Решение № 631 от 19.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 907/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Милев с [ЕГН], против решение 5567 от 05.10.2021 г., постановено по адм. дело 1258/2021 г. по описа на Административен съд София-град(АССГ),с което е отхвърлен предявеният от Милев срещу Главна дирекция Охрана (ГДО) при Министерство на правосъдието (МП) иск да му заплати парично обезщетение в размер на 25 000лв. за претърпени от последния неимуществени вреди, настъпили като последица от поставянето му в застрашено положение на 13.12.2016г. при превозването му в бус без седалки и обезопасителен колан по маршрут от Затвора в [населено място] до сградата на АССГ за участие в съдебно заседание, както и акцесорния иск за заплащането на лихва върху сумата на обезщетението, считано от 13.12.2016год. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи , че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на ХОПЕС, МПГПП на ООН, ДЕС и ДФЕС ( цитирани са множество разпоредби, които нарушени според касатора разпоредби липсват и не са били посочени в исковата молба пред АССГ и за първи път са въведени пред касационната инстанция), твърди се и наличие на дискриминация спрямо водача на буса и охраната, тъй като последните имали седалки и колани за безопасност, каквито превозвания затворник нямал.На основание чл.267 от ДФЕС отправя искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по поставените от касатора четири въпроса.Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се уважат изцяло така заявените искове. В съдебно заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател редовно призован, не се явява и не се представлява.В депозирана молба от 04.11.2022год. назначеният служебен процесуален представител на касатора-адв.П. Петков от САК излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение и за доказаност наличието на фактическия състав по ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата.Релевира и довод за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството, изразяващи се в недопускане на сочения от касатора свидетел и на допълнителна СЕ.В условията на алтернативност отправя искане и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът Главна дирекция Охрана , редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил предявените от Е. Милев искове против Главна дирекция Охрана , с които на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е претендирал да му бъде присъдено парично обезщетение в размер на 25 000 лв., представляващо претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на поставянето му в застрашено положение при превозването му на 13.12.2016г. в бус без седалки и обезопасителен колан , по маршрут от Затвора в [населено място] до АССГ за участие в съдебно заседание, както и за лихви върху посочената сума в размер на 4%, считано от 13.12.2016г. Наред с това съдът е осъдил Милев да заплати на АССГ сумата 210лв., съставляващи ДТ и разноски за вещо лице , а на ответника- разноски в размер на 300 лв. Относно допустимостта на съединените искове първоинстанционният съд приел, че доколкото претендираните от ищеца вреди са свързани с фактически действия и бездействия при и по повод осъществяването от служители на ГДО конвойна дейност, по време на която ищецът твърди, че са му били причинени неимуществени вреди, предявените от последния главен и акцесорен искове са процесуално допустими и предявени срещу надлежен ответник, с пасивна легитимация-ГД Охрана . Първоинстанционният съд е обосновал извод за неоснователност на исковите претенции, поради неналичие на първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника при осъществяване на конвойна дейност на ищеца на 13.12.2016год. от Затвора в [населено място] до сградата на АССГ.От събраните в производството доказателства съдът е установил, че на процесната дата-13.12.2016год., на основание ЗаповедЗ-1385 от 12.12.2016г. на Директора на ОД Охрана ищецът Е. Мшлив е бил конвоиран от Затвора в [населено място] до АССГ за участие в административни дела със специализиран служебен автомобил за конвой, марка Пежо , модел Боксер с ДНК [рег. номер] с разрешени 8 + 1 места за превоз на пътници съгласно свидетелство за регистрация 800238959 от 02.09.2016 г.. Безспорно по делото и установено от представеното от ответника Писмо9365/21.11.2018г. е, че автомобилът, с който е бил конвоиран ищеца е предоставен на ОД Охрана -гр.София за осъществяване на правомощията по ЗВС, същият е бил оборудван съгласно нормативните изисквания за специалните конвойни автомобили, посочени в чл.15 ал.4 Приложение 4 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служителите на ГД Охрана , утвърдени със Заповед ЛС-04-1994 от 15.11.2012г., както и че седалките на автомобила са фабрично монтирани, колани няма, както и няма допълнителни интервенции от страна на ответника.В писмото е посочено още, че на посочената дата лицето е пътувало само.От показанията на разпитания свидетел-И. Цветанов /също лишен от свобода/ се установява, че в автомобилите за конвоиране няма колани, светлина, няма седалки, а твърди железни пейки, разположени перпендикулярно на шофьора без възможност да се облегнеш, от които при возене се изпитват болки, , прозорците са неотваряеми. Самият автомобил е разделен на три помещения - в първото е шофьора и негов колега, във второто са служителите, като тези 2 помещения са оборудвани с тапицирани и колани, а в третото помещение, където се превозват лишените от свобода, според свидетеля няма прозорец, дори затъмнен. Относно страданията на ищеца на процесната дата Цветанов заявява, че бил е видимо стресиран и изнервен. От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена в изпълнение указанията на ВАС съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, кредитирано от съда като обосновано и компетентно е установено, че официалният представител на ПЕЖО" в България - София Франс Ауто" е доставил специалния автомобил марка Пежо , модел Боксер , peг. [рег. номер], който е произведен във Франция, от завода производител на ПЕЖО". Модификацията на специалния автомобил марка Пежо , модел Боксер , peг. [рег. номер] не е променяна от първоначалната регистрация - 02.09.2016г., до момента на огледа и заснемането - 25.05.2021г. Същият е произведен на базата на микробус, предназначен за превоз на пътници, видно от стъклата на купето, които са монтирани на левия и десен панел в отсека, където са монтирани седалките на конвоираните пътници. Произведените за пътници микробуси от този клас са задължително с по-меко окачване и единични гуми на задния мост, което осигурява комфортно превозване на пътници В автомобила има допълнително фабрично монтиран климатик (освен оригиналния такъв) за осигуряване нормална топлина в целия обем на специалния автомобил, едностранно заключващи се ключалки на двете врати за двете помещения за конвоирани лица, както и неподвижно закрепени места за сядане на конвоирани лица. Мястото за сядане на охранителя е в пряко непосредствено наблюдение на двете помещения за конвоираните лица, седалките са изработени от метал, стъклата на купето, където се намират конвоираните лица са покрити с затъмнено фолио и метална противоударна решетка. Специалните колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката, или специален комплект белезници за ръце и крака се съхраняват отделно. Въз основа на това вещото лице обосновало извод, че специалният автомобил, марка Пежо , модел Боксер , peг. [рег. номер] отговаря на Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция Охрана", утвърдени от министъра на правосъдието със Заповед ЛС- 04-1228 от 17.07.2017 г.. Въз основа на приетата за установена по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд приел, че конвоирането на ищеца по описания начин в специален автомобил на ГД Охрана съставлява фактическо действие на органи на тази дирекция, извършено въз основа на конкретна заповед. Съгласно чл. 8, ал.2, т.15 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция Охрана в относимата редакция, Министърът на правосъдието определя по предложение на главния директор изискванията за оборудването на специални конвойни автомобили . В Правилата за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД Охрана , утвърдени със ЗаповедЛС-04-1228 от 17.07.2017год. не се съдържа разпоредба, според която на конвоираните лица следва да бъдат поставяни обезопасителни колани. Такава норма не се съдържа нито в Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция Охрана", нито в Закона за съдебната власт, доколкото конвоирането на лица като ищеца /подсъдим/ е специфична дейност, която се извършва само от изрично предвидени органи - държавни служители и се подчинява на специална уредба. Освен това, съответствието на оборудването на автомобилите с изискванията, на които следва да отговаря, е предмет на проверка и преценка при регистрацията на автомобилите, извършва се от съответните органи, компетентни да извършат регистрацията, съгласно Наредба li-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като съгласно чл. 5, ал. 3, т.4 от Наредбата, при регистрация на автомобилите звената на МВР извършват необходимите проверки за 4. техническата изправност на превозното средство и неговото комплектоване . Следователно, след като компетентните органи по чл. 5 от Наредбата са извършили необходимите технически прегледи и за комплектоването на специалния автомобил и са издали свидетелство за регистрация, то съдът следва да зачете правното действие на свидетелството за регистрация на процесния автомобил - като стабилен административен акт. Анализирайки относимите разпоредби на ЗДвП и ЗАП съдът обосновал извод, че към процесната дата не съществува изискване всички МПС от категория М2, в това число и процесното, предназначено за конвоиране на лица, да бъдат оборудвани с обезопасителни колани, за да бъдат допускани до движение по отворените за обществено ползване пътища. Следователно, към процесната дата - 13.12.2016 г., не съществува изискване, за използване на обезопасителни колани в конкретното превозно средство при конвоирането на ищеца от Затвора [населено място] до сградата на АССГ в гр. София, респективно не е налице незаконосъобразно бездействие на служебните лица, непосредствено осъществили конвоя, нито на висшестоящи, доколкото не съществува такова императивно изискване. Съдът обосновал извод и че е налице незаконосъобразно действие, тъй като твърденията на ищеца, че поради шофирането на водача на автомобила през дупките на София е бил застрашен от увреждане, е хипотетично и такива данни няма по делото, още повече, че се касае за автомобил със специален режим на движение. Също приел , че не се установява по делото и незаконосъобразно действие на служителите от наряда, пряко осъществили конвойната дейност, в противоречие със забраната по чл. 6, ал.1, респективно визирани в ал. 2 на същата разпоредба и в тази насока твърденията на ищеца за поставянето му в застрашено положение са изцяло хипотетични. Неподкрепени с доказателства са и твърденията му за здравословното състояние, доколкото се касае за седалки тип пейки от незапалим материал, т.е. без тапицерия и неудобствата от твърдата пейка при пътуването следва да бъдат приети за нормална последица и необходими с оглед правилата за сигурност, прилагани спрямо лица, в положението на ищеца на процесната дата в качеството му на подсъдим. С тези мотиви, относно липсата на първата предпоставка за отговорността на държавата, съдът не е обсъждал останалите предпоставки и е отхвърлил предявените искове, като неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да е основателен искът, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се налице кумулативно визираните в разпоредбата предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При недоказване на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест е за ищеца. Относно приложимото право и искането на ищеца за разглеждане на съединените искове по правото на ЕС, правилно първоинстанционният съд по подробно изложени съображения, които касационната инстанция споделя и към които за процесуална икономия и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща приел, че позоваването на ищеца на норми от Хартата за основните права на ЕС не води до друго правно положение ,тъй като съгласно чл. 51, параграф 2 от Хартата, разпоредбите й не разширяват приложното поле на правото на Съюза, а съгласно първия параграф, се прилага от държавите-членки само доколкото те прилагат правото на ЕС. Доколкото в областта на правото на ЕС не са приети изрични разпоредби за оборудването и изискванията към автомобилите при конвоиране на лица в положението на ищеца в нито една от двете обсъдени области на компетентност, то приложими в казуса по делото са изцяло разпоредбите по националното право. На следващо място нормата на чл. 91, параграф 1, буква ж) от ДФЕС, на която се позовава ищеца и която счита за нарушена, няма за цел да предоставя права на частноправните субекти. Позоваването на съдебната практика на Съда на ЕС Решението на СЕС по съединени дела Франкович и Бонифации, дело С-6/90 и С-9/90 също е неотносимо, доколкото касае критериите за отговорност на държавата-членка за вреди при нетранспонирана в националното право правна норма, но случаят не е такъв, предвид липсата на относимо законодателство в двете обсъдени области по правото на ЕС. В заключение, правилен е извода на първоинстанционния съд, че правото на ЕС не е приложимо към правното положение на ищеца и предявените към него искове за вреди от конвоирането му. С оглед разпоредбата на чл.220 от АПК, съгласно която ВАС преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите, установени от първоинстанционният съд в обжалваното решение, настоящата касационна инстанция не дължи произнасяне по наведените за пръв път пред касационната инстанция доводи за нарушени множество разпоредби на ХОПЕС, МПГПП на ООН, ДЕС и ДФЕС, непосочени в исковата молба пред въззивния съд. Правилно АССГ е приел, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие от страна на държавен орган при осъществяване на административна дейност. В казуса по делото от фактическа страна безспорно се установява, че на процеснаа дата 13.12.2016год. служители на ГД Охрана , в изпълнение на ЗаповедЗ-1385/12.12.2016г. на Директора на ОДО действително са конвоирали ищеца за участие в дела на АССГ по сочения в исковата молба маршрут от Затвора в [населено място] до АССГ със специализиран автомобил на дирекцията-марка Пежо , модел Боксер с ДКН [рег. номер], предназначен за конвойна дейност ,с фабрично монтирани метални седалки, като в буса няма монтирани обезопасителни колани. При приемането на лицето, по време на конвоирането му към и обратно от АССГ, както и при предаването му в Затвора - [населено място], същият не е изявил претенции спрямо конвоиращите го служители. Няма отразени претенции и в графа Забележка" на заповедта за конвоиране на Милев за посочения период. Съгласно чл.391 ал.1 и ал.2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ към Министъра на правосъдието се създава Главна дирекция Охрана , която е юридическо лице и съгласно ал.3 т.6 от разпоредбата конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт . Съгласно чл.391 ал.7 от ЗСВ устройството и дейността на ГДО се уреждат с Правилник, издаден от министъра на правосъдието. Според чл.8 ал.1 т.11 от Правилника, Министърът на правосъдието определя със заповед по предложение на главния директор на ГДО Правилата за осъществяване на призоваването, принудителното довеждане и конвоирането на лица, а според т.15 от с.р. определя по предложение на главния директор изискванията за оборудването на специалните конвойни автомобили и конвойни бази. В случая Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност са утвърдени със ЗаповедЛС-04-1228 от 17.07.2017г. на Министъра на правосъдието. Съгласно чл.15, ал.1 от Правилата, едно от средствата за осъществяване на конвойната дейност са специализираните автомобили. Разпордбата на ал. 3 на цитирания текст предвижда, че специализираните автомобили и автобуси се оборудват с необходимите технически, свързочни и помощни средства по изисквания, съгласно Приложение 4 от Правилата. В Приложение 4, част II от Правилата, се съдържат изискванията за специализираните автомобили, що се касае до оборудването и конкретно до седалките на конвоираните лица, според т.1, оборудването включва помещение/я за конвоираните лица, осигурени с едностранно заключващо устройство на вратите и неподвижно закрепени места за сядане, според т. 1.1-. помещение/ята трябва да осигуряват възможност за наблюдение на конвоираните лица, а в т. 1.2. е посочено, че тези седалки трябва да са от незапалим материал, да са изработени така, че да не могат от тях да се демонтират детайли. Според т. 9 оборудването следва да включва и белезници с верига комплект и конвоен колан. Що се касае до поставянето на белезниците и конвойните колани, то в чл.24, ал.11 от Правилата се съдържат правила за поставянето им, конкретно относими към конвоиране със специален автомобил са следните: т. 3 - белезници се поставят отпред на конвоираните лица, т 5 - поставените белезници се блокират с фиксиращо устройство, като не трябва да причиняват болка или да спират кръвообращението на конвоираните лица, а когато има информация, че конвоираните лица могат да отключват белезници, се поставя конвоен колан, по т. 7 при конвоиране по преценка на старшия на конвоя, може да се поставят белезници за крака и/или конвойни колани около кръста,за фиксиране на белезниците за ръце, или специални комплекти - комбинация от ръце, кръст и крака, като за особено опасни лица, поставянето на такива е задължително.Видно от заключението на вещото лице по СТЕ, специализираният автомобил, марка Пежо , модел Боксер , peг. [рег. номер], с който на процесната дата е бил превозван ищеца отговаря на Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция Охрана", утвърдени от министъра на правосъдието със Заповед ЛС- 04-1228 от 17.07.2017 г.. В този смисъл, правилен и обоснован с оглед доказателствата по делото, вкл. и заключението на вещото лице по СТЕ е извода на първоинстанционния съд, че никъде в приложимата за случая правна уредба /ЗСВ, Правилника за устройството и дейността на ГДО, приет от МС, Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служителите на ГДО, в частта по Приложение 4 за оборудването на конвойните автомобили/ не се съдържа разпоредба, предвиждаща изискване за задължително оборудване на конвойните автомобили с обезопасителни колани. Съответствието на процесния служебен автомобил с изискванията, на които следва да отговаря, е било предмет на проверка и преценка при регистрацията на автомобила, от съответните органи, компетентни да извършат регистрацията, съгласно Наредбата за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. След като компетентните органи по чл. 5 от Наредбата са извършили необходимите технически прегледи и за комплектоването на специалния автомобил и са издали свидетелство за регистрация, то съдът следва да зачете правното действие на свидетелството за регистрация на процесния автомобил , съставляващо стабилен административен акт. Правилен и обоснован с оглед доказателствата по делото е извода на първоинстанционния съд, че към процесната дата не съществува изискване и в ЗДвП всички МПС от категория М2 , в това число и за конвоиране на лица, каквото е процесното да бъдат оборудвани с обезопасителни колани, за да бъдат допускани до движение по отворените за обществено ползване пътища. Въз основа на гореизложеното, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че доколкото към процесната дата 13.12.2016год. не съществува законово изискване за използване на обезопасителни колани в конкретното превозно средство при конвоирането на ищеца от Затвора в [населено място] до АССГ в с.град, не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на служебните лица, непосредствено осъществяващи конвоя, нито на висшестоящи, доколкото не съществува такова императивно изискване в закона. От доказателствата по делото не се установява и незаконосъобразно действие от страна на конвоиращия екип по време на превоза, застрашаващо живот на конвоирания и в този смисъл твърденията на ищеца, че поради шофирането на водача на автомобила бил застрашен от увреждане е хипотетично и недоказано, още повече с оглед спецификите на автомобила като такъв със специален режим на движение съгласно чл.91 ал.3 от ЗДвП. В опровержение на тези твърдения е и заключението на вещото лице по СТЕ, според което произведените за пътници микробуси от този клас са задължително с по-меко окачване и единични гуми на задния мост, което осигурява комфортно превозване на пътниците, а в автомобилите има допълнително монтиран климатик /освен оригиналния/ за осигуряване нормална топлина в целия обем на специалния автомобил. Неподкрепени с доказателства са и твърденията на ищеца за поставянето му в застрашено положение и за създаване на риск за здравето му, доколкото в случая се касае за седалки тип пейки от незапалим материал, т.е. без тапицерия, следователно неудобствата от твърдата пейка при пътуването следва да бъдат приети за нормална последица и необходими с оглед правилата за сигурност, които следва да бъдат прилагани спрямо лица, в положението на ищеца на процесната дата. Не е установено от доказателствата по делото и незаконосъобразно действие на служителите от наряда при осъществяване на конвойната дейност, в противоречие със забраната по чл.6 ал.1 и ал.2 от Правилата за конвоираните лица. Липсват по делото доказателства ищецът да е бил дискриминиран или поставян в по-неблагоприятни условия при по време на превозването му с конвойния автомобил спрямо останалите лица в неговото положение, които са конвоирани с автомобили като процесния и за които свидетелят Иванов е заявил, че са идентични от 2004г., нито по отношение на разположението на седалките-по дължината на превозното средство, доколкото по същия начин са разположени и седалките в масовия градски транспорт, като метровлаковете напр. Предвид особения статут на специализирания служебен автомобил-за конвоиране и превоз на лишени от свобода и принудително водени лица, какъвто е ищеца и с оглед мерките за сигурност, които следва да се спазват опитите на ищеца за сравнение с условията в автомобила по отношение на шофьора на същия и конвоиращия екип и за извличане от това на довод за поставянето му в по-неблагоприятно положение са изцяло несъстоятелни и неоснователни. Предвид представените в производството доказателства, обосновано АССГ е заключил, че не се установяват незаконосъобразни действия и бездействия от страна на длъжностни лица от администрацията на ответника, респективно в случая не е налице първата изискваща се предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. АССГ правилно е приел, че след като не е доказана първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника - незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на ГДО, то не следва да се обсъждат наличието или не на другите елементи на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.С оглед неоснователността на главния иск, не е налице основание и за ангажиране отговорността на ответника за лихви, предвид неговия акцесорен характер. Съдът, в настоящия касационен състав намира за неоснователни и твърденията на процесуалния представител на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, с оглед недопускането на сочения от ищеца втори свидетел и неназначаването на СМЕ. Доколкото производството пред въззивния съд е проведено при условията на чл.226 ал.1-3 от АПК, при връщане на делото за ново разглеждане от друг състав поради допуснати процесуални нарушения, съгласно ал.2 на цитираната законова разпоредба, при новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото. Съобразявайки цитираната разпоредба на чл.226 ал.2 от АПК въззивният съд правилно е отхвърлил искането на ищеца за допускане на гласни доказателства и назначаване на СМЕ, която не касае новонастъпили или новооткрити обстоятелства. Настоящият касационен състав намира за неоснователно искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по поставените от касатора в касационната жалба четири въпроса. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуването на конкретна общностна правна норма в контекста на определена национално правна уредба, за да се провери въз основа на това тълкуване дали има противоречие на националното право с норми на европейското право.В процесния случай така формулираните от касатора въпроси не покриват изискванията за отправяне на преюдициално запитване, с оглед на което искането е неоснователно. Поради тези съображения решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,