Решение № 879 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2869/2013 г.

Решение № 879 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2869/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция " ОДОП" - гр. Пловдив, срещу Решение № 126/17.01.2013 г., постановено по адм. дело № 782/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № 161102967/07.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1283/30.12.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- гр. Пловдив, с който на "Интермар 09" ЕООД, гр. Стара Загора е допълнително начислен ДДС в размер на 55 351.35 лв. и прилежащи лихви. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и не е съобразил данните получени при обмена на информация с румънската приходна администрация по отношение на получателите по ВОД. Сочи, че представените ЧМР не притежават съответните реквизити, които се изискват от закона за признаване на ВОД. В предоставените данни от Агенция "Митници" и от ГД "Гранична полиция" и приложените ЧМР има несъответствия в датите, от които не може да се установи кога точно фактурираните стоки са напуснали страната. В тези насоки излага подробни аргументи, които обосновават тезата му, че спорните ВОД не са реално осъществени, поради което моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу издадения РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Интермар 09" ЕООД, гр. Стара Загора, чрез процесуален представител адв. Захариев, в срока по чл. 163, ал. 2 вр. с чл. 228 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК с писмен отговор и в о. с. з. оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното Решение 126/17.01.2013 г., постановено по адм. дело № 782/2012 г. от Административен съд - Пловдив е отменен Ревизионен акт № 161102967/07.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1283/30.12.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- гр. Пловдив, с който на "Интермар 09" ЕООД, гр. Стара Загора е допълнително начислен ДДС в размер на 55 351.35 лв. и прилежащи лихви. за декларирани, но недоказани вътреобщностни доставки на стоки за Румъния за данъчни периоди от 25.01.2010 г. до 31.07.2010 г. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Този извод е формиран след осъществен анализ на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, въз основа на които от фактическа страна е установено, че за спорните данъчни периоди от 25.01.2010 г. до 31.07.2010 г. дружеството е представило всички необходими търговски и счетоводни документи, от които може да се направи обоснован извод, че спорните ВОД са изпълнени. Административния съд е приел, че след като има издадени и влезли в сила Актове за прихващане и възстановяване /АПВ/, издадени на ревизираното дружество за същите данъчни периоди, то след като един данъчен период е бил предмет на проверка, то РД и РА не могат да установяват нови факти и обстоятелства, различни от тези, установени с проверката съгласно трайната практика на ВАС. Прието е, че съгласно Конвенцията за договора за международни автомобилни превози, представените международни товарителници, независимо, че имат липсващи реквизити представляват годни документи, които могат да удостоверят транспортирането на стоката. След като е обсъдил всички представени доказателства в ревизионното и съдебно производство - представени фактури, инвойси, ЧМР, данните събрани от приходната администрация на Румъния, информацията от ГД "Гранична полиция" и агенция "Митници", решаващият състав е приел, че при съвкупна преценка на доказателствата може да се обоснове извод, че констатациите на данъчните органи са неправилни. Обсъдени са заключенията по извършените ССЧЕ и допълнително заключение по ССЧЕ, от които е видно, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно и в съответствие с всички счетоводни стандарти, извършени са плащания по банков път във връзка с издадените фактури, което ценено с останалите доказателства води до извод за реално извършване на ВОД. Също така решаващият състав се е позовал и на практиката на СЕС по приложение на Директива 2006/112/ЕО и по конкретно Решение по дело С-409/04, съгласно което, когато при облагането по ЗДДС единият съконтрагент, който действа добросъвестно, не може да търпи неблагоприятните последици от действията на другия, които не са му били известни и няма как да контролира. При тези фактически констатации съдът е извел обобщаващото заключение, че ангажираните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства установяват по предвидения в приложимата редакция на чл. 45 от ППЗДДС ред извършването на процесните ВОД, поради което с оспорения РА незаконосъобразно е прието, че доставките са осъществени на територията на страната и за тях е следвало да се начисли ДДС. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документи са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в приложимата за ревизирания период редакция - ДВ бр. 6/2010 г., която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издадения при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два алтернативно предвидени правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. При осъществен транспорт от трето лице за сметка на получателя, приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, която обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ или с писменото потвърждение на получаването им. В случая, за осъществените доставки са издадени фактури, съдържащи VIN номерата на румънските дружества, инвойс фактури, международни товарителници към всяка една от тях, както и фактури за осъществен превоз от превозвачите. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че първоинстанционният съд правилно е преценил така представените доказателства, от които може да се обоснове извод, че всички необходими предпоставки за признаване на ВОД са изпълнени. На първо място следва да се отбележи, че правилно, съгласно трайната практика на ВАС, административния съд е изложил мотиви, в които е приел, че при наличието на влезли в сила АПВ за същите данъчни периоди, в които извършените ВОД са признати, при извършване на ревизия е недопустимо да се установяват нови факти и обстоятелства. Видно от приложените към делото АПВ, жалбоподателят е декларирал ВОД и е упражнил правото си на данъчен кредит. Процесните ВОД са признати от данъчните органи за осъществени, съгласно АПВ, и въпреки че съобразно действащата разпоредба на чл. 129, ал. 3 от ДОПК и при издадени АПВ, за същите данъчни периоди е допустимо извършване на последваща ревизия, издадените АПВ са индиция, че процесните ВОД първоначално не са били оспорени от органите по приходите. Основателно в мотивите си, първоинстанционният съд е посочил, че извода на приходните органи за неосъществена ВОД са основани на информацията постъпила от румънската данъчна администрация, че въпросните дружества SOFT FRUCT S. R. L., TROTUS IDEAL S. R. L. и SC DUO MATINAL S. R. L. са "липсващ търговец", която от своя страна не е достоверна, защото по делото е установено, че по време на извършване на спорните ВОД, и трите дружества са осъществявали търговска дейност и са били регистрирани по ДДС. В тази връзка неоснователно органите на приходната администрация са приели, че спорните доставки са осъществени на територията на Република България и въз основа на това са начислили 20 % ДДС върху тях. На следващо място, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение намира, че от представените фактури, инвойси и ЧМР в хода на административното и съдебно производство, дружеството е успяло да докаже, че е изпълнило всички изисквания на закона за признаване на ВОД. Видно от представените ЧМР, същите съдържат необходимите реквизити за изпращач, превозвач и получател. Констатираната липса на доказателства за лицето, подписало от името на получателя, както правилно е приел административния съд, не прави този документ недостоверен. Основателно решаващият състав се е позовал на Конвенцията за договора за международни автомобилни превози, в която е посочено, че товарителницата до доказване на противното удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката. Разпоредба на чл. 9, ал. 1 от Конвенцията придава материална доказателствена сила на международните товарителници относно факта на получаването на стоката от превозвача, но установената презумпция е оборима при ангажиране на доказателства за противното. По силата на същата конвенция непълнотата на някои от реквизитите на товарителницата, не прави същата невалидна. Следва да се посочи, че нито един от представените от дружеството документи по чл. 45 ППЗДДС /фактури и ЧМР/ не е оспорен в хода на съдебното производство и не е откривано производство по реда на чл. 193 от ГПК. Правилно административния съд е приел, че доводите на ревизиращите относно липса на осъществен транспорт поради липса на тахографски шайби и пътни листа не е основателен. Основателно в мотивите на първоинстанционният съд е посочено, че съгласно Наредба 11 от 31.10.2002 изискването за съставяне на пътни листи при международен превоз на пътници и товари е отпаднало. Тези изисквания биха били относими при преценката на реалността на доставките по издадените от превозвачите фактури, но не и при проверка на осъществяването на спорните ВОД. Настоящият състав смята, че първоинстанционният съд правилно се е позовал на Решение на СЕС по дело С - 409/04, в което изрично е посочено, че не е допустимо компетентните органи на държава - членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно е и представил доказателства, които установяват на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътрешнообщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчна измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществената от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. В тази връзка следва да се посочи, че в тежест на органа по приходите е да установи евентуалното участие на доставчика в данъчна измама, поради което неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е презюмирал добросъвестността на ревизираното лице. След като в хода на ревизионното и съдебното производство не са ангажирани доказателства за противното, то решаващият състав правилно е приел неустановените обстоятелства за неосъществени и е извел заключението, че доставчикът е взел всички разумни мерки, за да предотврати участието си в данъчна измама. Настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение смята, че възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя и счита, че не следва да бъдат преповтаряни. Като е достигнал до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което и в тази част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, за настоящата инстанция на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно на 2040 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,