Решение № 5811 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3842/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 1861 от 28.02.2025 г., постановено по адм. дело 186/2025 г. Административен съд (АС) Хасково, седми състав, е отхвърлил жалбата на М. А. А. срещу Решение 13172/17.12.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от М. А. А., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, с посочен по делото адрес: гр. Харманли, [жк], РПЦ на ДАБ при МС, чрез процесуалния му представител адв. А. Тенева от АК - Хасково. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Хасково е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е. Хичовски, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя актуална справка за обществено политическата обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 13172/17.12.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на М. А. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че М. А. А. бил роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Кунейтра, с етническа принадлежност [заличен текст], с религия [заличен текст], професия общ работник, с начално образование, неженен. При проведеното интервю чужденецът е обяснил, че е напуснал Сирия нелегално на 04.07.2024 г., преминал в Турция, където останал няколко дни и тръгнал за България, която била крайната цел на пътуването му, като влязъл в страната нелегално на 28.07.2024 г., след което бил превозен с автомобил до гр. София, където бил задържан от полицията. При проведеното интервю М. А. А. е посочил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не участвал в политически парти, организации, въоръжени групировки, не бил заплашван, не му било оказвано насилие и не е отбил военната си служба. Посочил е също така, че майка му, петимата му братя и четирите му сестри продължават да живеят в Сирия, [населено място], обл. Кунейтра. Причината за напускане на държавата му по произход била свързана с липсата на мир и спокойствие, а също и с опасения за призоваването му за военна служба. Изложил е също така, че ако в Сирия има мир - би се завърнал в държавата си по произход. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС са изготвени: 2 бр. справки относно Сирийска арабска република, като е представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа са представени: справки относно Сирийска арабска република с вх. МД-02-20/07.01.2025 г., вх. МД-02-12/10.01.2025 г. и вх. МД-02-76/03.02.2025 г. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на акта. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. А. А., като според съда административният акт бил издаден след анализ на бежанската история на лицето, преценка на общото положение в държавата на произход на чужденеца, а също и при съобразяване информацията, съдържаща се в справки с вх. МД-02-20/07.01.2025 г., вх. МД-02-12/10.01.2025 г. и вх. МД-02-76/03.02.2025 г. Съдът, съобразявайки данните за промяна в обстановката в Сирия с информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад, е приел, че тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК не водят до такава промяната в обществено политическия живот в Сирия, рефлектираща негативно върху гражданите ѝ, в т. ч. конкретно върху М. А. А. по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Според съда от различните информационни източници липсвали данни към момента на постановяване на съдебния акт в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Освен изложеното е прието, че молителят не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Основният мотив на кандидатът за закрила била общата обстановка на несигурност в страната заради войната, лошото икономическо положение и опасенията му за призоваване за военна служба. Съдът е приел, обаче, че по делото липсвали данни спрямо молителя да е осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход, не били налице и заплахи или оказано насилие, а също и осъдителна присъда или преследване по етнически или религиозни причини в Сирия. Според съда нямало данни и спрямо него властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване, с цел да отслужи редовната си военна служба, като твърдението за наказание поради дезертиране от военна служба само по себе си също не представлявало основателно опасение от преследване както по смисъла на легалното му определение, така и според Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на обективираната в справки с вх. МД-02-20/07.01.2025 г., вх. МД-02-12/10.01.2025 г. и вх. МД-02-76/03.02.2025 г., издадени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, съгласно която в Сирия все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от това ситуацията със сигурността била стабилна и не можело да се говори за безогледно насилие. Първоинстанционният съд е приел, че този извод е правилен и съответен на събраните по делото доказателства, като от справки се установявало, че на територията на Сирия бил налице вътрешен въоръжен конфликт, считано от 2011 г., но от 2020 г. насам конфликтът на територията на страната се намирал в състояние на застой, а фронтовите линии към момента били повече или по-малко стабилизирани. Според съда въпреки че съществувал риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие било спорадично, а от 2012 г. било налице мълчаливо споразумение между сирийското правителство и кюрдската партия Демократичен съюз . Освен това е прието, че имало други части от държавата по произход като Дамаск и Тартус, в които чужденецът можел сигурно и законно да пътува и да получи достъп, вкл. и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. От справката също така било видно, че в този район имало значителен брой вътрешно разселени лица към м. май 2023 г. над 600 000, като дори да се приемело, че било налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият не бил повсеместен, като не можело да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, молителят би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Предвид изложеното, съдът е приел, че не била налице липса на детайлно обсъждане и изследване в решението на обстановката в района, където е живял чужденецът, като от данните по преписката не можело и да се направи извод, че личното и общественото положение на М. А. А. го поставяли в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Съдът е извел изводите си въз основа приетите по делото справки, които били издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представлявали официални свидетелстващи документи и се ползвали с материална доказателствена сила, която чужденецът не е успял да обори с насрещни доказателства в защита на тезата си. В тази връзка - позовавайки се на данните от приложените по делото справки относно актуалното положение в страната по произход на молителя, и съпоставяйки тези данни с информацията в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български, а и световни медии, първоинстанционният съд е приел, че тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни - милиони сирийци, намиращи се извън страната си, били изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад, като новият президент на Сирия е отправил апел към сънародниците си в тази посока, заедно с обещание за стабилност и спокойствие на сирийския народ. Относно военната намеса от страна на Израел в Сирия, съдът е приел, че според някои медии министър-председателят на Израел категорично е заявил, че целта на армията на Израел не е мирното население на Сирия, а унищожаването на тежки оръжия, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на Сирия или израелския народ от екстремисти. Предвид всичко изложено съдът е приел, че спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, за които сочели справките, вкл. и атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които имало данни, не представлявали въоръжен вътрешен или международен конфликт, тъй като те не можело да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. На последно място според съда правилно предвид обсъдените бежанска история на чужденеца и актуална обстановка в страната му на произход административният орган е приел, че в случая липсват и предпоставките за приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulment). Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на М. А. А. се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че съдът не е взел предвид, че административният орган не е обсъдил всички факти и обстоятелства от бежанската история на молителя, в това число причините за напускане страната на произход, като са изложени и аргументи, че не е изследвана и настоящата ситуация, свързана със сигурността в Сирия и по-конкретно провинцията, от която произхожда лицето. Посочено е също така, че от страна на първоинстанционния съд не е съобразено, че в административното производство липсвала обоснована преценка на възможностите за пътуване и за установяване на чужденеца в Сирия, предвид което според касатора административният акт бил издаден в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. Наред с това са изложени и аргументи за неправилно приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulement). По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. А. А.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Основният мотив за напускане на Сирия, който изтъква кандидатът за закрила, е възможността да бъде взет за военна служба. Задължението му да отбие наборната си задължителна военна служба, обаче, не би могло да обоснове страх от лично преследване, а останалите причини за напускане на Сирия, посочени в проведеното на 07.10.2024 г. интервю, са с икономически характер. Освен това опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. В действителност тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на М. А. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от съда, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от М. А. А. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, на който се е позовал и административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него с 3 бр. справки, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият М. А. А. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Освен това следва да се отбележи, че обстоятелството, че майката на лицето, а също и петимата му братя и четирите му сестри продължават да живеят в Сирия, [населено място], обл. Кунейтра, където е роден и молителят, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Следва да се отчете и факта, че в проведеното интервю чужденецът е посочил, че ако в страната има мир - би се завърнал в държавата си по произход. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Наред с изложеното - предвид наличната информация за актуалното положение в Сирия, неоснователно в касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на процесното решение поради липса на обоснована преценка в него относно възможностите на чужденеца за пътуване и установяване в Сирия. Тук трябва да се отбележи, че доводите в тази посока на лицето не се подкрепят с доказателства, каквито съгласно чл. 4, § 2 във връзка с § 1 във връзка с чл. 8, § 2 и § 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г., държавата-членка може да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. Ето защо, не може да се сподели твърдението, че решението е издадено в нарушение на чл. 8, § 2 от посочената директива, в това число и с оглед вземането под внимание на общите условия в достъпните сирийски провинции и личните обстоятелства на кандидата за закрила. На последно място следва според настоящия съдебен състав възражението на касационния жалбоподател за неправилно приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulement) е неоснователно. Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ( refouler ) бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представените общо 3 броя справки за актуалната ситуация в Сирия, обосновано председателят на ДАБ е приел, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът non-refoulement - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 13172/17.12.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на М. А. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,