Решение № 2664 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6913/2010 г.

Решение № 2664 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6913/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕКО КЛИМА 11" ЕООД, гр. Бургас, чрез пълномощника си адв. Трошева, срещу решение № 276/12.03.2010 г., постановено по адм. д. № 434/2009 г., по описа на Административен съд гр. Бургас /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 6600-0428А от 16.03.2009 г. на началника на Митница Бургас, с което е определено вносно митническо задължение: мито в размер на 13 999,76 лв. и ДДС в размер на 2 799,95 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски Ответникът по жалбата Началника на Митница Бургас не взема становище по жалбата Заинтересованата страна ТД на НАП Бургас не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение № 6600-0428А от 16.03.2009 г. на началника на Митница Бургас, с което на "ЕКО КЛИМА 11" ЕООД е определено на основание чл. 201 (1)а от МК, във връзка с чл. 214 от МК вносно митническо задължение: мито в размер на 13 999,76 лв. и ДДС в размер на 2 799,95 лв За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с ЕАД № 1000/4-20493/03.10.2006 г. "ЕКО КЛИМА 11" ЕООД е оформил внос от Испания на 572 колета климатични машини - сплит системи изпарители и кондензатори, като е представен сертификат ЕUR1 № А 0335593. На основание чл. 32 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране, от Митница Бургас е изискана последваща проверка на сертификата ЕUR1, предвид факта, че върху стоката и опаковката липсва индикация за европейския им произход. Последното обстоятелство, съдът е приел за установено от протокол за извършена проверка от мобилна митническа група № 2207 от 04.10.2006 г. Във връзка със запитването е получен отговор от 11.03.2009 г. на испанските митнически власти за допълнителна проверка на произхода на стоките от Испания от който съдът е приел за установено, че при извършване на съответните проверки, не е открито оправдание за преференциален произход на стоките по сертификат ЕUR1 № А 0335593. При така установеното съдът е приел, че обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган и при издаването му, не са допуснати нарушения на процесуалноправните и материалноправни разпоредби на закона. До този извод съдът е достигнал като е приел, че упражнявайки правомощията си по чл. 32 от Протокол № 4 /неправилно посочен като № 7/ и чл. 84, ал. 1 от ЗМ, митническите органи са извършили проверка на достоверността на представения при вноса документ за произход. Испанските митнически власти са упражнили правомощията си по чл. 32, т. 3 от Протокол № 4 /неправилно посочен като № 7/ и в резултат на извършената от тях проверка са констатирали, че провереният сертификат № А 0335593, не може да се счита за основание за преференциален внос, тъй като стоките не отговарят на изискванията за преференциално третиране. Писмото от испанските митнически власти съдът е приел, че представлява официален удостоверителен документ, който притежава материална доказателствена сила, която обвързва фактите, предмет на удостоверителното волеизявление, като от жалбоподателят не са ангажирани доказателства за опровергаване на неговото съдържание Решението е неправилно, како постановено в нарушение на материалния закон. По делото няма спор по фактите. От доказателствата по делото е видно, че задълженото лице е извършило внос на стока, за която е представило сертификат за преференциален произход на стоката, издаден от търговско дружество със седалище в Испания, както и фактура, издадена от испанското търговско дружество, в която изрично е посочено, че износителят на продуктите, обхванати от настоящия документ /транспортна фактура № BG-2006В-24 от 27.09.2006 г./ декларира, че освен ако това изрично не е указано, стоките са с испански преференциален произход. В представения при вноса и приет по делото сертификат ЕUR1 № А 0335593, също е посочено, че стоките произхождат от Испания. Основанието на митническите органи за извършване на проверка на достоверността на представения при вноса документ за произход е, че върху стоката и опаковката липсва индикация за произход, установено от протокол за извършена проверка от мобилна митническа група № 2207 от 04.10.2006 г. Съгласно чл. 24 от Закона за митниците, стоките пренасяни през държавната граница на Република България подлежат на облагане с мита, които се определят от митническата тарифа на страната. Съгласно чл. 26, ал. 2 в нея могат да са включени преференциални тарифни мерки, предвидени в споразумения, по които България е страна. С разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България, ратифицирано със закон, в сила от 01.02.1995 г., е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от Общността. В чл. 16 на приетия в изпълнение на Споразумението Протокол № 4 е посочено, че продуктите, с произход от Общността се възползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение EUR 1 или в случаите, посочени в чл. 21, т. 1, при декларация, изготвена от износителя върху фактура или всякакъв друг търговски документ. При вноса митническата декларация е била оформена съгласно изискванията на чл. 68 от Закона за митниците и на основание чл. 69 от същия е била приета от митническите органи чрез съответните компетентни митнически органи. С цел избягване заобикалянето на мита Европейските общности и техните страни-членки и Република България са приели в Протокол № 4 правила за издаване, валидност, съхраняване на документите и доказателствата за произход. Установени са и разпоредби за административно сътрудничество. Съобразно правомощията си по чл. 32 от ЗМ, митническите органи са извършил проверка на достоверността на така представения документ за произход. Испанските митнически власти в отговор на отправеното им запитване са изпратили писмо от 02.02.2009 г., от чието съдържание не може да бъде установено дали са упражнили правомощията си по чл. 32, т. 3 от Протокол № 4, дали е извършена от тях проверка при износителя, както и въз основа на какви процесуални действия са стигнали до извода, че "не бе открито оправдание за преференциален произход на стоките по Сертификат ЕUR1 № А 0335593-FM", който е предмет на проверката. В тази насока следва да бъде посочено, че за установяване на спорния факт е допустимо да бъдат събирани и други доказателства. АС не е обсъдил представените от касатора и приети по делото, писмо от 08.09.2009 г. от изпращача, както и отговор от митническата агенция "LLORENTE" гр. Ла Хонкера, Кралство Испания, която е предоставила за заверка процесния сертификат в митническото учреждение от които се установява, че при тях запитване или проверка от испанските митнически власти във връзка с процесния сертификата не е правена. Така както е приел АС издаденият от испанските митнически власти документ е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред и съставлява годно доказателство за извършените от него действия, но не съдържа ясна и конкретна информация, която категорично да опровергае данните от другия официален документ - сертификат EUR 1 № А 0335593-FM. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че са налице достатъчно доказателства за произход на стоката от Испания, който в конкретния случай е основния спорен въпрос. По делото са събрани непротиворечиви данни, както и доказателства, неоспорени като официални и частни документи от страна на митническите органи, от които се установява еднозначно този факт. Съгласно чл. 35, т. 5 от Протокол 4 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България митническите органи, изискали проверката, се информират за резултатите от тази проверка във възможно най-кратки срокове. Тези резултати трябва ясно да посочват дали документите са автентични и дали въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Общността, от България или от една от другите страни, посочени в чл. 3 и 4, и дали изпълняват другите изисквания на този протокол. В конкретния случай не може да се приеме, че в отговора на испанските митнически власти се съдържа ясен отговор, че продуктите не могат да бъдат считани за продукти с произход от Общността. Посоченото, че "не бе открито оправдание за преференциален произход на стоките по Сертификат ЕUR1 № А 0335593-FM не налага на извода, че процесния сертификат и експортната фактура BG-2006В-24 от 27.09.2006 г. са неавтентични, както изисква кумулативно цитираната т. 5 от чл. 35 от Протокол № 4, поради което е основателен довода в тази насока в касационната жалба. Установеното в протокол за извършена проверка от мобилна митническа група № 2207 от 04.10.2006 г., че върху стоката и опаковката липсва индикация за произход е в съответствие с изявлението на доставчика-продавач в транспортна фактура № BG-2006В-24 от 27.09.2006 г. В нея испанското търговско дружество изрично е посочило, че износителят на продуктите, обхванати от настоящия документ /транспортна фактура № BG-2006В-24 от 27.09.2006 г./ декларира, че освен ако това изрично не е указано, стоките са с испански преференциален произход. Предвид на изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отмени обжалваното Решение № 6600-0428А от 16.03.2009 г. на началника на Митница Бургас. Изричната претенция на пълномощника на касатора за присъждане на разноски, следва да бъде уважена, като ответника бъде осъден да заплати сумата от 75 лева, заплатена държавна такса. Доказателства за уговорена и заплатено адвокатско възнаграждение не са представени, поради което и не следва да бъде присъждано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение