Решение № 11327 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7582/2015 г.

Решение № 11327 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7582/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. П. С. от [населено място] срещу решение № 841/15.04.2015 г., постановено по адм. дело № 3013 по описа за 2014 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт №0 81400563/07.05.2014 г. на ТД на НАП [населено място] в частта, потвърдена с Решение № 420/08.08.2014 г. на и. д Директор на Дирекция “ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е налице нарушение на чл. 48 ЗДДФЛ предвид факта, че изготвеният в ревизионния доклад баланс на касовата наличност на РЛ е подневно, отразяван e отрицателния резултат към определена дата, като превишението на разходите над приходите следва да се изчислява на „годишна база”. В тази връзка се е позовал на практика на ВАС по аналогични казуси. Сочи също, че по време на ревизията не са взети предвид доходите на съпруга, като според касатора в разходната част, че не следва да се включват 1/2 от сумите за закупуване на зем. земя, на имот – лозе в [населено място] и покупка на автомобил. Според Д. С. обстоятелството, че придобитото срещу този разход имущество представлява СИО не означава, че РЛ е платило фактически полагащата му се сума в брой при придобиването му. Ако тези разходи за покупка бъдат изключени, то превишението няма да е съществено. По тези съображения касаторът моли да бъде отменено решението, а делото върнато на административния съд с указания за правилно прилагане на материалния закон при определяне на данъчната основа.

Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП” - [населено място], редовно призован, не е подал писмен отговор по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на О. отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № [ЕИК]/07.05.2014 г. на ТД на НАП [населено място] в частта, потвърдена с Решение № 420/08.08.2014 г. на и.д Директор на Дирекция “ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП, с който на Д. П. С. е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 686,22 лв. и лихва 464,44 лв., за 2009 г. – 744,90 лв. и лихва – 307,58 лв., за 2011 г. – 1682,17 лв. и лихва 346,67 лева. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства е съставен индивидуален касов баланс по години, от който е установено, че разходите на ревизираното лице, превишават доходите му, а именно за 2007 г. в размер на 3277.58 лв., за 2008г. в размер на 219.17 лв., за 2009г. в размер на 6062.78 лв. и за 2011г. в размер на 16 821.75 лева. Превишението на разходите над приходите е квалифицирано като доход за облагане по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. За установените отрицателни салда, органите по приходи са приели, че са налице доходи с неустановен произход - обстоятелство по чл.122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК.

Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване. За да отхвърли жалбата в горепосочените части, в които на Д. П. С. са определени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства за получени доходи от РЛ и извършени разходи, и съставен от органа по приходите индивидуален касов баланс, безспорно е налице превишение на разходите над приходите за 2007 г.; 2009 г. и 2011 г., поради което правилно данъчната основа е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Недостигът на парични средства е установен и от заключението на вещото лице, макар и не в посочените в РА размери. В тази връзка съдът е изложил подробни съображения относно некредитирането на заключението по ССчЕ. Приел е, че началното салдо към 01.01.2007 г. е 0 лв., тъй като не са представени доказателства за налични парични средства към тази дата. Обсъдил е и предявените от лицето възражения относно:

1. Неотразяването в касовия баланс за 2007 г. доходи, получени от „А. В.Т.“ в размер на 2614.47 лв., детски надбавки в размер на 840 лв., които ведно с доходите от другия работодател „К.“ Е. в размер на 2181.68лв.+146.68 лева и положен личен труд в размер на 134.42 лв., формират получени средства в размер на 5917.01 лева.

1. Неотразяването в паричния поток на получени доходи от работна заплата и положен личен труд като управител в размер на 11 436 лв. през 2008 г. и в размер на 9816.10 лв. през 2009 година.

1. Невключването в приходаната част на получени в брой детски надбавки за 2008 г. в размер на 840 лв., за 2009г. в размер на 84 лв.; за 2010г. в размер на 1120 лв.; за 2011г. в размер на 1260 лв., както и за получени суми за временна неработоспособност в размер на 9005.47лв. за 2010г. и за отглеждане на дете в размер на 3366.15 лв. за 2011 одина.

Цитираните по-горе възражения са преценени от съда като неоснователни, а РА в оспорената част е потвърден като законосъобразен.

Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Обжалваният ревизионен акт е издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, след констатирани от органа по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - данни за укрити доходи и декларираните доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Разпоредбата на чл. 17 от ЗДДФЛ сочи, че данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна. При това положение, за да е налице основа за облагане по смисъла на чл. 123 от ДОПК, установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база. При формиране на баланса на разполагаемите парични средства, органите по приходите трябва да установят общия размер на всички получените суми, които са на разположение, съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. В случая е основателно възражението на касатора за нарушение на чл. 48 ЗДДФЛ предвид факта, че изготвения в ревизионния доклад балансът на касовата наличност на РЛ е помесечен. Недостигът е изчислен като са сумирани отрицателните салда за всеки месец. Превишението на разходите над приходите не е изчислено на годишна база.

Неправилно съдът не е кредитирал заключението по ССчЕ с аргумент, че вещото лице не е изследвало дали получените от касатора доходи са платени по банков път или в брой. С оглед изясняване на спора от фактическа страна, съдът служебно е бил задължен да възложи допълнителна задача на вещото лице и да устави как са получени съответните приходи. За да бъде определен размера на несъответствие на притежаваното имущество от лицето с декларираните му доходи, следва да бъде формиран т.н. поток от парични средства (входящ и изходящ), който може да е положителна или отрицателна величина, като този начин на формиране на паричния поток се извършва година за година, защото е възможен остатък от парични средства за предходна година, която автоматично се прехвърля като начално салдо на паричните средства за следващата година.

Административният съд не е обсъдил в решението си въпроса за семейното положение и броя на членовете на домакинството на С.. Когато ревизията е за определяне на задълженията на физическо лице от значение за определяне на данъчната основа са и приходите и разходите за издържане на домакинството. Последното е дефинирано в разпоредбата на § 1, т.2 от ДР на ДОПК и според нея „домакинството включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство и техните деца и роднини, ако живеят при тях”. В процесния казус не е спорно, че С. е омъжена с три деца. От констативната част на РА обаче е видно, че при определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК в основата не са включени суми, получени от съпруга Д. И. С.. Критериите за определяне на данъчната основа за облагането по особения ред са определени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като освен конкретното изброяване, т. 16 определя такива критерии и други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата. Този въпрос не е изследван и доказателства в тази насока не са събирани и от първоинстанционния съд. След като С. е член на домакинството на касаторката, съдът следва по силата на § 1, т.2 от ДР на ДОПК да вземе предвид и неговите доходи, респективно разходи.

Поради неизясняване на спора от фактическа страна, настоящата касационна инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение, респективно да обсъжда приетото без оспорване, но не кредитирано от съда заключение на счетоводната експертиза. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав на ВАС, О. отделение приема, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд .

При новото разглеждане на делото трябва да се дадат указания на страната с оглед изложеното в мотивите, да се постави допълнителна задача на вещото лице, което следва с оглед представените доказателства по делото да формира т.н. поток от парични средства (входящ и изходящ), като съобрази начина на получаване на приходите. След цялостен анализ на установените по делото факти и паричния поток на ревизираното лице, да се извърши преценка за наличие на основания по чл. 122, т. 7, респективно т. 2 от ДОПК за ревизираните периоди, формираната данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и законосъобразността на определените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ.

Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които подлежат на разглеждане от първоинстанционния съд съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

С оглед на гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на О. отделение,