Решение № 7406 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5180/2016 г.

Решение № 7406 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5180/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Столична община е подала касационна жалба против решение № 1488 от 07.03.2016 г. по адм. дело № 11602/2015 г. по описа на Административния съд - С. град в частта, в която е осъдена да заплати на В. Р. Д. обезщетение за имуществена вреда в размер на 400 лева, представляваща разход за адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 5135/2014 г. по описа на Софийския районен съд и КНАХД № 2294/2015 г. по описа на Административния съд - С. град ведно със законната лихва, считано от 30.11.2015 г. Направени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част. О. В. Р. Дяков е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на В. Р. Д. срещу Столична община, с която са предявени иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 400 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение, иск за заплащане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 14,30 лева, изразяваща се в разходи за такси във връзка с производството по обжалването на наказателно постановление № 225194/8.11.2013 г. на заместник- кмета на Столична община, както и иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 лев, ведно със законната лихва от датата на внасяне на исковата молба - 30.11.2015 г. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 225194/08.11.2013 г. заместник - кметът на Столична община наложил на В. Р. Д. глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 18, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване в обществения градски транспорт на територията на Столична община. С решение от 02.02.2015 г. по НАХД № 5135/2014 г. по описа на Софийския районен съд наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. Решението на районния съд било потвърдено с решение № 4442/25.06.2015 г. по КНАХД № 2294/2015 г. по описа на Административния съд - С. град. Пред съдилищата В. Д. бил представляван от адвокат К. К.. Съгласно сключения между тях договор за правна защита и съдействие от 10.03.2014 г. В. Д. заплатил в брой на адвоката възнаграждение в размер на 200 лева за процесуално представителство пред районния съд. В представеното пълномощно от 5.06.2015 г., с което В. Д. упълномощил адвокат К. К. да го представлява пред касационната инстанция, било отбелязано, че страните договарят възнаграждение в размер на 200 лева, платено при подписване на пълномощното. Административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на 400 лева за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, е основателен поради наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Прието е, че разходът е направен във връзка с осъществяването на административнонаказателна дейност по издаването на наказателното постановление. Тъй като ищецът ангажирал адвокатска защита за обжалването на постановлението, направеният разход се явявал негова закономерна последица. Логично и разумно било санкционираното лице да се погрижи за защита на интереса си, като ползва адвокатско съдействие, поради което разходваните от него средства подлежали на възстановяване. Съдът счел за неоснователна претенцията за заплащане на обезщетение за вреда в размер на 14,30 лева, представляваща равностойността на заплатените от ищеца такси за издаване на съдебно удостоверение и преписи от решенията в производството по обжалване на наказателното постановление, а за недоказана - претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 лев. С оглед направените изводи по същество административният съд осъдил Столична община да заплати на В. Р. Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2015 г., и отхвърлил предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 14.30 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 лев заедно със законната лихва, считано от 30.11.2015 г. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд не противоречи на материалния закон в частта за присъденото обезщетение за имуществена вреда в размер на 400 лева. При постановяване на решението си административният съд е съобразил точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Решението съответства и на Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. От тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, следва, че наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод за наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на Столична община. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление В. Д. понесъл имуществена вреда, изразяваща се в направата на разходи в размер на 400 лева за адвокатски възнаграждения. Ищецът не би разходвал средства, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно и следва да се отмени в частта за присъдената върху обезщетението законна лихва за забава, считано от 30.11.2015 г. Нормативните правила, свързани с присъждането на разноски във всички съдебни производства, предвиждат възстановяване на разноските на спечелилата делото страна без лихва за забава. Вземането за разноски е акцесорно вземане с процесуалноправен, а не с материалноправен характер, поради което върху него не се начислява лихва. Ако се приеме обратното, се създава привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни постановления, по причина, че въпросът с присъждане на направените в производството разноски не е нормативно уреден и те се претендират по исков ред. С оглед изхода на спора, в полза на ответника в касационното производство следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждание в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд