Решение № 13146 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 472/2014 г.

Решение № 13146 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 472/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при ЦУ на НАП (с предходно наименование Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП) против Решение № 2440/9.10.2013 г., постановено по адм. д. № 1852/2013 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отменен ревизионен акт № 081102792/20.10.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 857/10.01.2012 г. на Директора на Д "ОУИ"- Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която е отказано правото на данъчен кредит по фактура № 169/11.11.2010 г. в размер на 5 116.32 лв., издадена от ЧЗП Валентин Кателиев и съответните лихви за забава и в полза на "Агрива" АД, гр. Добрич са присъдени съдебни разноски в размер на 775 лева. Иска се отмяна на решението на АС-Варна, с което е отменен РА в обжалваната му част и Д "ОДОП" е осъдена да заплати на "Агрива" АД разноски по делото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените превила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предмет на делото е и частна жалба, подадена от процесуален представител на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при ЦУ на НАП против Определение № 5523/15.11.2013 г., с което молбата за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение. Иска се съдът да отмени обжалваното определение и да се произнесе по съществото на молбата, като осъди "Агрива" АД да заплати на Д "ОДОП" Варна изцяло разноските по делото, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 461.56 лв. за всяка съдебна инстанция, както и да отмени решението в частта, с която Д "ОДОП" Варна е осъдена да заплати на "Агрива" АД разноски в размер на 775 лева. Ответникът - "Агрива" АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представения по делото мотивиран писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и на частната жалба, правилността на решението и определението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По оспорване на "Агрива" АД, гр. Добрич предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт № 081102792/20.10.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 857/10.01.2012 г. на Директора на Д "ОУИ"- Варна при ЦУ на НАП, с който на "Агрива" АД е отказано право на данъчен кредит по фактура № 0...031/4.11.2010 г. и фактура № 0..037/11.11.2010 г., издадени от "Жени тур" ЕООД, с предмет на доставките "слънчоглед" и фактура № 169/11.11.2010 г., с предмет на доставката "слънчоглед", издадена от ЧЗП Валентин Кателиев. С решение № 2040/25.07.2012 г., постановено по адм. д. № 490/2012 г. по описа на АС-Варна е отменен обжалвания ревизионен акт № 081102792/20.10.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 857/10.01.2012 г. на Директора на Д "ОУИ"- Варна при ЦУ на НАП и Дирекция "ОУИ" Варна е осъдена да заплати на "Агрива" АД съдебни разноски в размер на 300 лева. С решение № 6407/13.05.2013 г., постановено по адм. д. № 11666/2012 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 2040/25.07.2012 г. на АС-Варна, в частта в която е отменен РА № 081102792/20.10.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 857/10.01.2012 г. на Директора на Д "ОУИ"- Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която е отказано правото на данъчен кредит по фактура № 169/11.11.2010 г. в размер на 5 116.32 лв., издадена от ЧЗП Валентин Кателиев и в частта относно присъдените разноски в размер на 115 лева и делото в тази му част е върнато за ново разглеждане от друг състав, а в останалата обжалвана част решението е оставено в сила. При новото разглеждане на делото в изпълнение указанията на ВАС съдът е назначил допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на въпроса налице ли е заприхождаване на наличности от стока от рода на спорните при доставчика ЧЗП Валентин Кателиев и при ДЗЛ. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отменил РА № 081102792/20.10.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 857/10.01.2012 г. на Директора на Д "ОУИ"- Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която е отказано правото на данъчен кредит по фактура № 169/11.11.2010 г. в размер на 5 116.32 лв., издадена от ЧЗП Валентин Кателиев и съответните лихви за забава и е осъдил Д "ОДОП" Варна да заплати на "Агрива" АД съдебни разноски в размер на 775 лева. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите в хода на ревизионно производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на глава петнадесет от ДОПК. Съдът е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а по съществото на спора е приел, че неправилно с РА е отказано право на данъчен кредит по фактура № 169/11.11.2010 г., издадена от ЧЗП Валентин Кателиев, с предмет "слънчоглед". Правилни са изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. В касационната жалба се оспорва извода на административния съд относно реалността на извършената доставка с предмет "слънчоглед". Съдът е приел, че доставката по фактурата, издадена от ЧЗП Валентин Кателиев, с № 169/11.11.2010 г., с данъчна основа 25 581.60 лв. и ДДС 5 116.32 лв. и предмет- 29.07, т. слънчоглед, реколта 2010 г. следва да бъде призната за реално осъществена. В хода на ревизията от РЛ са представени фактура № 169/11.11.2010 г., издадена от ЧЗП Валентин Кателиев; декларация от ЧЗП за произход и добра земеделска практика; договор за покупко- продажба от 11.11.2010 г. по силата на който ЧЗП прехвърля на "Агрива" АД собствеността върху слънчоглед зърно български произход от реколта 2010 г. срещу заплащане на цена, определена в договора, страните са се уговорили, че количеството е 29.07 метрични тона и се определя по кантара на продавача, както и че последния се задължава да достави стоката в база с. Стефаново; констативен протокол от 11.11.2010 г. съгласно който продавача и купувача по посочения договор удостоверяват, че стоката слънчоглед 29.560 мт, реколта 2010 г. по фактура № 169/11.11.2010 г. е доставена на 8.09.2010 г. с т. а № ТХ 0842 НХ, счетоводни документи за отразяване на фактурата. В съдебното производство са представени 2 бр. кантарни бележки, чиито номера - № 6712 и № 6703, стока и тегло и номер на автомобила превозващ стоката са изрично отбелязани в констативния протокол, представен още в хода на ревизията. Представени са и 2 бр. пътно-прехвърлителни разписки № 1 и № 2 от 8.09.2010 г., в които е отбелязана стоката, която се превозва, нейното количество, и рег. номер на автомобила, извършващ превоза, както и договор за влог от 9.09.2010 г., по силата на който ЧЗП е оставил на съхранение в базата на ДЗЛ посоченото количество слънчоглед. Във връзка с открито производство по оспорване автентичността на представените договори, констативен протокол, кантарни бележки и пътно-прехвърлителни разписки е допусната съдебно счетоводна експертиза, както и е допуснат до разпит св. Узунов, издал кантарните бележки, удостоверяващи предаването на стоката. Според заключението на ССчЕ, неоспорена от страните, се установява, че процесната стока е заприходена в счетоводството на доставчика и ДЗЛ. Съдът е приел, че процесната стока е била обект на ВОД към дружеството "SC DELTA GRAIN SRL" с VIN R026913022 РРумъния, който е признат от данъчния орган със същия РА, с който е отказано правото на данъчен кредит по фактурата. Въз основа на писмените доказателства съдът правилно е приел за доказано, че доставчика ЧЗП е доставил слънчоглед на ревизираното лице. За да достигне до този извод, административният съд е обсъдил доказателствата, които установяват притежаването на тези стоки от доставчика, прехвърлянето на правото на собственост върху тях между страните, обезпечеността на получателя за съхранение на получения слънчоглед и използването му за извършване на последващи облагаеми доставки. При тези данни съдът обосновано е приел реалност на доставката. Настоящият състав споделя и изводите на първоинстанционния съд, свързани с тълкуването му на практиката на Съда ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура, а поставя изискването да е налице реално осъществена облагаема доставка. Легалното дефиниция на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС и това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В този текст законодателят е предпоставил облагаемата доставка като основно изискване, за да е налице правото на данъчен кредит. Аналогично е законодателното решение при регламентиране на спорното право в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В тази разпоредба се съдържа правото на задълженото лице да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът-регистрирано по ЗДДС закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Законът на първо място изисква да е осъществена реална доставка на стока и услуга. След като ревизираното дружество черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. В ДОПК няма изрични норми за определяне на доказателствената тежест в процеса, поради което намират приложение общите правила на доказване, според едно от които всяка страна е длъжна да установи обстоятелства, на които основава своите искания или възражения. В настоящия казус това означава, че ревизираният данъчен субект е този, който трябва да докаже по пътя на пълното доказване, че доставката по процесната фактура е реално извършена. Такова доказване за разгледаната доставка е проведено. Поради изложеното, Административен съд - Варна правилно е отменил обжалвания пред него РА в частта относно непризнаване на данъчен кредит по фактура № 169/11.11.2010 г., издадена от ЧЗП Валентин Кателиев, с предмет "слънчоглед". Не е налице отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на АС-Варна е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: Независимо от изхода на делото на ответника по касация - "Агрива" АД, гр. Добрич не се следват разноски поради липса на представени доказателства за направени такива. По съществото на частната жалба на ДД "ОДОП" се приема следното: С обжалваното определение АС-Варна е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските. Съдът е счел, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, според която в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могла да представи в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от изхода му. Съдът е приел, че изводите му не са формирани само въз основа на нови представени от жалбоподателя писмени доказателства. Определението е правилно. Вярно е, че в хода на съдебното производство жалбоподателят е представил нови писмени доказателства - договор за влог, кантарни бележки и пътно-прехвърлителни разписки, но крайните изводи на съда относно незаконосъобразността на РА са формирани въз основа на договор за покупко-продажба и констативен протокол, представени от ДЗЛ в хода на ревизията и оспорени в съдебното производство. Именно във връзка с оспорването им съдът е допуснал до разпит един свидетел и допуснал основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Правилно разноските са възложени на ответната страна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение