Решение № 3268 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 159/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез процесуален представител, срещу решение 1501 от 18.11.2024 г., постановено по административно дело 106/2024 г. от Административен съд Кърджали, с което е обявено за нищожно Уведомително писмо с изх. 02-090-6500/13153#8/27.02.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. в частта му, в която са намалени сумите по заявено от Ш. К. финансово подпомагане общо в размер на 6 283,81 лв. и преписката му е върната за ново произнасяне, при спазване на дадените указания. По наведени доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и претендира присъждане на направените деловодни разноски в цялото производство. Ответникът по касационната жалба Ш. А. К. в представена от процесуален представител молба излага становище за неоснователност на същата и моли съда да остави в сила обжалваното решение и му присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но приема, че същото е постановено в противоречие с влязлото в сила решение 14 от 12.01.2023 г., постановено по адм. дело 457/2022 г. на АС Кърджали, тъй като органът отново не е представил доказателства за спазване на процедурата по чл. 17, ал. 1 от Наредба 5 от 27.09.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5/2009г.) относно имотите, за които в УП е посочено, че са наддекларирани. Посоченото нарушение е прието като такова по чл. 35 АПК, тъй като води до извод за неизясняване на факти и обстоятелства по преписката, представляващо самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 АПК. Същевременно е направен извод, че в тази част УП е нищожно като постановено в противоречие с влязлото в сила решение , посочено по-горе. Такъв извод е направени за друга част от процесното УП тази в която са намалени сумите за подпомагане за частите от имоти, които са посочени като попадащи извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане (ССПДП), като в тази насока е посочено на първо място, че заповедта, с която той е бил одобрен РД 09-228 от 28.02.2020 г. на Министъра на земеделието и храните (МЗХ) е отменена с влязло в сила съдебно решение по отношение на част от парцел 68120-111-1-3 с площ от 0,41 ха. Отделно в тази насока е прието, че в Таблица 1 от процесното УП фигурират общо 22 имота, декларирани от К., за които е прието, че имат части от площта извън допустимия по СЕПП слой, но същевременно в справката за площи извън ССПДП, съгласно заповед РД-46-485/27.11.2019 г. на МЗХ тези парцели били 10, т.е. там не фигурирали 12 парцела, за които в последствие със заповедта, с която е одобрен окончателния ССПДП за кампания 2019 г. е прието че също има площи извън този слой. По отношение на тези имоти е прието, че обжалваното пред АС Кърджали УП е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като жалбодателката не е могла да упражни правото си на възражение по отношение на тези 12 парцела. Прието е също, че в противоречие с дадените указания с влязлото в сила решение 14 от 12.01.2023 г. по адм.дело 457/2023 г. на АС Кърджали да се представят доказателства, че посочените в колона 10 от Таблица 1 площи действително попадат извън ССПДП за кампания 2019 г. такива не са представени, а съдът служебно е събрал доказателства за 4 от тях, че действително са налице такива площи. Прието е, че за 18 декларирани парцела, посочени като извън слоя, допустима за подпомагане по СЕПП за кампания 2019 не е доказано наличието на основанието по чл. 43, ал.3, т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) за намаляване размера на плащането поради посочената причина, поради което е направен извод, че по отношение на тази част е налице отменителното основание по чл. 146, т.4 АПК, но тъй като отново е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено предходното УП постановено по същото заявление то актът е нищожен и в тази му част. Решението е незаконосъобразно. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, но изводите му са базирани на непълен и превратен анализ на същите, което е довело до незаконосъобразен извод за наличие на предпоставките по чл. 177, ал. 2 АПК. Неправилно в обжалваното решение е прието, че органът не е представил доказателства за изпълнение на разпоредбата н на чл. 17, ал.1 от Наредба 5/2009 г. От съдържанието на същото, както правилно е констатирал първоинстанционният съд в обясненията към колона 3 на Таблица 1 е посочено, че на конкретно посочения интернет адрес е имало публикация на интернет страницата на ДФЗ на уведомление за публикация за установено при извършване на кръстосани проверки застъпване (пресичане на граници) на два и повече блока на земеделски стопанства в Системата за електронни услуги (СЕУ). Съдът е изложил твърдения, че при извършена проверка това не се установява, но настоящият състав извърши също такава проверка и установи, че уведомлението за направената публикация е публикувано на страницата на ДФЗ, с възможност за директно влизане в СЕУ от конкретния земеделски производител. В тази връзка следва да бъде посочено, че от съдържанието на административната преписка се установява, че К. подава заявление за общо подпомагане с вх. 19029849/27.04.2019 г., което е последвано от подадено такова на 15.05.2019 г. и на 07.06.2019 г. При това на посочените дати са извършени проверките по реда на чл. 10а от Наредба 5/2009 г., които макар да нямат характера на административна проверка по чл. 37 ЗПЗП, доколкото са връчени срещу подпис на земеделския производител същият е запознат с констатирани несъответствия и и предупреждения за конкретни, заявени от него парцели. Видно от всички приложени 3 броя Резултати от посочените автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за капания 2019 г., като вид грешка изрично е посочени, че ако към момента не сте регистрирани в СЕУ, на посочения от Вас адрес на електронна поща в заявлението за подпомагане 2019 г. ще получите съобщение за потвърждение за регистрацията Ви в системата, като е изписан и посочения адрес на електронната поща на земеделския производител. Същият е запознат срещу подпис с посочените резултати, а следователно и за регистрацията в СЕУ, даваща му възможност да се запознае с установеното при извършените проверки. От така установеното следва, че противно на приетото за установено в обжалваното решение, че органът не е изпълнил дадените му указания за изпълнение на разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Наредба 5/2009 г., същите са изпълнени, а изводите изводите в обжалваното решение са необосновани, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. При това неправилен е изводът за постановяване на процесното УП при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неосигурена възможност да се запознае с конкретните установени застъпвания на заявените от него за подпомагане парцели. Напротив от събраните доказателства се установява, че е налице уведомление от страна на ДФЗ и осигурена възможност на земеделския производител да се запознае с установеното и съответно да защити правата си. При това изводът за нищожност на административния акт в тази му част при наличие на предпоставките по чл. 177, ал. 2 АПК е неправилен и необоснован. С обжалваното решение е прието, че актът е нищожен на същото основание и в частта му, в която са намалени сумите за подпомагане за частите от имоти, които са посочени като попадащи извън площите, допустими за подпомагане по СЕПП, за които не са представени доказателства дали са налице предпоставките по чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, при което същият е в противоречие с приетото в решение 14 от 12.01.2023 г., по адм. дело 457/2022 г. на АС Кърджали. Съгласно чл. 30 ЗПЗП, за изпълнение на функциите на ДФЗ РА се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), един от елементите на която е система за идентификация на земеделските парцели (чл. 30, ал. 2, т. 2), който се създава и поддържа от Министерство на земеделието и храните (чл. 30, ал. 4, т. 2 ), като съгласно ал. 5 на цитирания законов текст ДФЗ РА обединява данните от посочената система по ал. 2 , т. т. в цифров вид в интегрирана информационна система. Посочените данни се ползват при извършване на проверката по чл. 41, ал. 7 ЗПЗП, като съгласно ал. 9 когато при извършването ѝ не бъде установено регистрирано правно основание съгласно ал. 4, ДФЗ- РА прилага разпоредбата на чл. 43, ал. 3. При тази нормативна уредба следва извод, че доказателствата за констатациите, посочени в обжалваното УП се съдържат в ИСАК, както е посочено на стр. първа от същото, като това се установява и от приложените, съгласно указанията на съда две писма на МЗХГ изх. 10-413/18.10.2019 г. и изх. 10-165/18.02.2020 г. В случая липсват данни съдът да е извършил проверка на тези данни, включително и относно парцел 68120-111-1-3 в частта от 0,41 ха, предмет на решение 247 от 08.12.2020 г. по адм.дело 125/2020 г. на АС Кърджали, които по силата на цитираната по-горе нормативна уредба представляват фактическите основания за постановяване на акта. Предвид така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно неправилно и необосновано е прието, че обжалваното УП е нищожен административен акт, тъй като не се установи наличие на основанията на чл. 177, ал. 2 АПК, при което същото следва да бъде отменено, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В случая, тъй като не е извършена дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал.1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което бъде извършена такава в пълен обем, като събраните доказателства бъдат разгледани безпристрастно, в пълнота, поотделно и в съвкупност, като при необходимост бъде назначено вещо лице, предвид двойствената функция на същото възможността му да участва при събиране на доказателствата и да даде становище по въпроси, за които се изискват специални знания. При този изход на делото по исканията за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд след решаване на спора по същество, съобразно резултата и чл. 143 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение