Решение № 12143 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1990/2018 г.

Решение № 12143 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1990/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, против решение № 2230 от 14.12.2017 г. по адм. д. № 2909/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на ЕТ "ШЕН К. Кадир" е отменен РА № 261401294/ 30.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 850/ 27.08.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, за установени задължения за пряк данък по ЗДДФЛ и данък по ЗДДС при ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК за данъчни периоди от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. по ЗДДФЛ и от 01.01.2007 г. до 21.09.2009 г. по ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи на първоинстанционния съд за недоказана реализация на укрити приходи от продажби на стоки: цигари, месо, хранителни стоки и др., получени по фактури на "Касика" ЕООД, "Деливъри Хасково" АД, "Хлебозавод" АД Хасково, "Каменов" ЕООД и "Владая" ЕООД. Представители на дружествата –доставчици потвърдили извършването на доставките не само пред приходните органи, но и като свидетели пред съда, а издадените фактури били придружени и с други съпътстващи документи. Липсата на подписи за "получател" на фактурите не ги лишава от доказателствена сила, нито това е задължителен реквизит на фактурата. Налице са били основания за извършването на ревизията по особения ред и неправилно съдът е отменил издадения при това РА. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Ответникът ЕТ "Шен-К. Кадир", със седалище и адрес на управление в [населено място], представляван от адв. Пишмишева оспорва касационната жалба. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно по съображения изложени в писмена защита. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, за които представя договор за правна защита и съдействие с отразено договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но по същество-неоснователна поради следното: Пред първоинстанционния административен съд за втори път, след отменително решение по адм. д. № 200/2016 г. на Върховния административен съд, е бил РА, в посочената част, издаден в ревизионно производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, при констатации за наличие на предпоставките по ал. 1, т. 2 от цитираната разпоредба. Върху определената данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК са установени задължения на търговеца за пряк данък по ЗДДФЛ за периоди 2007 и 2008 г., свързано с неосчетоводени фактури - данни за укрити приходи от продажба на доставени стоки и е начислен ДДС. Основната дейност, декларирана от търговеца ЕТ "Шен-К. Кадир", е търговия на дребно с цигари, меса, хранителни и други стоки, осъществявана в два обекта - магазин за месо и магазин за хранителни и други стоки, находящи се в гр. Хасково. В обектите има наети 7 лица по трудово-правни отношения, за които ЕТ е представил съответните декларации. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че не са обосновани констатациите на приходните органи за наличието на укрити приходи от облагаеми с ДДС продажби на стоки от посочените видове. Приел е, че не е доказано предаването на родово-определените стоки, нито транспортирането им, нито плащането по фактурите от страна на ревизирания търговец. Съдът е взел предвид установеното, че голямата част от процесните фактури са неподписани за "получател", друга част от тях носи подпис, който не е на ревизираното лице и това е установено с неоспорено заключение на съдебно-графологическа експертиза, а останалите изобщо не са представени в административната преписка. Решението е правилно. Върховният административен съд многократно е подчертавал в съдебната си практика по данъчни дела, че при ревизия, извършена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, с презумпция за истинност се ползват само обоснованите с доказателства констатации на ревизионния акт. Липсата на част от данъчните фактури, по които ревизиращите са приели, че са извършени реални доставки с получател ревизирания едноличен търговец, е абсолютно основание за необоснованост на направения при ревизията фактически извод за укриване на приходи от продажбите на тези стоки. По отношение на значението на подписа за "получател" върху данъчната фактура, макар той да не е задължителен реквизит на данъчния документ по Закона за счетоводството, настоящият състав на касационната инстанция винаги е приемал, че наличието на такъв подпис представлява признание от страна на получателя, че стоката е получена, който факт е основен в предмета на доказване по този род спорове. Затова за неподписаните фактури са необходими убедителни допълнителни доказателства, установяващи конкретни продажби. Същото се отнася и за носещите подпис на получател, за който с графологична експертиза е установено, че не е подписа на търговеца. С основание първоинстанционният съд в мотивите си е подчертал дадената възможност на ответника в първоинстанционния процес да уточни, на кого другиго би могъл да бъде подписът за получател и евентуално да поиска разширяване на предмета на графологичната експертиза, която възможност не е използвана. Обосновано административният съд е приел, че не са представени убедителни придружаващи доказателства за транспортирането и предаването на стоката по наличните фактури, а събраните гласни доказателства установяват само механизма на доставките- разносна търговия, който не е спорен, но не е достатъчен за обосновани фактически изводи за реалност на продажбите. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила, като на ответника по жалбата се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на 2 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение