандарти. Оспорва законосъобразността на определяне на такива стандарти по принцип. С писмена покана № 29-04-560 от 14.12.2009 г. директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Търговище, е разпоредил възстановяване на сумата 1864,97 лв. за превишаване от Медицински център "Солигена-2007" ООД на определените регулативни стандарти за издаване на медицински направления за I и II тримесечие на 2009 г. Цитираната покана има характера на писмена покана по чл. 234, ал. 2 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.) за възстановяване на суми, получени без правно основание. Съгласно чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.) в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено от контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В разпоредбите на чл. 234 от НРД 2006 г. е посочена процедурата за установяване на посочените задължения, както и редът за обжалване. Първата алинея на този текст предвижда съставянето на финансов и/или медицински протокол, както и на нарочен друг протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. След изтичане на срока за възражение по ал. 1 директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя - ал. 2 от същия текст. Член 234, ал. 3 от НРД 2006 г. предвижда 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно внасяне на дължимите суми. Когато този срок изтече, се пристъпва към прихващане на дължимата сума от следващото плащане по договора - чл. 234, ал. 4 от НРД 2006 г. Така посочените норми на чл. 234 от НРД 2006 г. създават процедура, която е задължителна за административния орган и неспазването на която представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на издадения административен акт. Това е така, защото тези норми охраняват правата и законните интереси на изпълнителите на медицинска помощ, които участват в това производство. В случая посочените норми са били спазени. Налице са заповед за възлагане на финансова проверка на лечебното заведение, финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми, които предшестват писмена покана № 29-04-560 от 14.12.2009 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Търговище. Последната съдържа достатъчно ясни фактически и правни основания, а и административният орган се е позовал на финансов протокол за извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ № 532 от 30.10.2009 г. и на протокол за неоснователно получени суми № 533 от същата дата. Тези протоколи представляват допълнително фактическо основание за издаване на поканата за доброволно изпълнение. Съгласно чл. 55, ал. 3, т. 3 от ЗЗО националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за извършване на високоспециализирани медицински дейности извън основния пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, от изпълнителите на специализирана извънболнична помощ. Според чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя: 1. броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.05.2 и чл. 3, ал. 2 от същия закон; 2. стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.05.4 и чл. 3, ал. 4 от същия закон. С чл. 4, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2009 г. изрично е упълномощен Управителният съвет на НЗОК да утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Става дума за законова делегация, въз основа на която са приети Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, представляващи приложение № 16 към Решение № РД-УС-04-17 на УС на НЗОК от 20.01.2009 г. С решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело № 3696 от 2006 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, II колегия, и се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 от ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравната помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. Договор № 250193 от 10.03.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център е сключен при действието на Решение на НЗОК № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. Съгласно т. 167 от това решение Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти за съответното тримесечие. В чл. 42, ал. 1 от договор № 250193 от 10.03.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център изрично е записано, че изпълнителят може да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. По изложените в настоящите мотиви съображения настоящият тричленен състав не споделя отразените в касационната жалба съображения относно незаконосъобразността на определените регулативни стандарти, тъй като тази теза противоречи на посочените в тези мотиви нормативни актове. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и други подобни. Грешки от такова естество в решението липсват. Ето защо касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 22, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,