Решение № 8138 от 25.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3833/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Български пощи ЕАД, с ЕИК 121396123, чрез процесуален представител, срещу решение 5107/13.02.2025 г. по адм. д. 12882/2024 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на Български пощи ЕАД срещу Решение 363/27.11.2024 г., постановено по преписка 206/2023 г. на Комисията за защита от дискриминация. (КЗД). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Иска отмяната му и отмяна на решението на КЗД. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касационна жалба - КЗД, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението на АССГ да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С оспореното решение на КЗД е установено, че "Български пощи" ЕАД, при осъществяване на своята дейност е поддържал и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Пощенска станция (ПС) гр. Провадия, находяща се на адрес: гр. Провадия, ул. 3-ти Февруари 19, което представлява нарушение на чл.5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във връзка с чл.37 от ЗЗДискр. по признак увреждане. С решението на КЗД на Български пощи ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв., като на основание чл.47, ал.1 във връзка с чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. на Български пощи ЕАД е дадено предписания да преустанови дискриминацията по признак увреждане, състояща се в поддържане на недостъпна архитектурна среда до и в сградата, в която се помещава Пощенска станция гр. Провадия, като бъдат предприети необходимите действия за изграждане на достъп за лица с уреждания. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на събраните в производството доказателствата съдът е приел, че КЗД правилно е взела решение, предвид събраните в административното производство доказателства и относно субектите, които могат да носят отговорност за нарушение на чл.5 ЗЗДискр. при осъществена дискриминация чрез изграждане и поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Решаващият съд се е позовал на правото на равен достъп на хората с увреждания до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии, прогласено в чл.53 ал.1 от Закона за хората с увреждания, както и на разпоредбата на чл.53 ал.2 т.2 от с.з., определяща как се осъществява достъпа, а именно чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към сгради и съоръжения за обществено обслужване в областите на: образованието, здравеопазването, културата и изкуствата, транспорта, вероизповеданията, административното обслужване, търговията, общественото хранене и услугите, спорта, озеленените площи за обществено ползване и други области за обществено обслужване, включително достъп до помещенията и пространствата за общо ползване и до достъпните работни места в производствени сгради с технология на производство, която позволява да се предвиждат работни места за хора с увреждания. Съдът е приел за установено, че Български пощи ЕАД е пощенски оператор, по смисъла на чл.18, ал.1 от Закона за пощенските услуги, а обектите, в които осъществява дейността си, представляват сгради или части от сгради за обществено обслужване по см. на чл.53, ал.2 ЗХУ, доколкото в тях се извършват една или повече пощенски услуги на неопределен кръг и брой лица, които желаят да ползват тези услуги. АССГ е приел за установено че достъпът до обекта се осъществява чрез стъпала пред сградата, в която се намира пощенската станция, което обосновава недостъпна архитектурна среда, тъй като липсва разумно улеснение, което без да обременява неоправдано околните, би позволило на хора с увреждане и конкретно с намалена подвижност, да ползват пощенските услуги, при липсата на помощни средства за преодоляване на стъпалата, което нарушение е дискриминация по признак "увреждане" и осъществява състава на чл.5, предл. последно ЗЗДискр. Наложената имуществена санкция е в минимален размер, като органът е изложил мотиви за размера и целта й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно административния съд се е позовал на правото на равен достъп на хората с увреждания по чл.53 ал.1 и на мерките за осигуряването му по чл.53 ал.2 т.2 от ЗХУ, кореспондиращо и с изискването за достъпност на архитектурната среда, въведено с чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (ратифицирана със закон на 26.01.2012 г., ДВ бр. 12/10.02.2012 г.), съгласно която норма държавите, ратифицирали конвенцията, са длъжни да предприемат подходящи мерки за осигуряване за хората с увреждания на равен достъп до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационните системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Обосновани са изводите на първоинстанционният съд относно сградата на пощенската станция в гр.Провадия, в която Български пощи ЕАД осъществява дейността си, като сграда за обществено ползване от неограничен кръг лица, поради което задължението да осигури безпрепятствен достъп на лица с увреждания до него е на касатора, независимо от факта, че сградата е в режим на съсобственост с трето лице. Споделят се и изводите, че за да е архитектурно достъпна сградата на пощенската станция е необходимо до нея да има безпрепятствен достъп, който не зависи от помощта на друго лице. Разпоредбата на чл.5, предл. последно ЗЗДискр. определя като дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, т.е. до всяко помещение, в което се предоставят публични услуги, следва да има достъп на всички лица. Задължението за достъпност на средата е за лицето, което предоставя услугите си на публично място. То следва да осигури достъпна архитектурна среда до мястото, където предоставя услугите. Касаторът не е доказал да е предприел която и да е било от мерките, посочени в чл.57 ал.2 от ЗХУ, които да улеснят достъпа на хора с увреждания до публичните услуги, предлагани в пощенската станция, за част от които не необходимо. разрешението на другия съсобственик на сградата. Нормата на чл. 4 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане". По смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. При липсата на осигурен свободен достъп на лица с намалена подвижност, вкл. лица с двигателни увреждания до сградата, в която се предоставя пощенската услуга, е налице предоставяне на услуга при по-неблагоприятни условия на основата на защитения признак "увреждане". Хората с увреждания не могат да получат услугата, предоставяна на публично място по начин, който да не ги дискриминира, защото не могат да ползват услугата самостоятелно и независимо от волята на друг субект, поради факта, че нямат осигурен достъп до помещението, в което се предоставя тази услуга. В обекта липсва изградена достъпна архитектурна среда за хора с увреждания, вкл. такива с двигателни увреждания. Както в производството пред КЗД, така и при съдебното обжалване, отразените в протокола факти относно липсата на достъпна архитектурна среда, не са оборени. Поради изложеното, касационната инстанция намира за безспорно установена липсата на достъпна архитектурна среда в процесния обект. Нарушението правилно е квалифицирано от КЗД и АССГ, като дискриминация по признак "увреждане" по чл.5 предл.посл. от ЗЗДискр. Наложената имуществена санкция е определена в предвидения минимум, а даденото предписание е съобразено с нормата на чл. 47 т. 4 от ЗЗДискр. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение