Решение № 7664 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5290/2014 г.

Решение № 7664 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5290/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник РДНСК Южен Централен район срещу решение № 19/4.03.2014 г. по адм. д. № 394/2013 г. на Административен съд гр. Хасково. Претендира се неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на АС относно приложението на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Ответникът по касационната жалба, ТД "НАР" ООД чрез адв. Лазов взема становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред ВАС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил Заповед № ДК-02-ЮЦР-297 от 23.10.2012 г. на началника на РДНСК Южен Централен район за премахване на незаконен строеж: "пътна връзка на път I - 5" към УПИ XVIII, кв. 765 по плана на гр. Хасково", намиращ се в гр. Хасково - ИИЗ, кв. 765 УПИ XVIII, ПИ 77195.731.192; 77195.731.207; 77195.731.162 по КК на гр. Хасково, извършен от жалбоподателя ТД "НАР" ООД. За да постанови горепосочения правен резултат и обоснове незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че процесната пътна връзка, дори и да се явява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване. Решението на АС гр. Хасково е правилно и обосновано, като изводите на АС от фактическа и правна страна се споделят от касационната инстанция: Обосновано съдът е приел, че съгласно представените по делото доказателства, процесната пътна връзка е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както и че същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Строежът е извършен без необходимите строителни книжа - без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Правилно административен съд гр. Хасково е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в обема на правомощията му по чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 - издаден е констативен акт, в който е обективирано и онагледено фактическото положение. По търпимостта на строежа съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ: Настоящата инстанция приема за основателен извода на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ: Обосновано и въз основа на пълен анализ на доказателствата по делото, съдът е приел, че годината на изграждане на пътната връзка е 1975 г., поради което попада в хипотезата на § 16, ал. 1 от ПЗ на ЗУТ по отношение на първия елемент от фактическия състав изискващ изграждане на строежа до 7.04.1987 г. Възражението на касатора относно изграждане на пътната връзка през 2006 г. не се подкрепя от доказателствата по делото. Извършените дейности през 2006 г. от ТД "НАР" ООД, състоящи се в ново асфалтиране и полагане на нови, ограничаващи платното бетонови бордюри имат характер на такива, с които се подобрява състоянието на пътя, като се поддържа в изправност, без да се засяга конструкцията му. Същите имат характер на "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, като не представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на пътища, с който не се променя конструкцията на пътното платно. По отношение на втория елемент от фактическия състав на търпимостта по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, АС е позовал решението си на изслушаната и приета като доказателство по делото СТЕ, от заключението на която се установява, че процесната пътна връзка се явява допустима, съгласно действащите към 1975 г. правила за устройство на територията, както и че същата не е в противоречие със сега действащите разпоредби за устройство на територията, както и с действащите такива към 2006 г., когато от страна на жалбоподателя е извършен "текущ ремонт". Изграждането на строежа към 1975 и допустимостта на същия както към 1975 г., така и към сегашния момент, дават основание за приложимост на нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. С оглед изложеното, спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Същото е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, на ТД "НАР" ООД се дължат направените пред ВАС разноски в размер на 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК