Решение № 3155 от 24.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Стрезова, подадена чрез редовно упълномощен процесуален представител, против решение 4721 от 11.07.2022 г., постановено по адм. дело 3644/2022 г. по описа на Административен съд София град. В жалбата се твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че нуждата от жилището на семейството, при налична картотека, здравословни проблеми, липса на друго жилище, както и образователните права и потребности на живеещото в домакинството дете са конкретни и съизмерими, за разлика от предполагаемите такива на друго семейство със жилищни нужди. Направени са възражения, че общината предоставя жилища на домакинства, имайки предвид техните нужди, а не на конкретни лица. Посочва и че след влизане в сила на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е продължила да плаща наем за имота, а общината го е получавала като такъв, а не като друг вид плащане (обезщетение за ползване). Поради това приложение намирали разпоредбите на ЗЗД, а не тези на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община. Макар да не е изрично заявена, от касационната жалба може да се извлече претенция за отмяна на обжалваното решение. Ответникът кметът на район Искър Столична община, в представено по делото чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Т. Стоянов писмено становище, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага доводи в подкрепа на становището си. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за страната акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Р. Стрезова против заповед РИ С22-РД48-19/08.04.2022 г. на кмета на Район Искър - Столична община, с която е наредено да се изземе общинско жилище, находящо се в гр.София, [жк], [адрес], от жалбоподателката, която го държи без правно основание. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата и е осъдил Р. Стрезова да заплати на ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В хода на съдебното дирене е установено, че жилището, чието принудително изземване е разпоредено, е частна общинска собственост, видно от представения по делото Акт 494 за частна общинска собственост, съставен на 24.11.1999 г. Със заповед РИС17-РД66-20/19.04.2017 г. на кмета на Район Искър - Столична община, въз основа на която е сключен договор за наем от 19.04.2017 г, в процесното жилище е била настанена Р. Стрезова, заедно със съпруга си, дъщеря си и внука си. Наемното правоотношение е било прекратено с последваща заповед РИС18-РД48-47/15.11.2018 г., поради отпадане на условията за настаняване на наемателя на основание чл. 33, ал.1, т.6 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО, Наредбата), като със заповедта е предоставен едномесечен срок от получаването ѝ за освобождаване на жилището. След съдебно оспорване на прекратителната заповед, включително след постановяване на решение в производство по чл. 237 от АПК (Решение 1080/07.02.2022 г. по адм. д. 7378/2021 г. по описа на ВАС, четвърто отделение), на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 34 от Наредбата е била издадена процесната заповед РИС22-РД48-19/08.04.2022 г. на кмета на Район Искър - Столична община, връчена при отказ на 11.04.2022 г. Преди издаването ѝ е бил съставен констативен акт 6/05.04.2022 г. от служител на Столична община - Район Искър, според който процесното жилище се обитава от Р. Стрезова без правно основание, поради което са налице предпоставките на чл.65 от ЗОС и на чл.34 от НРУУРОЖСО и следва да се пристъпи към процедура по принудителното му изземване. На основание на тези констатации и заповедта за прекратяване на наемните правоотношения е издадена оспорената в настоящото производство заповед за принудително изземване на имота. Съдът е съобразил и че по делото е представен Протокол 21/15.06.2021 г. на Комисия по чл.10 от НРУУРОЖТСО, от който е видно, че Р. Стрезова е включена в картотеката на нуждаещите се от жилище на район Искър на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от НРУУРОЖСО, като ѝ е определена трета група по тази разпоредба и 0 точки по чл. 8, ал.2 от НРУУРОЖТСО. От правна страна е прието, че заповедта за изземване на общинска имот с РИС22-РД48-19/08.04.2022 г. е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, като заповедта съдържа както фактически, така и правни основания, послужили за издаването ѝ. Съдът е установил, че в проведеното административно производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като оспорващата не е била уведомена за началото на административното производство, в противоречие с изискването на чл. 26 АПК. Независимо от това е приел, че се касае за несъществено нарушение, доколкото неуведомяването на адресата за проведеното административно производство не е повлияло и не би могло да повлияе ефективно върху съдържанието на акта, а същият е упражнил правата си в съдебното производство по обжалване на заповедта, която е била съобщена своевременно. Съдът е изложил мотиви, че административният акт е издаден при съобразяване с приложимите материалноправни норми. Приел, че са налице всички въведени от законодателя изисквания за изземване на процесния имот, а именно: имотът е собственост на общината, държи се от лицето без правно основание и не е доброволно освободен в дадения в нарочен акт на кмета на общината срок. Според съда обстоятелството, че нуждата от имота с оглед материалното и здравословно положение на жалбоподателката не е отпаднала, е ирелевантно в настоящото производство, доколкото е налице другото алтернативно основание за изземване на жилището - държането на имота без правно основание, поради отпаднало такова. Обсъдил е, че процесният жилищен имот е от фонд "Резервен" на Столична община, който съгласно чл. 45 ЗОС и чл.28, ал.1 НРУУРОЖТСО е предназначен да осигури временно на нуждаещите се лица жилищна площ, за срок от 6 месеца, но не по-дълъг от 2 години. Приел е, че въпреки че държането на жилището е продължило и след влизане в сила на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение и е заплащан наем, който е приеман от ответника, между страните не е възникнало ново наемно правоотношение. На последно място е изследвал съответствието на заповедта с чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и принципите по чл. 6 от АПК. Решение е валидно и допустимо, но е неправилно. От представените пред първоинстанционния съд доказателства е видно, че по силата на Заповед РИС17-РД66-20/19.04.2017 г. в имота, чието изземване е наредено, са настанени както Р. Стрезова, така и Т. Стрезов неин съпруг, Е. Юмерова дъщеря и Т. Юмер внук. Като лица, които са изрично описани в настанителната заповед, членовете на семейството (роднините) на касационната жалбоподателка, е следвало надлежно и своевременно да бъдат уведомени за образуваното административно производство по издаване акта, който засяга правата и интересите им свързани с ползването на конкретния имот. Следвало е да им да бъде дадена възможност за защита както на своите лични права, така и на правата и интересите на непълнолетния Т. Юмер чрез неговата майка и законен представител Е. Юмерова. В случая в съдържанието на атакувания административен акт е обективирано единствено името на Р. Стрезова, но не и на останалите лица, които живеят в процесния жилищен имот и от които той практически се изземва, поради което остава неясно спрямо колко и кои лица се извършва разпореденото действие по изземване. Посоченото нарушение е съществено предвид обстоятелството, че в производството пред първата инстанция жалбоподателката е направила възражение, че в процесния недвижим имот живее дете - ученик, макар това възражение да е отнесено към твърдяното от нея задължение за административният орган преди издаване на заповедта да изиска мнението на отдел Закрила на детето. Освен това, макар в съставения констативен акт 6/05.04.2022 г. да е отразено, че процесният недвижим имот се обитава от Р. Стрезова без правно основание, от съдържанието му не става ясно дали преди постановяване на обжалваната заповед е извършена изискуемата проверка на място, чрез която да се установи кои точно лица обитават жилището и дали измежду тях има малолетни или непълнолетни лица, които се намират под особена защита, съобразно изискванията на чл. 15, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от Закона за закрила на детето. Липсата на други адресати, които макар да са изрично посочени в настанителната заповед, не фигурират в заповедта по чл. 65, ал. 2 от ЗОС, е лишило първоинстанционният съд от възможността правилно да установи дали има други лица, които са засегнати негативно пряко и непосредствено от оспорения индивидуален административен акт, съответно да ги конституира като заинтересовани страни в съдебното производство. Според настоящата касационна инстанция, след като настанените със Заповед РИС17-РД66-20/19.04.2017 г. лица не са били уведомени за започване на административното производство и не са взели никакво участие в него, осъщественото съществено нарушение на административнопроизводствените правила изисква отмяна на обжалваната заповед и връщане на административната преписка на кмета на район Искър Столична община - Столична община. Същият следва да разпореди проверка, при която да се установи кои лица са настанени и обитават в процесното жилище, да бъдат индивидуализирани с ЕГН и родствена връзка с Р. Стрезова, така както е отразено в настанителната заповед. При установяване на малолетни или непълнолетни лица следва стриктно да бъде осъществена процедурата, раглементирана в императивните норми на чл. 15, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от Закона за закрила на детето /така в решение 9734 от 16.07. 2018 г., постановено по адм.д. 8825/2016 г. по описа на ВАС; решение 5125 от 22.04.2021 г., постановено по адм.д. 1040/2021 г. по описа на ВАС/. По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав счита, че допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е довело до неправилно прилагане на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Спорът следва да се реши по същество с отмяна на атакуваната заповед за изземване на процесния жилищен имот и изпращане преписката на ответния административен орган със задължителни указания за извършване на проверка в общинското жилище и установяване на лицата, които го обитават, тяхното индивидуализиране и при констатиране на малолетни или непълнолетни лица - изпълнение на процедурата, визирана в чл. 15, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от Закона за закрила на детето. С оглед изхода на настоящото производство искането за присъждане на разноски в полза на ответника е неоснователно и не следва да се уважава. На касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,