Решение № 8503 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2018 г.

Решение № 8503 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., чрез юрк. Н. Г., срещу решение № 7756/14.12.2017 г., постановено по адм. дело № 6162/2017 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена негова заповед за налагане на "И." ЕООД на принудителна административна мярка (ПАМ) № 0161762/25.05.2017 г. запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни за обект магазин за месо, находящ се в гр. С., бул. "Х. Б." №... Б. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 1 АПК. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда, че липсват мотиви за определения срок на наложената принудителна административна мярка. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "И." ЕООД - в представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени цитираната по-горе заповед за наложена ПАМ на "И." ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС - неиздаване на фискална касова бележка в магазин за месо, находящ се в гр. С., бул. "Х. Б." №... Б, стопанисван към датата на проверката - 24.04.2017 г. от "И." ЕООД. Въпреки това е обосновал изводи, че административният орган не е мотивирал надлежно налагането на ПАМ за срок от 14 дни, тъй като нарушението е констатирано за първи път и не е доказано твърдението, че търговецът е организирал дейността си по начин, че да способства за нарушения на отчетността си от установения вид. Обжалваното решение е неправилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "И." ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Търговецът не е оспорил в тази й част описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС, както и че наложената ПАМ е незаконосъобразна, поради липса на конкретни мотиви за срока за налагането й. Процесната принудителна административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на търговеца. Наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН - налага се за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Неправилни са изводите на съда, че в конкретния случай не са изложени конкретни мотиви за продължителността на наложената ПАМ. Такива са налице и това е обстоятелството, че дружеството извършва отдавна търговска дейност и е запознат с изискванията за отразяване на извършените продажби, като е организирал отчетността си по начин, че да способства извършването на нарушения от установения вид. Органите по приходите са мотивирали продължителността на наложената ПАМ, както с вида и тежестта на констатираното нарушение, така и с необходимия срок на търговеца, за да вземе мерки за подобряване на организацията на отчетността си, така че да не създава предпоставки за извършване на други такива нарушения. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено на посочените в касационната жалба основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "И." ЕООД срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка, описана по-горе. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба на ТД на НАП - С. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение