Решение № 17 от 26.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2915/2017 г.

Решение № 17 от 26.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2915/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 943/11.10.2017 г. по настоящето дело по жалба на [фирма], [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1740 от 12.08.2016 г. по гр. д. № 855/2016 г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против частен съдебен изпълнител (ЧСИ) рег. № *** И. Т. Ч. иск, квалифициран по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 41 580 лв. със законната лихва от 17.12.2010 г., като [фирма] е осъдено да заплати на И. Ч. 9 781,61 лв. разноски по делото. Присъединена за разглеждане в настоящето производство е и частната жалба на И. Т. Ч. срещу определение № 930/17.03.2017 г., постановено по същото дело, с което Софийски апелативен съд е отхвърлил молбата на И. Т. Ч. да измени решението си от 12.08.2016 г. в частта за разноските, като осъди [фирма] да заплати допълнително на И. Ч. 5 000 лв. разноски. Двата обжалвани акта са постановени при участие в производството на В. С. С., [фирма], като трето лице - помагач на ответника И. Ч.. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение поради постановяването му въз основа на нередовна въззивна жалба, подадена от ответника. Жалбата действително е била нередовна поради невнасяне на дължимата държавна такса, но след като при първото въззивно разглеждане на спора съдът е констатирал това и е дал указания на въззивника, нередовността е отстранена. Указанията не са дадени повторно, а за първи път, поради което съдът е бил надлежно сезиран и е бил длъжен да постанови акт по същество. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос подлежи ли на връщане задатъка на наддавач, задържан от ЧСИ поради обявяването му за купувач и неплащане на продажната цена, ако публичната продан не е породила правни последици поради възлагане на същия имот по друга продан с постановление на друг купувач. За да се отговори на въпроса, следва да се изясни: каква е функцията на задатъка и кои са основанията за неговото задържане, в чия полза се задържа той и кое е основанието задържаният задатък да бъде получен от лицата, в чиято полза е задържан. Едва след това може да бъде даден отговор на въпросите: кои са основанията за връщане на задатъка и кои са основанията за връщане на правомерно (процесуално законосъобразно) задържания задатък. Функцията на задатъка е, от една страна, да препятства участието в проданта на лица, които нямат право да купят имота и съответно нямат право да наддават, а от друга страна, да направи наддавателното предложение сериозно. Задатъкът изпълнява тази функция чрез възможността за неговото задържане. Първото основание за неговото задържане е наддавачът да не е имал право да наддава, защото е длъжникът, негов законен представител, длъжностно лице от канцеларията на съдебния изпълнител или някое от лицата, посочени в чл. 185 ЗЗД. Задържаният на това основание задатък не може да бъде върнат на наддавача при никакви обстоятелства. Второто основание за задържане на задатъка е обявеният купувач да не е внесъл остатъка от предложената от него цена. При публичната продан обявеният купувач не придобива имота, той му се възлага с последващ акт - постановление за възлагане, след внасяне на остатъка от цената. Ако остатъкът от цената не бъде внесен, обявеният купувач губи задатъка, но отпада задължението му да плати остатъка от цената, тъй като имотът няма да му бъде възложен (аналогично е положението, когато за купувач е обявен кредитор, който е участвал в наддаването без задатък - в този случай той губи съответна част от своето вземане). В закона не са уредени други основания за задържане на внесен задатък, ако задатък бъде задържан, без да е налице едно от посочените основания, той е задържан неправомерно и подлежи на връщане. Внесеният задатък се освобождава и връща на наддавачите, които не са били обявени за купувачи, след внасянето на остатъка от цената от обявения купувач с по-високо наддавателно предложение. До тогава тези задатъци не са задържани, те са неосвободени. Правомерно задържаните задатъци не могат да бъдат върнати поради факти, настъпили след задържането, тъй като такива факти не могат да имат отношение към основанието за задържане. Затова нямат правно значение обстоятелствата: че публичната продан не е станала или постановлението за възлагане е отменено, влязло е в сила или публичната продан е обявена за недействителна. Без правно значение е също дали е извършено разпределение и дали то е влязло в сила, тъй като неговата сила на пресъдено нещо обвързва само длъжника и взискателите (тя не се разпростира по отношение на наддавачите). Няма правно значение и евентуално последващо прекратяване на изпълнителното производство, защото напр. искът за съществуване на вземането е отхвърлен или изпълняваното осъдително реше е отменено в инстанционно или извънинстанционно производство и предявеният осъдителен иск е отхвърлен с влязло в сила решение. Правомерно задържаният задатък (както и цената на осребреното имущество и събраните вземания от трети лица) постъпва в имуществото на длъжника и затова той може да служи за удовлетворение на кредиторите. Ако междувременно кредиторите са удовлетворени или вземанията им са отречени, задържаният задатък се получава от длъжника, тъй като е постъпил в неговия патримониум. Задатъкът, макар и правомерно задържан, не може да бъде получен от взискателите, съответно от длъжника, когато кредиторите са удовлетворени и когато кредиторите и длъжникът са недобросъвестни. Публичната продан на чужд имот (подобно на продажбата на чужд недвижим имот) не е недействителна, но тя не поражда действие за действителния собственик, затова евинцираният купувач може да иска обратно платената цена, в т. ч. своя задатък, който не е задържан нито е освободен, а е част от платената цена. Постановлението за възлагане на съдебния изпълнител поставя купувача от публичната продан и длъжника в положението на "купувач" и "продавач", но обявяването на купувач поставя съответния наддавач в различно положение. Той може да се постави в положението на "купувач" и да постави длъжника в положението на "продавач", като плати остатъка от цената (постановлението за възлагане ще ги постави в това положение), но ако не я плати, няма да бъде издадено постановление за възлагане и той няма да стане "купувач" нито длъжникът ще стане "продавач". С неплащането на остатъка от цената, той губи внесения задатък и това е основанието да отпадне задължението му за плащане на остатъка от цената. Затова той не може да иска връщане на задържания задатък. Добросъвестността се предполага, но ако се установи, че взискателят е привиден кредитор, той няма основание и не може да получи нито цената от публичната продан, нито задържания задатък. Длъжникът може добросъвестно да вярва, че е собственик, каквото и да е действителното правно положение (освен ако е придобил собствеността чрез престъпление), но ако той знае за междувременно проведена публична продан на същия имот, която прехвърля собствеността върху имота, той също е недобросъвестен и няма основание, и не може да получи задържания "в негова полза" задатък. Внесеният задатък от обявения купувач, който не е платил остатъка от предложената от него цена се задържа, за да бъде предаден на правоимащия. Ако така задържаният задатък не може да бъде получен от взискателите, защото вече са удовлетворени от цената и/или по друг начин, или са привидни, задържаният задатък се предава на длъжника; но ако и длъжникът е недобросъвестен, задържаният задатък може да бъде предаден (върнат) единствено на обявения купувач, макар да е бил задържан правомерно, тъй като съществуват правни пречки целта на неговото задържане да бъде постигната. В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че задатъкът на наддавач, който е бил обявен за купувач и не е внесъл цената в срок, се задържа за удовлетворяване на взискателите и не подлежи на връщане, без оглед добросъвестността на кредитора и длъжника и последиците от публичната продан. Задържаният задатък на обявен за купувач, но не внесъл продажната цена наддавач, може да бъде предаден на кредитора, ако той е добросъвестен и има неудовлетворено вземане, а на длъжника - ако е бил добросъвестен. Поради това по отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК и то подлежи на отмяна. Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция. От фактическа страна е установено, че на 11.11.2006 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по т. д. № 851/2005 г. на Софийски градски съд, при ЧСИ рег. № *** е образувано изпълнително дело № 28/2006 г. с взискател [фирма] и длъжник по изпълнението [фирма]. За събиране на присъдените в полза на взискателя парични притезания в общ размер (главници, лихви разноски) 28 268,90 лв изпълнението е насочено върху негов собствен недвижим имот - втори етаж от осеметажна административна сграда, находяща се в [населено място], [улица] със застроена площ 945 кв. м. Първата насрочена публична продан на този имот е обявена за нестанала. Междувременно, на 4.01.2008 г. трето лице с правен интерес - [фирма] - превело по сметка на ЧСИ рег. № *** сумата 31 670 лв. за удовлетворяване на вземанията на взискателя и разноските по изпълнението. От тази сума ЧСИ е превел на взискателя 13 756,36 лв, разликата е задържал с аргумент, че това са дължими от взискателя разноски по изпълнението, които не са внесени авансово. Като приел, че вземането на взискателя не е удовлетворено с плащането от 04.01.2008 г., ЧСИ продължил изпълнението върху недвижимия имот на взискателя и насрочил втора публична продан в периода 29.04. - 29.05.2008 г. при начална цена 415 800 лв. В проданта взели участие двама наддавачи - ищецът в настоящето производство [фирма] и третото лице - помагач [фирма]. И двамата наддавачи внесли дължимия задатък от 41 580 лв. и подали наддавателни предложения, като ищецът предложил 415 900 лв, а третото лице - 421 210 лв. Видно от съставения от ЧСИ рег. № *** протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и обявяване на купувач от 30.05.2008 г., в присъствието на наддавачите предложенията били отворени, като последвало устно наддаване, съответно с предложения от 462 790 лв, 545 950 лв, 629 110 лв и 712 270 лв., направени от К. М. като представител на [фирма], и 504 370 лв, 587 560 лв и 670 690 лв, направени от В. С.. Към протокола не било приложено пълномощно за К. М. да прави устни наддавателни предложения от името на [фирма]. Наличието на такова пълномощно било удостоверено от ЧСИ рег. № *** в отделен документ с подписа на един свидетел. С протокола за купувач на недвижимия имот било обявено [фирма] като предложило най-висока продажна цена - 712 270 лв. С писмо изх. № 30.05.2008 г., депозирано пред ЧСИ рег. № *** в 16,45 ч., представляващият [фирма] заявил, че в проведената същия ден публична продан К. М. не е бил упълномощен да представлява [фирма], противопоставил се на направените от него устни наддавателни предложения, с изключение на първото и поискал за купувач на имота да бъде обявен другият наддавач, а внесеният от дружеството задатък да му бъде върнат. Съдебният изпълнител приел, че е валидно десезиран от обявения за купувач, затова изпратил съобщение на другия наддавач с покана да закупи имота при цена 670 690 лв. На 10.06.2008 г. [фирма] заявил, че е готов да купи имота на тази цена и на 13.06.2008 превел по сметката на ЧСИ 629 110 лв, след което имотът му бил възложен с постановление от 9.04.2009 г., вписано в Служба по вписванията на 25.11.2009 г. Постановлението било обжалвано от [фирма], по жалбата било образувано гр. д. № 6580/2009 г. на Софийски градски съд, който с решение, влязло в сила от 13.08.2009 г., оставил жалбата без уважение. В мотивите към акта си съдът посочил, че К. М. бил упълномощен с нотариално заверено пълномощно, намиращо се в кориците на изпълнителното дело, да представлява [фирма] при извършването на публичната продан. Същият недвижим имот (втори етаж от осеметажна административна сграда, находяща се в [населено място], [улица] със застроена площ 945 кв. м., собствен на [фирма]) бил изнесен на публична продан от ЧСИ рег. № *** по изп. д. № 2006781040247 за удовлетворяване на вземания на [фирма] (предишна фирма [фирма]). С постановление от 10.06.2008 г. недвижимият имот бил възложен на взискателя, като постановлението е вписано в Служба по вписванията - С. на 18.06.2008 г. Междувременно ЧСИ рег. № *** бил наказан дисциплинарно за допуснати нарушения при провеждане на изпълнителното производство, като бил лишен от правото на упражнява дейност на съдебен изпълнител. Изп. д. № 28/2006 г. било прехвърлено служебно при ЧСИ рег. № ***, който поел и управлението на сметката на ЧСИ рег. № ***. С молба вх. № 1222/2009 г. представител на [фирма] поискал прехвърляне на изпълнително дело 28/2006 г. при ответника в настоящето производство - ЧСИ рег. № *** И. Ч., пред когото същото било преобразувано под № 20097830400472. По това изпълнително дело, на 23.04.2010 г., ЧСИ рег. № *** превел от сметката на ЧСИ рег. № *** по сметката на ЧСИ рег. № *** (ответника) сумата 712 270 лв - получената продажна цена за имота и задатъка, внесен от [фирма]. С молба от 28.04.2010 г. представител на [фирма] уведомил ЧСИ рег. № *** И. Ч., че не възразява на [фирма] да бъде върната получената по публичната продан продажна цена и внесеният задатък, както и че е цедирал вземанията си по изпълнителния лист на същото лице. На 28.04.2010 г. ответникът превел на [фирма] 670 690 лв., а на 29.04.2010 г. от представител на това лице постъпила молба, с която уведомява ЧСИ, че вземането по изпълнителното дело е цедирано от него на [фирма]. Въз основа на молбата ответникът разпоредил сумата 41 520 лв., представляваща внесения от [фирма] задатък за участие в публичната продан по изп. д. № 28/2006 г., да се преведе на цесионера, което е сторено с платежно нареждане от 30.04.2010 г. Като основание за последното плащане ЧСИ посочил "чл. 492, ал. 3 във връзка с чл. 493, т. 1 от ГПК по изп. д. № 472/2009 г.". С молба от 7.07.2010 г. представителят на [фирма] поискал от ЧСИ рег. № *** възстановяване на внесения за участие в публичната продан задатък. След постъпване на това искане ответникът наложил до размер сумата, внесена като задатък, запори върху всички банкови сметки на [фирма] и на [фирма], но не удовлетворил молбата на ищеца. По фактите страните не спорят, спорът е относно правните последици от тези факти. Ищецът установи твърденията си, че е имал качеството на наддавач в публична продан, насрочена по изпълнително дело за удовлетворяване на парични притезания. Той е взел участие в проданта и е внесъл изискуемия се задатък. Бил е обявен за купувач, но е оспорил валидността на направеното последно наддавателно предложение и имотът е възложен на другия наддавач (третото лице [фирма]) с влязло в сила постановление. Същият имот обаче е изнесен на публична продан и в друго производство, като за негов купувач е обявено трето за настоящия спор лице ( [фирма]) с постановление, което е вписано в книгите за вписвания преди това на [фирма]. Тъй като изкупуването на недвижим имот на публична продан е деривативно придобивно основание, [фирма] не е могъл да стане собственик на недвижимия имот - той е придобит от [фирма] въз основа на предходно влязло в сила и вписано постановление за възлагане. Проведената по изп. д. № 28/2006 г. от ЧСИ рег. № *** продан не е породила правни последици, а кредиторът [фирма] и длъжникът [фирма] са недобросъвестни: те са знаели за паралелно протеклата при ЧСИ рег. № *** публична продан на същия имот, в резултат от която длъжникът е изгубил собствеността върху него. Задържаният от ЧСИ задатък на наддавача, който е обявен за купувач, но не е платил продажната цена, е следвало да му бъде върнат, тъй като нито кредиторът, нито длъжникът имат право да го получат. Отказът на ЧСИ да стори това и предаването на задатъка на правоприемник на взискателя съставлява противоправно и виновно действие, увреждащо участниците в проданта и ангажира отговорността му да обезщети настъпилите от това му поведение вреди на основание чл. 74 ЗЧСИ. Отговорността е възникнала за ЧСИ рег. № ***, който е отказал да върне задатъка на ищеца. Впоследствие изпълнителното дело е прехвърлено при ответника в настоящето производство, който е продължил действията по него. Той е получил също така от сметката на ЧСИ рег. № *** всичко, което наддавачите са дали при непородилата последици продан, включително задатъка на ищеца. Пред ответника са били представени доказателства за това, че [фирма] не е придобил собствеността в резултат от публичната продан по изп. д. № 28/2006 г. и затова той законосъобразно е наредил да му се върне платеното по тази продан - както продажната цена, така и задатъка. По същия начин той е следвало да процедира с внесения от ищеца задатък, вместо което И. Ч. е превел на 30.04.2010 г. сумата по задатъка на [фирма] като цесионер на първоначалния взискател. Като основание за плащане са посочени разпоредбите на чл. 492, ал. 3 във връзка с чл. 493, т. 1 от ГПК - задържане на задатъка на обявения за купувач наддавач, който не е внесъл цената в двуседмичен срок, с оглед удовлетворяване на взискателя. Съдебният изпълнител обаче процедира така само когато кредиторът и длъжникът са добросъвестни и е налице неудовлетворено вземане. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като вземането на взискателя е погасено най-малко до размер 13 756,36 лв. (която сума е преведена на първоначалния взискател като част от платените от [фирма] 31 670 лв.) и тъй като кредиторът и длъжникът са недобросъвестни. Цесионерът не може да е в различно положение от това, което е имал цедиращият взискател. Неоснователно ответникът поддържа, че от него отговорност не може да бъде търсена, тъй като не той е провел публичната продан, която не е породила правни последици. Отговорността му се претендира не като ЧСИ, провел публична продан на чужд имот, а като ЧСИ, който е поел изпълнителното дело след проданта, получил е внесените от наддавачите суми и отказал връщане на задатък, макар да са били налице предпоставките за това. Това е противоправното действие, за което ответникът отговаря, а не провеждането на самата продан. Неоснователно е и позоваването на разпоредбата на чл. 455, ал. 2 ГПК. По преобразуваното пред него изпълнително дело ответникът не е извършвал разпределение, показателно за което е обстоятелството, че той дори не е определил размера на дълга след плащането от 4.01.2008 г. ЧСИ И. Ч. направо е разпоредил задатъка, внесен от ищеца, да бъде преведен по сметка на цесионера на първоначалния взискател, а не е направил разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК. Видно от изложеното, без значение се явява обстоятелството бил ли е К. М. надлежно упълномощен да наддава от името на [фирма] при извършването на публичната продан по изп. д. № 28/2006 г., както и обстоятелството породили ли са правни последици цесиите на вземането, за събирането на което това дело е образувано. С извършеното на 30.10.2010 г. противоправно действие ответникът уврежда взискателя и отговорността му да обезщети причинените вреди е ангажирана. Последващите му действия по запориране на банковите сметки на [фирма] и на [фирма] нямат отношение към отговорността му спрямо ищеца. Тя произтича от отказа да бъде върнат задатъка, макар да е бил налице у ЧСИ към момента, когато му е било известно, че публичната продан не е породила последици и че няма фактически основания задържаният задатък да бъде предаден на кредитора или длъжника. Ответникът би могъл да претендира платеното по общия исков ред от лицето, на което е превел задатъка, но това е без значение в отношенията му с ищеца. Обжалваното решение достига до противоположен резултат, поради което следва да бъде отменено изцяло, включително определението по разноските, като по същество искът бъде уважен с присъждане на ищеца на разноските за производството. По изложените съображения съдът